Решение № 180 от 5.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 3155/2015 г.

Решение № 180 от 5.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 3155/2015 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Татяна Върбанова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Д. Б. с ЕГН [ЕГН ], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 631 от 31.03.2015 г. по в. гр. д. № 3684/2014 г. на Апелативен съд - София, Гражданско отделение, четвърти състав, с което е потвърдено решението на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-4 състав по гр. д. № 15643/2012 г. за отхвърляне на предявения срещу Гаранционен фонд иск с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 1, във вр. с ал. 5 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 300 000 лв. Касаторът иска отмяна на решението като неправилно, на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди, че въззивният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 300 ГПК, като е ограничил обхвата на установителното действие на силата на пресъдено нещо на оправдателната присъда, постановена по НОХД № 471/2009 г. и не е отчел причината, поради която наказателният съд е приел, че Т. Б. не е извършила деянието, за което е била обвинена, а именно - поведението на неизвестен автомобил, навлязъл в лентата за движение на Б., причинил ПТП, при което е загинал 7-годишният син на касатора и на Т. Б. - Д. Р. Б. Ответникът по касация - Гаранционен фонд, чрез процесуалния си пълномощник, поддържа доводи за правилност на въззивното решение. С определение № 523 от 29.06.2016 г., на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е допуснато касационно обжалване за произнасяне по въпроса дали оправдателната присъда има сила на пресъдено нещо за основанието, което е послужило за оправдаването на подсъдимия. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, в съответствие с правомощията си по чл. 293 ГПК, приема следното: За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Софийски апелативен съд, след самостоятелна преценка на доказателствения материал по делото, е приел за неустановено, че смъртта на детето на ищеца е настъпила в резултат на неправомерно поведение на водач на неустановен товарен автомобил. Отразеното в мотивите към оправдателната присъда по НОХД № 471/2009 г. на Окръжен съд - Ловеч, че такъв автомобил е преминал в лентата на движение на подсъдимата Б. и поради това тя е предприела внезапна маневра за преминаване плътно в дясно, е счетено за необвързващо гражданския съд, с оглед разпоредбата на чл. 300 ГПК. Направен е извод за недоказаност на елементите на непозволеното увреждане, причинено от водач на автомобил, който не е установен, настъпилата вреда и причинната връзка между тях, поради което не може да се ангажира отговорността на ГФ по реда на чл. 288 КЗ. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване: Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда се ползва със сила на пресъдено нещо само за изброените обстоятелства и тя е задължителна за съда, разглеждащ гражданскоправните последици от деянието - относно това, дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен. Присъдата е задължителна за гражданския съд само относно конкретното деяние, обективирано в обвинителния акт по конкретното обвинение, но не и относно друго, различно от това деяние. В този смисъл е налице формирана по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС - решение по т. д. № 3945/2013 г., решение по т. д. № 211/2011 г., II т. о. По аргументи от цитираната практика, в постановеното /след допускане на касационното обжалване по настоящото дело/, решение № 85 от 03.08.2016 г. по т. д. № 1047/2015 г. на ВКС, II т. о. изрично е прието, че констатациите на наказателния съд, направени в мотивите на влязлата в сила оправдателна присъда относно деянието на лице, което не е имало качество на подсъдим в наказателното производство и чието поведение не е било част от фактическия състав на престъплението, за което е повдигнато обвинение, нямат доказателствено значение в производството пред гражданския съд. Въз основа на посочената практика и съобразявайки, че силата на пресъдено нещо на присъдата във връзка с гражданския процес, разглеждащ гражданскоправните последици от деянието, се изразява в установителното й действие, според което присъдата е задължителна за гражданския съд по въпросите дали е извършено деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието, на поставения правен въпрос следва да се отговори в следния смисъл: Влязлата в сила оправдателна присъда, с която е прието, че подсъдимият не е извършил престъплението, за което е обвинен, се ползва със сила на пресъдено нещо само относно основанието за оправдаване на подсъдимия по конкретното обвинение. С оглед обективните граници на силата на пресъдено нещо на присъдата, всички останали констатации и изводи на наказателния съд, обективирани в мотивите към присъдата и изведени въз основа на събраните в наказателното производство доказателства, не обвързват гражданския съд. С оглед отговора на поставения въпрос, настоящият състав приема за правилно възприетото в обжалваното решение становище, основано на чл. 300 ГПК, което обосновава неоснователност на касационната жалба. Законосъобразно е изразеното от въззивния съд становище относно необвързващата сила на мотивите към оправдателната присъда на наказателния съд в частта, с която е прието, че предприемането от страна на Т. Б. на маневра за преминаване плътно в дясно е неправомерното навлизане в нейната лента за движение на неизвестен товарен автомобил. Установената от наказателния съд причина за поставяне началото на произшествието - неправомерно поведение на водача на насрещно движещ се неизвестен товарен автомобил, не съставлява основание за постановяване на оправдателната присъда по ВОХД № 471/2009 г. на Окръжен съд - Ловеч. Както е прието и в постановеното касационно решение по нак. дело № 380/2010 г. на III н. о., с което е потвърдено въззивното решение на АС-В. Т. за оставяне в сила на оправдателната присъда на Т. Б., на последната не могат да бъдат вменени във вина нарушения на правилата за движение, които да са довели до настъпване на общественоопасните последици - смъртта на 7-годишния й син Д. Р. Б. Видно от посоченото решение е, че ВКС е потвърдил изводите на въззивната инстанция за обективна и субективна несъставомерност на деянието, за което е била обвинена Б. В решението са изложени и мотиви за наличие на случайно събитие по см. на чл. 15 НК, предвид и причината за настъпилите тежки вредни последици, а именно - дефектна и неправилно монтирана предпазна ограда. Възприетите от наказателния съд обстоятелства относно неправомерно поведение от страна на водач на неизвестен товарен автомобил, изразяващо се във внезапно навлизане в лентата за движение на Т. Б., не се обхващат от силата на пресъдено нещо на присъдата, с която е отречено извършването на конкретното деяние, за което е била обвинена Б., а именно за причиняване на смърт по непредпазливост, поради нарушаване на правилата за движение при управление на МПС. Предвид доказателствения материал по настоящото дело, за обоснована следва да се приеме и констатацията на решаващия състав на АС - София за непроведено пълно и главно доказване на твърдяно в процеса виновно поведение на друг, неустановен участник в произшествието и съответно доводите на ищеца /сега касатор/ за доказаност на предпоставките по чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Предвид горното, следва да се възприеме изцяло изведеният от въззивната инстанция извод за липса на предпоставките за ангажиране отговорността на Гаранционен фонд по реда на чл. 288, ал. 1, т. 1 от КЗ /сега отм./, поради което атакуваното решение следва да се остави в сила. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение