Решение № 9742 от 13.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6365/2010 г.

Решение № 9742 от 13.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6365/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Матейска Производството пред петчленен състав на Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от Сируан Омар Саид, гражданин на Ирак, против решение № 4522 от 8.04.2010 г. на Върховния административен съд - Трето отделение по адм. дело № 14561/2009 г., с което е отхвърлена жалбата му против решение № 506/26.10.2009 г. на Председателя на ДАБ за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Касаторът твърди, че обжалваното от него решение е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Счита, че същото е основано на предположения, които не могат да се приемат за мотиви на съдебния акт. Развива подробни съображения, че тричленния състав на ВАС не се е съобразил със задължителните указания на петчленния състав на ВАС при първоначалното разглеждане на делото и не е анализирал представените по делото доказателства. Моли решението да бъде отменено и да бъде постановено ново съобразно правилата на чл. 221, ал. 2-5 от АПК. В открито съдебно заседание касационният жалбоподател се явява лично и с надлежно упълномощен адвокат, който развива идентични доводи, че обжалваното решение противоречи на материалноправните норми на Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), както и на указанията в отменителното решение на петчленния състав на ВАС, поради което моли да бъде отменено. Ответникът - Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ) се представлява от юрк. Кулинова и взема становище за неоснователност на касационната жалба. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Сочи, че са наведени доводи за нарушение на съществени процесуални правила и необоснованост, тъй като съдът не бил обсъдил всички релевантни за правилното решаване на спора факти по делото и не се е съобразил с указанията в отменителното решение на ВАС, петчленен състав при първоначалното гледане на делото. Това решение обаче касае първоначалния административен акт, който е отменен и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Именно това произнасяне, материализирано в процесното решение, е предмет на съдебен контрол в настоящото производство, който се осъществява за първи път. Обсъждайки в мотивите на решението фактическите обстоятелства, дали основание на административния орган да се произнесе с отказ от предоставяне на бежански и хуманитарен статут, съдът е взел предвид и допълнителните действия, извършени от административния орган в изпълнение на указанията на първоначалното съдебно решение и изяснената фактическа обстановка, която отново не сочи на доказана необходимост за предоставяне на исканата от жалбоподателя закрила. Касационната жалба е депозирана от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, за която съдебното решение е неблагоприятно, в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК и даден от съда 14-дневен срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 10714 от 17.09.2009 г. по адм. дело № 8296/2009 г. петчленен състав на Върховния административен съд отменя решение № 5925 от 11.05.2009 г. по адм. дело № 12013/2008 г. на Върховния административен съд - Трето отделение, като се произнася по същество и отменя решение № 470 от 3.09.2008 г. на председателя на ДАБ и връща делото като преписка на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по прилагане на закона. Председателят на ДАБ се произнася с ново решение № 506 от 26.10.2009 г., с което отново отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Сируан Омар Саид. С решение № 4522 от 8.04.2010 г. по адм. дело № 14561/2009 г., в производство по реда на чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) във връзка с чл. 145 от АПК, тричленен състав на Върховния административен съд на Република България - Трето отделение отхвърля жалбата на Сируан Омар Саид - гражданин на Ирак против горното решение № 506/26.10.2009 г. на председателя на ДАБ. Съдът е констатирал, че правилно административният орган е обосновал отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на заявителя, тъй като не са налице материалните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. В рамките на административното производство е проведено ново интервю с кандидата, приобщена е към преписката актуална справка за обстановката в страната по произход, дадено е ново становище от Главен експерт в отдел "Производство и настаняване" при ДАБ. Административният орган е обсъдил сочените от чужденеца мотиви за търсената закрила и обстановката в северната част на Ирак, която според официалните данни се отличава с относителна сигурност и стабилност на обстановката. Съдът е възприел мотивите на административния акт, че ситуацията в Северен Ирак не може да се квалифицира като такава на вътрешен въоръжен конфликт, с оглед на което е достигнал до извода, че не са налице основания за предоставяне на исканата закрила по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Така постановеното съдебно решение не страда от твърдяните в касационната жалба пороци, които да налагат неговата отмяна. С обжалваното пред първоинстанционния съд решение № 506/26.10.2009 г. Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от ЗУБ е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Сируан Омар Саид. Законосъобразни са изводите на тричленния състав на ВАС, че по отношение на иракския гражданин не са налице материалноправните предпоставки на чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Изтъкнатите от чужденеца причини за отпътуване от Ирак не са свързани с опасения за сигурността и правата му поради неговите раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Самият молител заявява, че не принадлежи към никоя от групите, която да е подложена на преследване от държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае да противодейства. Твърденията му, че съществува заплаха за неговия живот, сигурност и свобода не могат да бъдат свързани с никой от признаците на преследване по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Законосъобразни са съображенията на тричленния състав на ВАС и по отношение отказа на административния орган да предостави хуманитарен статут на иракския гражданин на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Не могат да се приемат доводите в касационната жалба, че съдът не се е съобразил с приетото от петчленния състав на ВАС, че е "налице реална заплаха от тежко посегателство срещу жалбоподателя". При новото произнасяне по молбата на иракския гражданин и в изпълнение на указанията на петчленния състав на ВАС, административният орган е провел ново интервю с кандидата, приобщил е към преписката актуална справка за обстановката в страната по произход, дадено е ново становище от Главен експерт в отдел "Производство и настаняване" при ДАБ. Установено е, че бежанската история на иракския гражданин е противоречива, а освен това са несъстоятелни твърденията му, че не може да се ползва от ефективна закрила в страната си, тъй като съгласно приложена справка на дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС, спазването на сигурността на населението на територията, контролирана от Кюрдското национално правителство, е различна от тази в централната и южната част на страната. В хода на административното производство е установено също така, че обстановката в гр. Сюлеймания е стабилна, а сигурността на града и провинцията се осигурява от въоръжените сили на КАО (пешмерга), кюрдските сили за сигурност (мухабарат) и полицията. С оглед на всички тези данни административният орган е достигнал до извода, че иракският гражданин не е бил принуден да напусне или да остане извън страната си на произход поради реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота или личността му. От друга страна административният орган се е съобразил и с тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, че предпоставките за предоставяне на сочената закрила изискват заплахите срещу живота или личността на цивилно лице да бъдат разглеждани в по-широк план, а именно при една обща ситуация на "въоръжен вътрешен или международен конфликт". За целта се е позовал на становище на Министерство на външните работи вх. № 2122/20.07.2009 г. на ДАБ, според което "цялостната оценка на ситуацията в Ирак въз основа на общоприетите критерии и дефиниции, не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт". Посочено е, че "в момента отсъстват основания, към който и да било район или провинция на страната да се приложи квалификация за наличие на безогледно насилие, характеризиращо въоръжен конфликт". Въз основа на тези обстоятелства административният орган е приел, че не са налице основания да се счита, че самото присъствие на молителя в Ирак би довело до реална опасност от тежки посегателства, като тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице по смисъла на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО. Анализирайки съдържанието на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ във връзка с чл. 15, б. "в" от Директива2004/83/ЕО, правилно административният орган, както и първоинстанционният съд са достигнали до заключение за липсата на основателни причини - заплаха за живота, сигурността или свободата, за предоставяне на хуманитарен статут, и няма пречки заявителят да се завърне в родината си. С оглед изложеното и като се има предвид, че при служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира обжалваното пред касационната инстанция решение на тричленния състав на Върховния административен съд да е нищожно или недопустимо, същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - Петчленен състав - Първа колегия,