Решение № 7464 от 3.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4065/2014 г.

Решение № 7464 от 3.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4065/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по раздел I от гл. ХIV на АПК. Образувано е по искане на Лидия Семова Инжова, действаща като едноличен търговец с фирма ЕТ "Лидия Инжова", за отмяна на влязлото в сила решение № 1648/18.07.2013 г. по адм. д. № 222/2013 г. по описа на Административен съд Пловдив, оставено в сила с решение № 1017/27.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13458 по описа за 2013 г. Твърди се наличие на нови обстоятелства - значението на разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК за погасителната давност на публичните задължения, което изключвало правилността на изследването на получени от молителя приходи в размер 200 000 лева през 1999 г. за установяване на задължения за подоходен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за данъчни периоди 2007 г. - 2010 г. и на задължения за ЗОВ за същите отчетни периоди; пропускът на администрацията и на съда да изследват произхода на средствата за предоставен от молителя на трето лице заем в размер 300 000 лева през 2004 г., върнат му през 2007 г. щом е отречено получаването на сумата 200 000 лева през 1999 г.; адресираното до молителя в качеството му на ревизирано лице ИПДПОЗЛ № К8-8605/11.11.2011 г. било за представяне на доказателства за получени доходи през ревизирания период, включително 2007 г., поради което не е представил доказателства за получени в предшестващи го периоди доходи /преди 2004 г./. Иска се отмяна на атакуваното решение. Насрещната страна по искането за отмяна - директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив не изразява становище. Искането за защита по извънредния способ на раздел I, гл. ХIV от АПК е насочено срещу решение № 1648/18.07.2013 г. по адм. д. № 222/2013 г. по описа на Административен съд Пловдив, оставено в сила с решение № 1017/27.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13458 по описа за 2013 г. С решението на административния съд е отхвърлена жалбата на едноличния търговец срещу ревизионен акт № 211203150/16.10.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, установяващ в тежест на ЕТ "Лидия Инжова" задължения за подоходен данък за данъчни периоди 2007 - 2010 г. и за ЗОВ за същите отчетни периоди. Искането за отмяна е неоснователно. Никое от сочените от искателя обстоятелства не е с характер на ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Тази разпоредба визира правно или доказателствено релевантни факти от значение за решаване на материалноправния спор, т. е чието установяване би могло да доведе до различно решение. Сочената от молителя разпоредба на чл. 171 от ДОПК е действащо право от 1.01.2006 г., когато влиза в сила кодекса. Тя съдържа част от уредбата на института на погасяването по давност на публични вземания. При действието на чл. 120 от ЗЗД давността не се прилага служебно, а липсва твърдение на искателя за направено възражение за изтекла погасителна давност, а и да е сторено такова възражение то не е от категорията на правно или доказателствено релевантните факти по чл. 239, т. 1 от АПК. За пълнота следва да се отбележи неоснователното отнасяне от молителя на института на погасителната давност към приходите, а не към задълженията му. Не съществува темпорално ограничение в изследването на приходите за минали периоди, за да се обоснове съществуването на задължения в последващи периоди. Не е ново обстоятелство и тезата на молителя за неустановен произход на средствата за предоставения от него през 2004 г. заем в размер 300 000 лева. Доказването на произхода е част от релевантните за спора по съществуването на задълженията му за подоходен данък факти. За него като жалбоподател е била тежестта да установи произхода - арг. от чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Процесуалните пропускания на съда да изследва този факт са неотносими както към основанието по т. 1, така и към другите основания по чл. 239 от АПК. Мислимо като ново обстоятелство би било това за установения произход на сумата. Неяснотата у ревизираното лице относно предмета на адресираното до него искане за представяне на писмени доказателства и писмени обяснения, ако се дължи на процесуални нарушения в ревизионното производство, би могло да засегне законосъобразността на РА /чл. 160, ал. 2 от ДОПК/, но закъснялото познание на ревизирания субект за неяснотата в искането е по причини у собствената му процесуална пасивност. Това познание е следвало да възникне при полагане на дължимата грижа в момента на получаването на искането, в срока на отговарянето му и дори до приключването на редовния инстанционен контрол на РА. Бидейки в обхвата на контрола по чл. 160, ал. 2 от ДОПК соченото опущение е изключено от кръга на обстоятелствата по чл. 239, т. 1 от АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, Първа колегия