Решение № 1725 от 20.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 694/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). С решение 21845 от 31.10.2024 г., постановено по адм. д. 7982/21 г. Административен съд София град (АССГ) по жалба на "ТЕХНОБИТ" ЕООД, ЕИК 204542801, със седалище и адрес на управление гр. София, [жк], [адрес], представлявано от управителя К. С., е отменил Ревизионен акт (РА) Р-22221519006748-091-001/31.03.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта потвърден с Решение 958/24.06.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП, в частта, с която на "ТЕХНОБИТ" ЕООД не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 53 816. 94 лв., ведно с лихвите за забава върху сумата. Със същото решение е отхвърлена жалбата на "ТЕХНОБИТ" ЕООД срещу РА Р-22221519006748-091-001/31.03.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта потвърден с Решение 958/24.06.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП, в останалата част. С решението "ТЕХНОБИТ" ЕООД е осъдено да заплати на НАП разноски в размер на 58 874,65 лв. Срещу съдебния акт е подадена касационна жалба от "ТЕХНОБИТ" ЕООД, представлявано от управителя К. С., чрез адв. Д. Димитрова от АК-Враца, в която се релевират доводи за наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени РА в оспорената част. Претендират се разноски. Процесуалният представител на касатора представя писмени бележки. Срещу така постановеното решение е подадена и касационна жалба (както и допълнение на касационната жалба) от директор на Дирекция "ОДОП" - гр. София, чрез гл.юрк. Н. Горанов, в частта, с която е отменен РА. В същата се прави оплакване за наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения РА в оспорената част. В открито съдебно заседание касаторът се представлява от гл. юрк. Зарева. Претендират се разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са процесуално допустими, а по същество неоснователни. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Предмет на оспорване пред административния съд е бил РА Р-22221519006748-091-001/31.03.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта потвърден с Решение 958/24.06.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП, в частта, с която на "ТЕХНОБИТ" ЕООД за периода 01.07.2019 г. до 31.12.2019 г. са установени допълнителни задължения по ЗДДС за данъчен период в общ размер на 2 084 135. 02 лв., ведно лихви за забава в размер на 317 992. 01 лв. С решението си АССГ е отменил РА Р-22221519006748-091-001/31.03.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта потвърден с Решение 958/24.06.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП, в частта, с която на "ТЕХНОБИТ" ЕООД за периода 01.07.2019 г. до 31.12.2019 г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 53 816. 94 лв., ведно с лихвите за забава върху сумата. Със същото решение е отхвърлена жалбата срещу РА Р-22221519006748-091-001/31.03.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта потвърден с Решение 958/24.06.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП, в останалата част. Първоинстанционният съд е изложил мотиви, че РА е правно валиден като издаден от компетентен орган и в предвидената в закона форма, съответно издаден при спазване на административно-производствените правила. В хода на съдебното производство пред АССГ са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, вкл. назначената съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, доводите и възражения на страните. Решаващият съд е обосновал преценката на събраните доказателства като е посочил, че с Протокол 1756060/01.02.2021 г. в хода на ревизионното производство са приобщени доказателства извършени проверки на чуждестранни лица в съответствие с чл. 7 от Регламент /ЕС/ 904/2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавена стойност, а именно - молба с реф. 1320-032027/17.02.2020 г. относно Nova Global Bussines Iberia SL, ESB67031955, изпратена от данъчната администрация на Испания, както и молба с реф. 1120-032590/22.05.2020 г. относно Sia Eei Group, LV40103703444, изпратена от приходната администрация на Латвия. В тези молби е посочено наличието на индикации за участието на чуждестранните дружества и техни клиенти, сред които и ревизираното дружество "ТЕХНОБИТ" ЕООД, в данъчни измами от т. нар. тип "въртележка", с което се цели избягване на данъчно облагане чрез организирана верига от вътреобщностни покупко-продажби на стоки с участието на "липсващи търговци". Административен съд София град е групирал по контрагентите на "ТЕХНОБИТ" ЕООД процесните доставки с предмет електронни компоненти (безжични слушалки, джойстици за плейстейшън и др.), а именно - Adelfos Societa A Responsabilita Limitata, VIN: IT02815340738; Earth SRL; 3 EMC S. R. L; S. A 2018 SRL, VIN: IT02280470564; Technoedge SRL, VIN: IT14236771003; New Tel SRL, VIN: IT07466130635; Moving Group SOC Cooperativa ARL, VIN: IT02911860647; Formula Impianti SRL, VIN: IT08342621219; Carriero Loredana, VIN: IT1937560744; Big Eagle Distribuzione SRLS, VIN: IT04240470619; Atlet Italiac, VIN: IT12331841002 и Evillage Trading SRL, VIN: IT083426212119. Възприел е констатациите на ревизиращите органи, че от "ТЕХНОБИТ" ЕООД са декларирани тристранни операции с електронните компоненти, отразени в дневниците за покупки и продажби по ЗДДС, като по тези доставки ДДС не е начислен, предвид тяхното място на изпълнение извън територията на страната. По отношение на материалната законосъобразност на акта съдът се е произнесъл на първо място като е приел за законосъобразни изводите на ревизиращите органи, че по отношение на издадените от "ТЕХНОБИТ" ЕООД фактури не са налице условията за третиране на операциите като тристранни, поради което е приложена нормата на чл. 62, ал. 2 от ЗДДС по отношение на получените доставки от посочените дружества-прехвърлители, тъй като когато при придобиване на стоки от лица, регистрирани за целите на ДДС в други държави-членки, българското дружество е предоставило на контрагентите си своя идентификационен номер по ЗДДС, то за него възниква задължение да начисли ДДС за вътреобщностно придобиване (ВОП), с място на изпълнение на територията на страната. Т.е. следвало е да се декларира ВОП и да се издадат протоколи по реда на чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, които да бъдат отразени в дневниците за продажби и дневниците за покупки. На следващо място, АССГ е приел, че не са изпълнени условията на чл. 15 от ЗДДС, респективно не са налице и условията по чл. 82, ал. 3 от ЗДДС /данъкът е изискуем от придобиващия при тристранна операция, осъществена при условията на чл. 15 от ЗДДС/. Първоинстанционният съд е приел, че не са представени всички изискуеми от закона документи за доказване на процесните доставки като тристранни операции. Въпреки наличието на фактури, издадени от прехвърлителите в тристранните операции, в които е посочен идентификационният номер по ДДС по чл. 94, ал. 2 от закона на посредника, както и фактури по чл. 79, ал. 2, т. 1, издадени от посредника в тристранната операция, в която са посочени ДДС номерът на придобиващите в тристранните операции, в случая липсват писмени потвърждения от придобиващите в тристранните операции, удостоверяващи, че стоките са получени. Наред с това не са представени и никакви транспортни документи, удостоверяващи превоза на стоките до територията на другата държава членка, както и данни за декларирани ВОП от придобиващите. Такива доказателства за удостоверяване на обстоятелството, че ВОП е обложено в държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им, не са представени нито в хода на ревизионното производство, нито пред съдебната инстанция (това обстоятелство се потвърждава и от получения отговор от италианската и испанската данъчни администрации). По изложените съображения, позовавайки се на практика на СЕС и ВАС, първоинстанционният съд е отменил процесния РА, в частта, с която на "ТЕХНОБИТ" ЕООД за ревизирания период не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 53 816. 94 лв., ведно с лихвите за забава върху сумата, като със съдебния акт е отхвърлена жалбата срещу РА, в останалата част. Решение е валидно, допустимо и правилно. В касационната жалба на "ТЕХНОБИТ" ЕООД се поддържат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Твърдението за нарушение на материалния закон е неоснователно. Решаващият съд законосъобразно е приложил разпоредбите на чл. 62 ЗДДС, точно транспониращи чл. 40, чл. 41 и чл. 42 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета относно общата система на ДДС. Нормата на чл. 62, ал. 5 ЗДДС сочи, че независимо от ал. 2, мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е държавата членка, където стоките пристигат или завършва превозът им, когато са налице едновременно следните условия: 1. посредникът в тристранна операция придобива стоките под идентификационния си номер по чл. 94, ал. 2; 2. лицето по т. 1 осъществява последваща доставка на стоките до придобиващия в тристранната операция; 3. лицето по т. 1 издаде фактура за доставката по т. 2, отговаряща на изискванията на чл. 114, в която посочи, че е посредник в тристранната операция и че данъкът по доставката се дължи от придобиващия в тристранната операция; 4. лицето по т. 1 декларира доставката по т. 2 във VНES-декларацията за съответния данъчен период. В случая АССГ подробно е изследвал условия, обуславящи в своята кумулативност хипотезата на тристранна операция, в резултат на което обосновано е приел същата за неустановена. Съгласно постоянната практика на СЕС освобождаването на вътреобщностната доставка на дадена стока става приложимо само когато правото на разпореждане като собственик с тази стока е прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка и че вследствие на това изпращане или транспортиране, същата стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставката - Решение по делото Teleos и др., точка 42, Решение по делото Twoh International, точка 23, Решение по делото R., точка 41 и Решение от 16 декември 2010 г. по дело Euro Tyre Holding, C-430/09, точка 29. Противно на доводите на касатора, решаващият съд в съответствие с нормата на чл. 62, ал. 3 ЗДДС е извел заключението, че не е налице основание за дерогация на разпоредбата на чл. 62, ал. 2 ЗДДС. При липсата на ангажирани доказателства, че стоките са обложени в държавата членка, където са пристигнали или е завършил превозът им, то мястото на изпълнение на вътреобщностните придобивания е територията на страната. В тази връзка основателно административният съд се позовава на Решение от 22.04.2010 г. на СЕС по съединени дела С-536/08 и С-539/08, съгласно което, когато стоките са обложени като ВОП, за които се приема, че са осъществени в държавата членка по идентификация, съгласно чл. 28, б. "а", § 2, ал. 1 от Шеста директива, но не са били в действителност внесени в посочената държава-членка, не може да се счита, че посочените сделки пораждат "право на приспадане" по смисъла на чл. 17 от Шеста директива. Неоснователен е релевираният довод в касационната жалба, че отказът да бъде признато право на данъчен кредит води до нарушение на принципа на данъчен неутралитет при облагане с данък върху добавена стойност. Както чл. 62, ал. 3 ЗДДС и чл. 9, ал. 1 ППЗДДС, така и чл. 41, § 1 Директива 2006/112/ЕО регламентират, че лицето, което придобива стоките в хипотезата на ал. 2, следва да докаже, че ДДС във връзка с придобиването е обложено в държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им. В подобен смисъл е и приетото от СЕС в решението му от 22 април 2010 г. по съединени дела C-536/08 и C-539/08, Х, Facet, в т. 37: "Регламент (ЕО) 1798/2003 на Съвета от 7 октомври 2003 г. относно административното сътрудничество в областта на данъка върху добавената стойност не е приет с цел да се създаде система за обмен на информация между данъчните администрации на държавите членки, позволяваща им да установяват дали вътреобщностните придобивания са били в действителност обложени с ДДС в държавата членка на пристигане на пратката или на транспорта, в случай че самото данъчнозадължено лице не е в състояние да предостави необходимите за тази цел доказателства /както и решение от 27 септември 2007 г. по дело T. I., C-184/05"/". Правилно АССГ приема, че правилата, според които придобиващият стоките при ВОП начислява и приспада данъка по облагаемата доставка, целят данъчното й облагане да се извърши в държавата членка, в която се осъществява крайното потребление на доставените стоки. Начисляването на данъка на основание чл. 62, ал. 2 ЗДДС е въз основа на законова фикция за това, че мястото на ВОП е на територията на страната членка, издала ДДС идентификационния номер, но тъй като в действителност стоките не са получени и реализирани в нея, правото на приспадане не е налице. Във връзка с твърдението за извършени превози на процесните стоки, решаващият съд изрично е посочил в своите мотиви, че от представените в хода на ревизията доказателства ЧМР и товарителници, приобщени по делото се установява, че след закупуване на стоките от страна на дружеството-жалбоподател от неговите контрагенти, те са транспортирани и получени в складове на дружества - Edgar Transporti SRL и EL Logisticа в Италия. Там е приключвал техният превоз и от там е следвало същите тези стоки да бъдат предадени на крайните получатели, придобиващите по тристранните операции. От представените ЧМР се установява, че в клетка "Превозвач" са подпечатани от различни транспортни дружества, но не може да се установят идентифициращи данни за дружествата-превозвачи като VIN номер или цяло наименование, за да бъде безспорно установено дали действително има регистрирани такива дружества, респективно валидни ли са техните VIN номера. По отношение на сключения договор с транспортното дружество EL Logisticа SRL за транспорт на стоките, предмет на тристранните операции, се констатира, че същият се отнася за такса за съхранение на стоки и други такси като сканиране на стоки. Правилно АССГ заключава, че в договора не е включена клауза, че "Технобит" ЕООД е наел EL Logisticа SRL за извършването на транспорт на стоки от доставчиците до негов склад. Същевременно от страна на сочените за превозвачи дружества в нито една от декларираните фактури не е фактурирано извършването на транспортна услуга, а всички издадени фактури са с предмет такси за складиране на стоки. Не могат да бъдат споделени оплакванията на касатора (изложени в касационната жалба, писмените бележки и становището по същество на делото от процесуалния представител на касатора "ТЕХНОБИТ" ЕООД) за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в това, че щом от данъчната администрация и АССГ са обосновали извод, че липсват доказателства, е било полезно и необходимо да се отправи молба до италианските власти, за да може такива да бъдат набави. Необходимите документи за удостоверяване на стопанските операции са ясно очертани в закона, при точно транспониране на европейското законодателства. До хипотезата на чл. 62, ал. 4 ЗДДС, при която посредникът следва да докаже, че това вътреобщностно придобиване е обложено и в държавата членка, където стоките пристигат или завършва превозът им, се стига само когато лицето не разполага с изискуемите документи, посочени в разпоредбата на чл. 9, ал. 2 ППЗДДС, Законодателят изчерпателно е изброил необходимите документи, с които лицето следва да разполага за доказване на обстоятелствата по чл. 62, ал. 5 от ЗДДС. Същите са дадени кумулативно, а не алтернативно, като освен фактури и VIES-декларация за съответния данъчен период, е посочено и писмено потвърждение от придобиващия в тристранната операция, удостоверяващо, че стоките са получени, в което са посочени дата и място на получаване, вид и количество на стоката, и алтернативно вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, или в случаите на транспорт на стоки чрез куриерска услуга - номер на товарителница. В процесния случай не са представени всички изискуеми от закона документи за доказване на процесните доставки като тристранни операции. От правна страна не са били налице законовите изисквания за прилагане на 9, ал. 2 и ал. 4 от ППЗДДС, както и относно удостоверяването на обстоятелствата по чл. 62, ал. 2 и ал. 5 от ЗДДС, за да възникне право на участника в тристранни операции да се освободи от начисляване от ДДС във връзка с чл. 15 ЗДДС и чл. 141, буква "в" Директива 2006/112/ЕО относно общностната система на данъка върху добавената стойност. По изложените съображения следва да бъде прието, че касационната жалба на "ТЕХНОБИТ" ЕООД е неоснователна, а решението на АССГ не страда от пороците, твърдени в нея и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила, в тази му част. По жалбата на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. София. Административен съд София-град правилно е прел, че въз основа на заключението на ССчЕ в хода на съдебното производство е констатирано, че декларираните от "ТЕХНОБИТ" ЕООД фактури по чл. 82, ал. 2 ал. 5 от ЗДДС на обща стойност в размер на 53 816. 94 лв. са отразени в дневниците по ЗДДС на ревизираното лице. Обратно на твърдението на касатора, РА е следвало да бъде отменен в тази част с изричен диспозитив. Налице е пропуск от страна на административния орган, като от общия размер на установения допълнително дължим ДДС е следвало да бъде извадена сумата в размер на 53 816. 94 лв. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. София е не основателна. Във връзка с разноските: От страна на касатора "ТЕХНОБИТ" ЕООД не се претендират разноски, поради което съдът не присъжда такива. Разноски се претендират от директора на Дирекция "ОДОП" - гр. София. Настоящият съдебен състав приема, че с Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което за настоящият съдебен състав, счита че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения, а оттук и следващите се размери на юрисконсултски възнаграждения, могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Следователно същите подлежат на преценка от съда с оглед вида на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая по делото, по което спорът е с висок материален интерес и фактическата и правна сложност, не е представен отговор на касационната жалба, като действията на процесуалния представител на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. София се изчерпват само до участие в единственото открито съдебно заседание по делото и кратко изявление относно основателността на касационната жалба и претендираните разноски. С оглед изложеното, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в полза на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 000 лв. за настоящата инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,