Решение № 14035 от 20.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7667/2009 г.

Решение № 14035 от 20.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7667/2009 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на адв. Димитър Пелов, в качеството му на процесуален представител на Иван Георгиев Ангелов, изп. директор на "Ихтиман транс" АД, срещу решение № 1253 от 29.12.2008 г. по адм. дело № 4547 по описа за 2007 г. на административния съд - София град. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително касационно основание и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е частично основателна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд е бил РА № 2300-149 от 20.06.2007 г. на органа по приходите при ТД на НАП - София област, потвърден с решение № 1499 от 4.09.2007 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия по повод прилагането на ЗДДС (отм.) за ревизиран период 1.03.2006 г. - 31.12.2006 г., по прилагането на КСО, ЗЗО за ревизиран период 1.10.2004 г. - 31.12.2006 г. и по ЗГВРС за ревизиран период 1.01.2005 г. - 31.12.2006 г. С него на ревизираното лице е отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Висконт БС" ООД, "Джи еф ес груп" ЕООД, ЕТ "Трол-Г. Георгиев", "Аси Пакинг" ЕООД и "Мат 2003 - Ком" ЕООД, на основание чл. 65, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗДДС (отм.). Освен това е начислил за м. 11., м. 12. 2005 г. и за м. 12.2006 г. вноски за обществено и здравно осигуряване по КСО и ЗЗО и по ЗГВРСНР за 2005 г. и за м. 12.2006 г., както и лихви за просрочие. В мотивите на обжалваното решение подробно е обсъдена фактическата страна по спора, събраните доказателства по делото, анализирани са правните разпоредби, на които се е позовал административния орган и е обоснована преценка за законосъобразност на обжалвания РА. На "Висконт БС" ООД, "Джи еф ес груп" ЕООД, ЕТ "Трол-Г. Георгиев" и "Аси Пакинг" ЕООД са извършени насрещни проверки, съответно е констатирано, че процесните фактури са декларирани и отразени в дневниците за продажби за съответния данъчен период, като ИПДПОЗЛ са връчени по реда на чл. 32 от ДОПК, освен на последното дружество, на което искането е връчено на 23.02.2007 г. В изпълнение на същите не са представени исканите доказателства. По повод възражение, че не е спазена процедурата за връчване на тези искания, направено както пред горестоящия административен орган, така и пред съда, е направен извод от първия орган, че такива не са допуснати, а от съда, че дори да са допуснати такива, то те не са съществени, доколкото правото на защита не се нарушава и това не означава автоматично непризнаване на правото на данъчен кредит. Първата част от касационната жалба има същата насоченост, а именно към допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по повод събиране на доказателствата в административната фаза на данъчното производство. Доколкото предмет на съдебен касационен контрол е съдебното решение, именно то подлежи на преценка, а в неговите мотиви се съдържа произнасяне по повод обсъжданото възражение. Следва да се отчете, че първоинстанционният съд по силата на чл. 160 от ДОПК е съд по съществото на спора и за да постанови правилен акт, същият следва подробно да изясни фактическата страна по спора, което е възможно, независимо че в случая ревизиращият орган е проследявал т. н. стокови вериги, за да приложи правното основание, на което се е позовал. Освен това с жалбата по административен ред са представени допълнителни доказателства за доставките на всеки един от доставчиците, именно в изпълнение на изложеното по-горе. Това са платежни документи, хронологичен опис на счетоводни операции, извлечение от сметка 411, справки-декларации с дневниците за продажби и договори. Не са представени доказателства за извършено разплащане по доставките, относно обезпеченост за извършване на услугите, наличието на предходни доставчици и пр. В хода на съдебното производство е ангажирана съдебно-счетоводна експертиза, като същата не е могла да осъществи проверка в счетоводствата на цитираните дружества и едноличен търговец, преки доставчици, въпреки че в т. 1 от него дава заключение за начисляване на ДДС с оглед събраните по делото доказателства. Съдът правилно е обосновал извод, че представените доказателства, с оглед начисляването на ДДС по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) не се явяват достатъчни, поради което поради липса на проверка в счетоводствата на същите, не може да се приеме, че данъкът е начислен. При тази фактическа обстановка съдът е преценил, че правилно е приложен чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) поради констатиране на правопрепятстващите обстоятелства, визирани в тази разпоредба относно признаване на правото на данъчен кредит по доставки от "Висконт БС" ООД, "Джи еф ес груп" ЕООД, ЕТ "Трол-Г. Георгиев" и "Аси Пакинг" ЕООД. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение в тази част на спора е правилно при така установената и изложена фактическа обстановка, респ. правилна е преценката и за прилагането на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) по отношение доставките от посочените преки доставчици. По повод "Мат 2003-Ком" ЕООД е извършена насрещна проверка, като е съставен протокол от 8.03.2007 г., в който е констатирано, че на дружеството е връчено ИПДПОЗЛ, в резултат на което са представени процесните фактури, с предмет "ремонт на автобуси", направена е констатация за начислен ДДС, съгласно чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), плащането на данъчната основа е извършено по касов път, дружеството има кадрова обезпеченост за извършване на дейността. Административният орган се е позовал на липса на доказателства относно свидетелство за регистрация на ЕКАПФ и копия на контролните ленти, достатъчно доказателства за техническата и технологична обезпеченост, доказателства за разплащателна и ДДС-сметка, оборотни ведомости, извлечение на сметки от гр. 20, гр. 70, каса в брой и пр. Съдът е възпроизвел тази фактическа страна по спора, респ. е обсъдил и заключението по назначената съдебно-икономическа експертиза. Задачата на последната е дали посочените в платежната ведомост на това дружество лица могат да извършват описаните дейности, а именно ремонт на автобуси, боядисване и полагане на рекламни надписи на автобуси, като е даден положителен отговор на същата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение в тази част на спора е неправилно постановено. По делото е безспорно установено, че е извършена насрещна проверка на този пряк доставчик, установени са правнорелевантните факти по повод признаването на правото на данъчен кредит и конкретно начисляването на ДДС, както и относно реалността на доставките, за които са издадени процесните фактури, в какъвто смисъл има довод на горестоящия орган. В мотивите на решението на същия този орган основният аргумент е, че доказателствата не се явяват достатъчни. След като в изпълнение на задълженията си по ДОПК този данъчен субект е представил всички искани му доказателства, с които разполага и след като му е осъществена проверка, направени са констатации по основните факти, не може да се обоснове правилно прилагане на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) само по аргумент за недостатъчност на данните, което е в противоречие с установеното при осъществяване на насрещната проверка на този търговец от самия ревизиращ орган. Очевидно е налице чисто формално основание за непризнаване на претендираното право на данъчен кредит в размер на 3 410.00 лв. за данъчен период м. 11.2006 г. и начислена лихва за забава и в размер на 5 468.00 лв. за данъчен период м. 12.2006 г. и начислена лихва за забава. Плащането на данъчната основа и установяване произхода на стоката не са елемент на данъчния състав, който регламентира правото на приспадане на данъчен кредит. По повод допълнително начислените за м. 11., м. 12.2005 г. и за м. 12.2006 г. осигурителни вноски по КСО и по ЗЗО и ЗГВРСНР, както и лихвите са просрочие, на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО и чл. 21, ал. 4 от ЗГВРСНР, е установено в хода на административното производство, че при ревизираното дружество са работили три физически лица, по силата на сключени с него договори именувани като граждански. Според административния орган и съда същите са прикрити трудови договори, понеже те са работили като водачи на автобуси и са превозвали пътници. По повод тази част от спора съдът е изложил подробни съображения, след обсъждане възраженията на жалбоподателя, от който не са ангажирани доказателства по повод твърденията си относно характера на договорите и недължимост на процесните вноски. В тази насока е обсъждана основната разлика между двете категории договори, а именно престиране на работна сили или на резултат. За да се обоснове, съдът е анализирал разпоредбата на чл. 367 и сл. от ТЗ, в които са уредени договорът за превоз. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение в тази част на спора е правилно. По делото не се доказва твърдението на касатора, че тези договори са такива за превоз по смисъла на ТЗ, като изслушаните по делото две експертизи не са имали задачи, свързани с характера на същите, още повече че преценката в тази насока е от правно естество. След като има за предмет на дейност извършването на пътнически, таксиметрови и товарни превози в страната и чужбина, съгласно УАС от 10.10.2007 г. по ф. д. № 1142 по описа за 1997 г. на СГС, очевидно е че неговите работници и служители реално биха работили по трудов договор. Това обуславя начисляване или доначисляване на вноски, осигурителни и здравни, по КСО и ЗЗО, както и по ЗГВРСНР. В тази част на спора решението е правилно. При този изход от спора на касатора следва да се присъдят съдебни разноски общо в размер на 605.00 лв. за двете съдебни инстанции, на основание чл. 161 от ДОПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, първо отделение