Решение № 843 от 24.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9614/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието против решение 5315 от 08.08.2023 г. по адм. дело 1207/2023 г. на Административен съд София - град, с което е отменена заповед РД-15-39/16.01.2023 г. на същия административен орган за прекратяване на служебното правоотношение на М. Трифонова на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и Министерство на земеделието е осъдено да заплати разноски. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е необоснован и постановен в противоречие с материалния закон. Моли решението да бъде отменено. Претендира и направените по делото разноски. Ответницата М. Трифонова оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като й се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София град е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Административният съд правилно приема, че са налице основания за отмяна на заповед РД-15-39 от 16.01.2023 г. на министъра на земеделието, с която, на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, е прекратено служебното правоотношение на М. Трифонова, която дотогава заема длъжността директор на Дирекция Стопански дейности, инвестиции и хидромелиорация в Министерство на земеделието. Законосъобразно е посочено, че административният акт е постановен от компетентен орган, но при издаването му са допуснати съществени нарушения във формата и на материалния закон, които са основание за неговата отмяна. Правилно е прието, че независимо от формалното съответствие с изискванията на чл. 108, ал.1 от ЗДСл, оспорената заповед не съдържа факти, обуславящи обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Фактически обстоятелства, съответстващи на посоченото в заповедта за прекратяване на служебното правоотношение правно основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, не са изложени и в съпътстващите издаването на заповедта документи. По този начин административният акт е в противоречие с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като не съдържа мотиви, които да обосноват прекратяването на служебното правоотношение на посоченото в заповедта правно основание и при условията на чл. 146, т. 2 АПК подлежи на отмяна. Законосъобразността на административния акт се преценява към момента на издаването му, поради което липсата на мотиви не може да бъде преодоляна с излагане на съображения, аргументиращи заповедта, при съдебното разглеждане на спора. Поради това фактическите основания за прекратяване на служебното правоотношение, посочени от процесуалния представител на органа по назначаването в хода на делото по същество, правилно не се взети предвид от съдебния състав. При констатирания пропуск във формата, заповедта е издадена и в противоречие с материалния закон, тъй като предпоставките на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл не са изпълнени. Цитираният текст предоставя право на органа по назначаваното да прекрати без предизвестие служебното правоотношение, когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява задълженията си извън случаите на чл. 103, ал.1, т. 3 от закона, визиращ хипотези на трайна нетрудоспособност. Разпоредбата, на която се позовава органът по назначаването, изисква промяна в обстоятелствата, която възниква въпреки и независимо от волята на всяка от страните по правоотношението и която води до невъзможност за изпълнение на задълженията на конкретната длъжност. В случая в заповедта не са изложени факти, обосноваващи промяна на обстоятелствата и възникнала във връзка с това обективна невъзможност за изпълнение на служебните функции от служителката Трифонова, поради което не са осъществени материалноправните предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение на посоченото в заповедта правно основание. По тези съображения издаденият административен акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а доводите на касационния жалбоподател в обратен смисъл са неоснователни. Само за пълнота следва да се посочи, че съображенията, свързани с промяната на изискванията за заемане на длъжността съгласно длъжностната характеристика от 11.06.2020г., поддържани в касационната жалба, дори да бъдат взети предвид, не са основание за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 107, ал.1, т. 5 ЗДСл. Както вече се посочи цитираният текст предполага промяна в обстоятелствата, възникнала независимо то волята на страните по служебното правоотношение, която води до невъзможност държавният служител да изпълнява задълженията си. Промените в длъжностната характеристика, настъпили по разпореждане на органа по назначаването или на подчинен нему орган не съставляват такава обективна причина, още повече че тези промени са възникнали почти три години преди издаване на процесната заповед. Назначаването на държавен служител в нарушение на изискванията за заемане на длъжността, би могло да съставлява основание за освобождаване по чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл, но не и по чл. 107, ал.1 т. 5 от закона. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд София - град е валидно, допустимо и правилно и не са налице посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи в касационното производство Министерство на земеделието, в чиято структура е административният орган, следва да заплати на ответницата по касационната жалба сумата 1000.00 лв. разноски по делото, представляващи възнаграждение за адвокат. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,