Решение № 7964 от 11.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16266/2013 г.

Решение № 7964 от 11.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16266/2013 г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Общински съвет - Варна, чрез процесуалния му представител - адв. Петър Стамов, против решение № 2286 от 25.09.2013 г. постановено по адм. дело № 1372/2013 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменено решение № 799-5 от 19.12.2012 г. на Общински съвет - Варна за одобряване на ПУП - План за улична регулация на СО "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата" по отношение на поземлен имот (ПИ) с идентификатор 10135.2565.12 в частта му относно проектираната улица V клас от второстепенната улична мрежа, засягаща имота от североизток, и преписката в тази част е върната на органа за ново произнасяне съобразно указанията. Поддържа се искане за отмяна на решението в тази част като неправилно поради нарушение на материалния закон и се иска присъждане на разноски. Ответниците - Георги Панайотов Стилиянов и Софка Благоева Стилиянова, представлявани в с. з. от адв. Боян Жеков, оспорват касационната жалба и молят решението да бъде оставено в сила. Претендират разноски пред касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. За да отмени решение № 799-5 от 19.12.2012 г. на Общински съвет - Варна в посочената по-горе част, засягаща ПИ с идентификатор 10135.2565.12, собственост на ответниците, първоинстанционният съд е приел, че в тази част решението е материално незаконосъобразно, тъй като противоречи на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, както и на чл. 108, ал. 5 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) за икономично осъществяване на предвижданията по плана и за целесъобразно устройство на урегулираните поземлени имоти. Приел е, че е налице несъответствие с техническото задание относно изискването му планът да се съобрази с влезлите в сила ПРЗ на отделните имоти по отношение на застрояването, тъй като планът не е съобразен с приложения за процесния имот ПУП-ПРЗ "за хотел и вилно строителство" и улица от о. т. 122 до о. т. 123 по плана на местност "Манастирски рид", одобрен със заповед № Г-34 от 14.03.2003 г. на зам.-кмета на Община Варна. Въз основа на неоспореното заключение на съдебно-техническата експертиза съдът е приел, че съществува вариант, запазващ в максимална степен действащата регулация по ПРЗ от 2003 г., без това да доведе до промяна на основните постановки на одобрената транспортно-комуникационна схема, поради което се явява по-целесъобразен по смисъла на чл. 108, ал. 5 от ЗУТ. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е направил законосъобразни и обосновани правни изводи относно нарушенията на материалния закон при одобряване на процесния ПУП-ПУР в частта, касаеща предвидената второстепенна улица от V клас, засягаща от североизток имота на ответниците, а именно поземлен имот с идентификатор 10135.2565.12. По делото е установено с неоспореното по надлежния ред заключение на вещото лице, че в частта по отношение на ПИ с идентификатор 10135.2565.12 има влязъл в сила ПУП-ПРЗ, одобрен със заповед № Г-34 от 14.03.2008 г. на зам.-кмета на Община Варна, разрешения за строеж № 66 от 30.05.2005 г. и № 141 от 18.06.2012 г. и в имота има изградени две сгради в груб строеж. По отношение на имота оспореният ПУП-ПУР предвижда отнемане на площ от 181 кв. м, като предназначението на отнетата площ е за прокарване на събирателна улица от V клас с ширина между регулационните линии - 9 м, ширина на уличното платно - 6 м, тротоари двустранно по 1,5 м. С оспорената част от плана не се засягат законно изградените в груб строеж сгради, но се засягат рампа с подпорни стоманобетонови стени (подход към подземен гараж) и подземно помещение - котелно, изградени по североизточната граница на процесния имот. Прилагането на плана в тази част би довело до тяхното разрушаване, с което се нарушава нормалното функциониране на сградите. Същевременно няма данни да са обсъдени варианти на улична регулация в частта на ПИ с идентификатор 10135.2565.12, които да са по-икономично осъществими и по-благоприятни с оглед на изискването на чл. 108, ал. 5 от ЗУТ. Отделно от това, по делото е безспорно установено от техническата експертиза, че засегнатият от процесния план имот се намира извън границите на селищното образувание, за което е възложено изработването на ПУП-ПУР, т. е. имотът е извън териториалния обхват на плана, което е още едно основание за отмяна на плана в оспорената му част. Местонахождението на имота извън обхвата на ПУР обуславя липса на процедирано по отношение на него разрешение по чл. 124, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ за изработване на проект за ПУР и техническо задание по чл. 125, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, които се явяват съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Тези безспорни установявания налагат извода, че одобреният ПУП-ПУР в обжалваната му част е незаконосъобразен като противоречащ на разпоредбите на чл. 108, ал. 5 от ЗУТ вр. чл. 6, ал. 2 и 3 от АПК и чл. 125, ал. 4 от ЗУТ, първата, въвеждаща принципа за икономично осъществяване предвижданията на плана и възможност за целесъобразно устройство на територията, а втората, установяваща императивно изискване за съобразяване при одобряването на проекта за подробен устройствен план на разрешените по предходен подробен план строежи. Неразглеждането и несъобразяването в оспорения ПУР на постигащите целта на закона по-благоприятни възможности за процедиране представлява нарушение на принципа за съразмерност, водещо до материална незаконосъобразност на административния акт, както правилно приема първоинстанционният съд. Разноски по делото се претендират и от двете страни. С оглед изхода от делото искането на ответниците, за присъждане на разноски за тази инстанция е основателно, но недоказано. По делото не са ангажирани доказателства за реално направени разноски, поради което такива не следва да се присъждат. Ръководен от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,