Решение № 10856 от 22.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2297/2011 г.

Решение № 10856 от 22.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2297/2011 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.). Образувано е по жалба на Димитракис Исаак Пириллис чрез пълномощника му - адв. Давчев срещу решение № 9 от 11.01.2011 г., постановено по преписка № 109/2010 г. по описа на Комисията за защита от дискриминация (КЗД/комисията). Жалбоподателят поддържа оплаквания за незаконосъобразност на административния акт и моли за отмяната му поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Счита, че правните изводи на комисията за липса на дискриминация не кореспондират на събрания в хода на административното производство доказателствен материал. Позовава се на неотносимост към случая на кореспонденцията по повод подадени от него жалби, молби и сигнали до кмета на с. Болярино. Развива доводи, че отказът на Общинския съвет на община Раковски, мотивиран от становището на кмета на с. Болярино, да му бъдат предоставени за ползване земеделски земи представлява неравно третиране по признак "народност" и "гражданство". Ответникът - КЗД чрез процесуалния си представител юрк. Горянова, оспорва жалбата. Моли за отхвърлянето й като неоснователна по изложените в хода на делото по същество аргументи за законосъобразност на обжалвания акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованите страни - кметът на с. Болярино Пенко Пенков и председателят на Общинския съвет на община Раковски Младен Шишков не изразяват становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери предпоставките за допустимост на жалбата, намира същата за процесуално допустима, като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт. За да се произнесе по съществото й, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна: Производството пред КЗД е образувано по жалба на Димитракис Исаак Пириллис в качеството му на управител на "Поликсения- 1932" ЕООД. Засегнатото лице твърди, че като земеделски производител, който развива животновъдна дейност на територията на общината, при провеждане на процедурата по отдаване за ползване на пасища и мери от общинския поземлен фонд е поставен от Общинския съвет на община Раковски и от кмета на с. Болярино в неравностойно и по-неблагоприятно положение спрямо останалите земеделски производители в района, тъй като единствено на него е отказано предоставянето на индивидуално ползване на заявените в молбата му земеделски земи поради обстоятелството, че е чужденец. По жалбата е проведена процедура на проучване съгласно чл. 55 и сл. от ЗЗДискр. За изясняване на релевантните за спора факти са събрани и приобщени към административната преписка становищата на участниците в производството и ангажираните от тях доказателства, описани подробно в атакувания административен акт. Между страните няма спор за факти. Установено е, че жалбоподателят е кипърски гражданин. Същият е управител на "Поликсения - 1932" ЕООД, регистрирано като земеделски производител. Животновъдният обект на дружеството е разположен на територията на с. Болярино, община Раковски. Съгласно релевантната нормативна уредба, като земеделски стопанин лицето има право да кандидатства пред съответния Общински съвет за предоставяне ползването на мери и пасища във връзка с отглеждането на животните. Със заявление, вх. № 94Д-201-1/24.03.2010 г. до кмета на община Раковски жалбоподателят е поискал да му бъде предоставено право на ползване на общински пасища и мери в землището на с. Болярино съобразно броя на отглежданите животни. Постъпилите от земеделските стопани-животновъди на територията на общината заявления са разгледани на заседание на Общинския съвет на община Раковски, проведено на 28.04.2010 г., на което кметът на с. Болярино е изразил несъгласие с предложението за предоставяне за ползване на Димитракис Пириллис на посочените в молбата му земи от общинския поземлен фонд. Отрицателното становище на кмета се основава на следните мотиви: значителен размер на заявените от Пириллис земи в сравнение с останалите кандидати в селото, притежаване на около 600-700 дка земя за нуждите на стопанството му, липса на полза и наличие на вреди за селото от дейността му, арогантно поведение и отношение към местната изпълнителна власт, несъобразяване с местните жители и създаване на напрежение в с. Болярино. Кметът е посочил също, че след като жалбоподателят желае да развива стопанска дейност в страната, "най-коректно е да си закупува земята, на която да отглежда животните си. " С решение № 447, взето с Протокол № 34/28.04.2010 г., на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, чл. 25, ал. 1 и чл. 37о ЗСПЗЗ Общинският съвет на община Раковски е допълнил предходно свое решение за предоставяне на мери и пасища за ползване от земеделски производители - животновъди на територията на общината, като е уважил заявленията на всички кандидати с изключение това на жалбоподателя, като не му е предоставил исканата земя за ползване. При така установената фактическа обстановка комисията е извела заключение, че твърденията за осъществена от ответниците дискриминация спрямо Димитракис Пириллис са неоснователни и недоказани. Счела е, че от гледна точка на антидискриминационното законодателство не е налице неравно третиране на жалбоподателя под формата на отказ да му бъдат предоставени за ползване общински мери и пасища, тъй като в случая липсва дискриминационен признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. КЗД е преценила, че от материалите по преписката не се установява наличие на причинно-следствена връзка между гражданството и народността на земеделския стопанин и неудовлетворяването на искането му да ползва земи в землището на с. Болярино. Наведен е извод, че отказът е продиктуван от неспазването на нормативните изисквания при осъществяване на дейността на жалбоподателя, а не от обстоятелството, че е чужденец. Според комисията изказаното от кмета на селото мнение, че след като развива бизнес в България, кандидатът следва да си закупува земята, представлява изолиран цитат от цялостното становище на ответника и е извадено от общия контекст на изказването, което не сочи на дискриминационно третиране по защитен от закона признак. Преценката за липса на лично негативно отношение от страна на кмета на с. Болярино спрямо управителя на "Поликсения - 1932" ЕООД основано единствено на факта, че последният не е българин по народност и гражданство, е обоснована с данните за многократно оказвано съдействие от административния орган на жалбоподателя по повод негови жалби, молби и сигнали. Съобразно така направените фактически констатации и правни изводи, комисията е постановила оспореното решение с което е приела, че ответните страни - Общински съвет на община Раковски и Пенко Пенков - кмет на с. Болярино не са осъществили по отношение на Димитракис Пириллис, управител на "Поликсения - 1932" ЕООД дискриминация по признак "гражданство" по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. и е оставила без уважение жалбата на Пириллис. Върховният административен съд, в настоящия състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата срещу решението на КЗД за неоснователна. Извършената в изпълнение на чл. 168 от АПК служебна проверка на законосъобразността на административния акт сочи, че същият е издаден от компетентен държавен орган и в предвидената от закона форма. Решението е постановено при спазване на административнопроизводствените правила. Видно от проведеното проучване, органът е извършил пълно, обективно и всестранно изясняване на релевантите за случая факти, при съблюдаване на формулираното в чл. 9 ЗЗДискр. правило за разпределение на доказателствената тежест в производството за защита от дискриминация, а именно - страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, следва да докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. Установените в административното производство факти се подкрепят от доказателствения материал, поради което се възприемат от настоящия съдебен състав като доказани и съответстващи на обективната истина. В решението са изложени съображенията, обосноваващи постановения правен резултат. Съдържанието на акта сочи, че КЗД е проверила и преценила събраните по преписката доказателства съгласно чл. 36, ал. 3 АПК, а в изпълнение на чл. 35 АПК е обсъдила обясненията и възраженията на страните. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав счита, че комисията е изпълнила регламентираната процедура, като е осигурила упражняването на правото на защита на страните. На следващо място, съдът намира, че решението на КЗД е постановено при правилно прилагане на материалноправните разпоредби и е в съответствие с целта на закона. Развитите в жалбата до съда доводи преповтарят изложеното пред КЗД и не сочат на фактическа обстановка, различна от установената в административното производство, нито променят възприетите от административния орган правни квалификации. Правилно е заключението на комисията, че не са налице доказателства, които да установяват по несъмнен начин неравно третиране по смисъла на чл. 4 ЗЗДискр. на Димитракис Пириллис в качеството му на управител на "Поликсения - 1932" ЕООД в резултат на неговото гражданство или народност. Обстоятелството, че от всички кандидати единствено на жалбоподателя е отказано предоставянето на ползването на пасища и мери за нуждите на дейността му като животновъд не води автоматично на извод за осъществена спрямо него дискриминация. В случай, че счита отказът за незаконосъобразен, засегнатото лице е могло да го оспори по съдебен ред и по този начин да реализира търсената защита на претендираното за нарушено субективно материално право. От значение за правилното решаване на конкретния спор, разглеждан единствено на плоскостта на андискриминационното право, е установяването не само на по-неблагоприятно третиране на лицето в сравнение с другите земеделски производители при сравними сходни обстоятелства във връзка с предоставянето за ползване на общински земи, но и на наличието на защитен признак, който именно да обуславя това по-неблагоприятно третиране. В случая такъв признак не е налице. Комисията обосновано и в съответствие с материалния закон е приела, че няма основания за квалифициране на поведението на кмета на с. Болярино и на Общинския съвет на община Раковски като дискриминация на Димитракис Пириллис по признак "гражданство" с оглед действително вложения смисъл в изразеното на заседанието на Съвета на 28.04.2010 г. становище на кмета в неговия цялостен и систематичен прочит и липсата на други данни в полза на оплакванията на жалбоподателя. Репликата, на която се позовава Пириллис, е извадена от контекста на изказването, както правилно е посочила КЗД. Възприемането на становището на кмета на селото в неговата цялост и съобразно събраните доказателства предпоставя извод, че неодобряването на искането на земеделския производител е провокирано от личното поведение на самия него, а не от обстоятелството, че е чужденец. Несъгласието на кмета да се предоставят на жалбоподателя общински мери и пасища е свързано с твърдяни неправомерни действия на кандидата, което изключва дискриминационно отношение на сочения в жалбата признак. Дали твърденията на кмета за незаконно функциониране на фермата, неспазване на екологичните изисквания, агресивно стопанско поведение и т. н., са доказани или не и дали са относими към предвидената в закона правна възможност за предоставяне ползването на общински земи на земеделски стопани за целите на отглеждане на животните са въпроси, които касаят друг спор и са без значение за разглеждания фактически състав по чл. 4 ЗЗДискр. Макар съдържащата се в административната преписка кореспонденция между управителя на "Поликсения - 1932" ЕООД и кмета на с. Болярино досежно жалби и оплаквания на земеделския стопанин, както и писмо с резултатите от извършена от РИОКОЗ - гр. Пловдив проверка на процесната животновъдна ферма, да не са пряко относими към конкретната процедура по предоставяне на ползването на мери и пасища и приемането на решение № 447 на Общинския съвет на община Раковски, което жалбоподателят счита за дискриминационно, вземането им предвид от комисията и начинът на интерпретирането им не рефлектира върху постановения по съществото на спора резултат. Дори да се приеме, че посочените писмени доказателства пораждат съмнение за междуличностен конфликт между двете страни, те не съдържат данни този конфликт да е свързан с признаците "гражданство" или "народност". В този аспект тезата на жалбоподателя, че отказът на Общинския съвет на община Раковски да му бъдат отдадени за ползване исканите земи е единствено и само поради гражданството или народността му, е несъстоятелна. По изложените съображения съдът намира оспореното решение за законосъобразно. Жалбата се явява неоснователна, поради липса на отменителни основания по чл. 146 от АПК и като такава следва да се отхвърли. Съобразно изхода на делото в настоящата му фаза и предвид направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на деловодните разноски, на основание чл. 143 и чл. 144 АПК във вр. с чл. 78 ГПК жалбоподателят следва да бъдат осъден да заплати на КЗД разноските за адвокатско възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт в размер на 150 лева съгласно чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение