Решение № 14783 от 4.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9093/2017 г.

Решение № 14783 от 4.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9093/2017 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Началник група "Моторни превозни средства, водачи и административнонаказателна дейност" в сектор "Пътна полиция" при отдел "Охранителна полиция" към ОД на МВР - В. срещу Решение № 57 от 13.07.2017 г. по адм. дело № 109/2017 г. по описа на Административен съд - В., с което е обявена нищожността на негова Заповед № 953р-3250/29.05.2017 г. и е изпратена преписката на Началник сектор "Пътна полиция" в отдел "Охранителна полиция" при ОДМВР В., за ново произнасяне по подаденото от В. П. В. заявление за регистрация на МПС. Твърди се материална незаконосъобразност на съдебния акт - касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК. Иска се отмяната му. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - В. П. В., не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 211 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: П. З. е издадена на основание чл. 144, ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, по подадено заявление от г-н В. В. за регистрация на товарен автомобил марка Мерцедес, модел 814К с ИН WDB6740421K032500 по разрешение за временно движение /РВД/ № 0000627053, издадено на "В. Я. - А. 2" ООД със срок за валидност до 2.06.2017 г. От фактическа страна органът е установил, че липсва нотариална заверка на подписите на посочените страни сключили договор за прехвърляне на собственост върху процесното МПС. В резултат от подадената първоинстанционна жалба и извършената служебна проверка, съдебният състав на АС В. е приел, че издателят на заповедта не разполага с материална компетентност за упражняване на процесното правомощие /арг. чл. 140, ал. 2 ЗДвП вр. чл. 2 и чл. 6, ал. 3, т. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Анализирайки посочените разпоредби и предвиденото в тях условие регистрация да се извършва след подаване на заявление до началник сектор "Пътна полиция" при ОДМВР, съдът е приел, че именно това е и органът, който следва да се произнесе по съществото на искането, като в съответствие с чл. 173, ал. 2 АПК е изпратил преписката на компетентния орган. Така постановеното решение е правилно. Действително нормата на чл. 6, ал. 3, т. 1 от Наредбата, към която препраща текста на чл. 140, ал. 2 ЗДвП предвижда регистрация да се извършва след подаване на заявление до началника на отдел/сектор "Пътна полиция" при СДВР/ОДМВР. В този смисъл действително посоченият орган е органът, който следва да бъде сезиран за да бъде започнато административното производство. Нормата на чл. 2 от Наредбата гласи, че моторните превозни средства и ремаркетата, предназначени за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, се представят за регистриране от звената "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) или областните дирекции на МВР (ОДМВР) по постоянния адрес на собственика - за физическите лица, или по адреса на регистрация - за стопанските субекти. В този смисъл компетентен да издава властнически актове от името на посочените звена към СДВР, респ. ОДМВР е ръководещият и представляващият ги орган, а именно - ръководителят на структурното звено "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР /в този смисъл Решение № 4668 от 4.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14882/2013 г., Определение № 525 от 16.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14613/2016 г. и др./. По делото липсват данни процесното правомощие да е било делегирано, респ. издателят на заповедта да е надлежно оправомощен за издаване на процесния акт/категория актове, поради което и въпросът за евентуалната законосъобразност на подобно прехвърляне на правомощия е извън предмета на производството. Въпреки това, правилно АС В. е подчертал, че изричната компетентност не може да бъде прехвърляна, извън предвидените в закон случаи, какъвто настоящият казус не е. Ето защо, като е обявил процесната заповед за нищожна в хипотезата на чл. 146, т. 1 АПК и на основание чл. 172, ал. 2 АПК е изпратил преписката за произнасяне от надлежния орган, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение: