Решение № 12794 от 30.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2520/2015 г.

Решение № 12794 от 30.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2520/2015 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на Даниел Атанасов Ганев от гр. Хасково, подадена чрез пълномощник, против решение № 23 от 22.01.2015 г. по адм. д. № 808/2014 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу принудителна административна мярка "Преместване на МПС без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач" на основание чл. 171, т. 5, б. "б" от Закона за движение по пътищата. Касаторът развива доводи за неправилност на съдебния акт и твърди, че е постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че фактическото действие по паркиране на собствения му лек автомобил не изпълва нито една от хипотезите на чл. 171, т. 5, б "б" ЗДвП, поради което и приложената принудителна мярка е лишена от годно правно основание. Според касатора, съдът не е обсъдил в съвкупност доказателствата по делото, тъй като не е съобразил обстоятелството, че към момента на прилагане на ПАМ водачът на лекия автомобил е отсъствал, не е установено, че на място са преминавали пешеходци и че превозното средство е пречело на движението, както и че не е уведомен за преместения автомобил. Иска отмяна на съдебния акти произнасяне по съществото на спора, при което приложената ПАМ бъде отменена като незаконосъобразна. Ответникът - служител при група "Общинска полиция", Община Хасково, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че на 7.11.2014 г. Даниел Ганев е паркирал лек автомобил марка "Форд" на тротоар, пред вход за складово помещение на жилищна сграда, находяща се на ул. "Есперанто" № 3 в гр. Хасково. По сигнал на граждани служител на "Общинска полиция" е констатирал на място, че автомобилът пречи на придвижването на хората и възпрепятства ползването на гараж и складово помещение на живущи в жилищната сграда. Служителят е наредил устно преместването на лекия автомобил на общински паркинг без знанието и съгласието на водача. Административният съд - Хасково е събрал относими гласни и писмени доказателства, обсъдил ги е отделно и в тяхната съвкупност и обосновано е приел, че паркираният на тротоар пред жилищна сграда лек автомобил на жалбоподателя пречи на движението на пешеходците, затруднява достъпа и ползването на гараж и складово помещение в жилищната сграда. Към административната преписка по делото са приложени докладна записка на старши полицай в "ОП" - Хасково с подробно описана фактическа обстановка, протокол за принудително вдигнати МПС и снимков материал, от който ясно се вижда местоположението на паркирания автомобил - изцяло на тротоар, успоредно на сградата, на незначително разстояние пред вход със стълбище. По същество релевантните факти не са оборени от жалбоподателя. Административният орган е дал устно предписание, което е императивно и при наличие на визираните предпоставки, в условията на обвързана компетентност, с цел осигуряване на достъпа и безопасното преминаване на пешеходците по тротоара, без да е нужно да слизат на пътното платно, за осигуряване достъп до жилищен вход на живущи в сградата и за преустановяване на административното нарушение. Съдът е приложил правилно материалния закон, изводите му са обосновани и в съответствие с ангажирания доказателствен материал. Правилно съдът е приел, че моторното превозно средство е паркирано на място, където създава опасност и пречи на останалите участници в движението. Съответен на закона е правният му извод, че е осъществен фактическият състав на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП в хипотезата, при която неправилно паркираното МПС създава опасност или прави невъзможно преминаването на пешеходците. Противно на твърденията в касационната жалба за необоснованост на решението, приложените към административната преписка доказателства установяват наличието на предпоставките по чл. 171, т. 5, б. "б", предл. второ ЗДвП за репатриране на процесния лек автомобил. От доказателствата по делото не е установено, че на място има поставен забранителен знак или указателна табела за принудително преместване на автомобили. Безспорно е обаче, че на конкретното място паркирането не е разрешено по разписания от закона ред - чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Доводите на касатора, че така паркираният автомобил не пречи на преминаването на пешеходци и затруднява ползването на жилищния вход, се опровергава от събраните доказателства. След съвкупния им анализ съдът е достигнал до съответното на закона заключение, че така паркиралото МПС създава пречки за нормалното преминаване по тротоара. Приложеният към административната преписка снимков материал, обсъден ведно с докладната записка, сочат на несъмнен извод, че лекият автомобил е паркиран почти до стълбите пред жилищен вход, което би създало пречки за нормалното преминаване на определена категория пешеходци - майки с колички, трудноподвижни лица, възрастни хора. Ирелевантно е твърдението на касатора, че не е доказано фактическото преминаване на пешеходци към момента на прилагане на ПАМ. Доказателствената тежест за установяване на факти, оборващи констатациите на административния орган, е на жалбоподателя. Касаторът не е опровергал констатациите, посочени в докладната записка на старши полицай Илия Ангелов, а с оглед данните по делото правилно съдът е приел, че може да се установи какво е било разположението на автомобила върху тротоара, като репатрирането му е наложено, поради паркирането му в нарушение на правилата за движение (чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП), като паркираното превозно средство е затруднявало преминаването на пешеходците по тротоара и достъпът до помещения в жилищната сграда. Целта на принудителната мярка е преустановителна и превантивна. Неоснователен е и релевираният довод за липса на уведомяване от РПУ за местонахождението на автомобила. Този факт не влияе върху законосъобразността на устното разпореждане, тъй като не е елемент от процедурата по издаване на акта. Уведомяването се прави, след като вече е налице постановен акт за репатриране на автомобила, а не в предходен момент. Като е приел, че оспорената ПАМ е издадена от компетентен орган, в допустимата от закона форма, при спазване процесуалните правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона, първоинстанционният съд е достигнал до верни правни заключения. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд