Решение № 12688 от 7.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13403/2010 г.

Решение № 12688 от 7.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13403/2010 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Ира транс" ЕООД, седалище и адрес на управление гр. Благоевград, ул. "Цанко Церковски" № 5, ет. 1, ап. 3 срещу решение № 2864 от 30.08.2010 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 3769/2009 г. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на касатора срещу заповед № РД-01-174 от 23.03.2009 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с която са прекратени правата му, произтичащи от лиценз на Общността № 6098 за международен превоз на товари. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Нито в касационната жалба, нито в хода на съдебното производство излага конкретни доводи в подкрепа на твърденията си. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което да отмени оспорваната заповед. Касаторът се представлява от адв. Васил Поповски. Ответникът по касационната жалба - изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", счита същата за неоснователна. Сочи, че са налице основанията за отнемане на лицензията на касатора, тъй като в периода 5.08.2008 г. - 9.04.2009 г. не отговарял на изискванията на чл. 7, ал. 2, т. 1 и 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) за благонадеждност и професионална компетентност. Счита, че лицензираните превозвачи са длъжни да извършват дейността си в съответствие със закона, поради което и в съответствие с чл. 11, т. 1, б. "б" ЗАвтП органът правилно отнел лиценза му. Моли съда да остави в сила обжалваното решение като правилно и обосновано. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно установил фактите, приложил материалния закон и подробно обосновал извода си за законосъобразност на оспорения акт. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че касаторът е превозвач, на който е издаден лиценз на Общността № 6098 за международен превоз на товари по реда на Закона за автомобилните превози. С писмо, вх. № 14-00-6856 от 5.08.2008 г., превозвачът информирал Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" за прекратяване на трудовото правоотношение на лицето, изпълняващо длъжността ръководител на транспортната дейност. Към писмото била приложена справка за прието уведомление по чл. 62, ал. 4 от Кодекса на труда с придружително писмо от 4.08.2008 г. до Национална агенция по приходите - териториална дирекция, гр. Благоевград. Приел, че с писмо, изх. № 14-00-6856 от 01.09.2008 г., касаторът бил уведомен да представи доказателства за благонадеждност и професионална компетентност. С доклад № 11004-34 от 09.03.2009 г. на директора на дирекция "Автомобилни превози" директорът на изпълнителната агенция бил уведомен, че обратната разписка за уведомяването на касатора е върната, но до 9.03.2009 г. в агенцията не са представени необходимите документи. Въз основа на това и на основание чл. 11, т. 1, б. "б" във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 и 2 ЗАвтП и чл. 14, т. 2 във вр. с чл. 8, т. 6, 7, 10 и 11 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари (Наредба № 11) ответникът издал оспорената заповед № РД-01-174 от 23.03.2009 г. Съдът приел също, че на 9.04.2009 г. касаторът сключил трудов договор за длъжността ръководител на транспортната дейност с Антон Костадинов. В изпълнителната агенция на 10.04.2009 г. били представени, копие от трудовия договор, справка за прието уведомление по чл. 62, ал. 4 от Кодекса на труда с дата 10.04.2009 г., с придружително писмо от 10.04.2009 г. до Национална агенция по приходите - териториална дирекция, гр. Благоевград, удостоверение за професионална компетентност за международен автомобилен превоз на товари на Антон Костадинов, както и негово свидетелство за съдимост. Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът от правна страна приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната форма и е подробно мотивирана. При установената в периода 5.08.2008 г. - 9.04.2009 г. липса на назначено лице, което да изпълнява длъжността "ръководител на транспортната дейност", съдът приел, че заповедта е в съответствие с материалния закон, а доколкото разпорежда отнемане на лиценз на лице, което нарушило законовите разпоредби за извършване на международен автомобилен превоз приел, че е и в съответствие с целта на закона. От правна страна съдът приел също, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и по-конкретно, че не е налице нарушение на чл. 26, ал. 1 АПК, тъй като от една страна, органът независимо от уведомлението, би достигнал до същия извод - отнемане на лиценза, а от друга, касаторът има законово задължение да представи в срок доказателства за благонадеждност и професионална компетентност. Въз основа на това съдът направил извода, че оспорената заповед е законосъобразна. Този извод на съда е правилен и обоснован. По делото няма спор за факти. Безспорно е, че касаторът е лицензиран превозвач, притежаващ лиценз на Общността за извършване на международен превоз на товари. Безспорно е също, че в периода 5.08.2008 г. - 9.04.2009 г. нямал назначено лице, което да изпълнява длъжността ръководител на транспортната дейност. Безспорно е, че едва на 9.04.2009 г. касаторът назначил лице, което да изпълнява длъжността ръководител на транспортната дейност, а на 10.04.2009 г. представил в изпълнителната агенция доказателства за професионална компетентност и благонадеждност. При така установените факти, касаторът твърди, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Доколкото не сочи каквито и да било доводи в подкрепа на това свое твърдение съдът, в съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, е длъжен да извърши проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Обжалваното решение е постановено от надлежен състав, в писмена форма, подписано е от постановилия го съдия и е в пределите на правораздавателната власт на съда, поради което е валидно. Решението е допустимо, тъй като е постановено в производство, образувано по жалба срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, подадена от надлежно лице и в сроковете на закона, т. е. при наличие на всички изисквания, при които делото може да се реши по същество. Решението е и в съответствие с материалния закон. Съдът безспорно установил релевантните юридически факти - че в периода 5.08.2008 г. - 9.10.2009 г. касаторът не отговарял на изискванията за благонадеждност и професионална компетентност по смисъла на чл. 7, ал. 2, т. 1 и 2 във вр. с ал. 4 и 5 ЗАвтП. Установил приложимата материалноправна разпоредба - чл. 11, т. 1, б. "б" ЗАвтП , както и компетентността на органа. Правилно приел, че органът действа в условията на обвързана компетентност, поради което установяването на липсата на изискванията на чл. 7, ал. 2, т. 1 и 2 ЗАвт. П, което станало още на 5.08.2008 г., автоматично го задължава да постанови отнемане на лиценза. В случая дори не става въпрос за неспазване на срока по чл. 10, ал. 1 ЗАвтП , тъй като превозвачът, след уведомяването за прекратеното трудово правоотношение, т. е. за промяната на вписаните обстоятелства, изобщо не променил подлежащо на вписване обстоятелство - не назначил ръководител на транспортната дейност. Извършвайки проверка за законосъобразността на оспорения административен акт съдът, като установил, че фактите, послужили като фактическо основание за издаване на оспорения акт действително са осъществени, ги съпоставил с предпоставките, визираните в хипотезата на правната норма, сочена като правно основание за издаване на акта - чл. 11, т. 1, б. "б" ЗАвтП, и достигнал до верния извод, че нормата е приложима и правните последици, визирани в диспозицията й, са постановени правилно от органа. С оглед на това изводът му за законосъобразност на оспорения административен акт е правилен и в съответствие с разпоредбите на материалния закон. Видно от изложеното инвокираните от касатора отменителни основания са неоснователни. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна - отхвърлена. Страните по делото не са поискали присъждане на направените разноски, поради което съдът не следва да се произнася по дължимостта им. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд,