Решение № 12393 от 9.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7132/2012 г.

Решение № 12393 от 9.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7132/2012 г., VIII о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Началника на Митница Пловдив, подадена чрез мл. юрисконсулт Павел Георгиев, срещу решение № 834/17.04.2012 г. по адм. дело № 1999 по описа за 2011 г. на административния съд - Пловдив, с което на "Садат" ООД е определено да доплати 1 777,39 лв. ДДС, ведно със законната лихва, изчислена от датата на поставяне на стоките под режим - 10.05.2010 г. до окончателното погасяване на задължението. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението на АС-Пловдив и вместо него бъде постановено друго, с което бъде потвърдено оспореното митническо решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Садат" ООД, чрез адв. Костов, оспорва касационната жалба. В писмен отговор от 22.05.2012 г. и писмени бележки представени в съдебно заседание, излага подробни съображения за неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Заинтересованата страна - Директорът на ТД на НАП - гр. Пловдив не ангажира становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Пловдив е било решение № 1183 от 4.07.2011 г. на Началника на Митница Пловдив, с което по ЕАД № 10BG003000Н0066961 от 10.05.2010 г. на "Садат" ООД е определено да доплати 1777,39 лв. ДДС, ведно със законната лихва, изчислена от датата на поставяне на стоките под режим - 10.05.2010 г. до окончателното погасяване на задължението. Фактически установено по делото е, че на 10.05.2010 г. с ЕАД № 10BG003000Н0066961 от 10.05.2010 г. на територията на Република България "Садат " ООД поставя под режим "допускане за свободно обръщение с крайно потребление" стоки: № 1 - амбалажни кутии опаковки от картон, за нехранителни продукти - 4543 кг. с код по ТАРИК 4819200000, с декларирана фактурна стойност 2044,35 евро, с произход Турция и изпращач "ALТAY ОFSEТ MAТBAA SANYI VE. TICARET LTD. STI" гр. Истанбул. Към ЕАД е приложена търговска фактура № 50857/07.05.2010 г. на стойност 2044,35 евро, съобразно която декларираната митническа облагаема стойност е в левова равностойност от 3 998,40 лв. При извършена проверка по линия на международен обмен е получено писмо от митническите органи на Турция, от което е видно, че при износа на същата стока турският доставчик е приложил фактура със същият номер, но с различна стойност, а именно - 8386,80 щ. д. и са отразени различни условия за доставка. След съпоставяне на документите, представени от "Садат" ООД и тези получени от турската митническа администрация, началникът на Митница Пловдив е определил нова митническата стойност на внесената стока по реда на чл. 6 от регламент на Съвета (ЕИО) № 2913/92 г., като е приел, че договорната стойност е в размер на 12 265,86 лв. равностойността на 8386,80 щатски долари, по приложената към износната ЕАД № 10BG003000Н0066961 от 10.05.2010 г., фактура № 50857/07.05.2010 г., във варианта, приложен към тази декларация, и е отчел различията за доставка по едната и другата фактура, съответно СРТ Пловдив и FOВ Истанбул. Според съда решението на митническия орган е немотивирано и издадено при неправилно приложение на материалния закон. Съдът е приел, че не са изпълнени законовите изисквания предвидени в разпоредбата на чл. 181а от Регламент на (ЕИО) на Съвета 2454/93 г., респ. чл. 102, ал. 2 от ППЗМ, тъй като липсват данни по административната преписка, че е уведомен жалбоподателят за мотивите, обосноваващи съмненията на митническия орган и е дадена реална възможност на жалбоподателя да отговори на същите тези мотиви. Относно различията в данните по спорната фактура и митническа декларация, представени от жалбоподателя пред митническата администрация и тези, получени по линията на международното сътрудничество, съдът е посочил, че действително полученото писмо от турските митнически власти е официален документ, но приложените заверени копия на фактура № 050857 от 07.05.2010 г. и ЕАД № № 10341300ЕХ216128 от 07.05.2010 г. за износ, представени пред турската митническа администрация при износната операция имат характера на частни документи и не носят подписа на представител на жалбоподателя и затова не може със сигурност да се приеме, че те отразяват договорната стойност на стоките. Наред с горното съдът е приел, че не са изложени мотиви, защо при документи с различно съдържание, административният орган е дал вяра на доказателства, които са постъпили по линия на международното сътрудничество, а не на тези представени от дружеството. Така постановеното решение е правилно. Съгласно чл. 29, § 1 от МКО, респективно чл. 35 от ЗМ, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33, при условията, визирани в букви "а" - "г". По делото няма данни, че митническата стойност е определена от митническите органи според чл. 30, § 1 и сл. от МКО, респективно чл. 36 и сл. от ЗМ. При липса на оспорване на писмените доказателства, представени от "Садат " ООД, следва да се приеме, че митническите органи не са установили по категоричен начин, че митническата стойност, определена по реда на чл. 29, § 1 от МКО е различна от декларираната. В случая подлежащата на плащане цена, представляваща договорната цена и съответно митническата стойност по чл. 29 от МКО е декларираната от дружеството равностойност на 2044,35 евро, включваща и транспортните разходи до Пловдив, поради което не са налице и условията чл. 32, § 1, б. _quot; д_quot; от МКО за увеличаването и с транспортни разходи. Върху административния орган пада тежестта да докаже наличието на фактическите и правни основания за издаване на акта си, т. е. платената или подлежаща на плащане цена е 8386,80 щ. д. и че условията на доставката са с транспорти разходи за купувача. По делото такива категорични доказателства не са представени и не са ангажирани - няма платежни нареждания или данни за осчетоводени плащания в по-голям размер от посочения, не е правена проверка в счетоводството на вносителя, нито е ангажирана експертиза за установяване осчетоводяване на плащането, не са оспорени по съответния процесуален ред квитанцията за плащане, договора и анекса, установяващи декларираната митническа стойност. В подкрепа на твърденията, че декларираната от "Садат" ООД митническа стойност е договорената и реално платена цена, към касационната жалба са представени допълнително извлечения от счетоводството му, които също не са оспорени от ответната страна и кореспондират с другите приети писмени доказателства, представени при осъществяване на вноса, както и ангажираните доказателства в хода на съдебното оспорване пред АС-Пловдив. Съгласно разпоредбата на чл. 181а от Регламент на (ЕИО) на Съвета 2454/93 г. митническият орган при съмнение може да изисква от лицето допълнителна информация, което е направено и в настоящия случай, е длъжен, когато съмненията му продължават да предостави възможност за отговор на заинтересованото лице, а тази процедура, както се установява по делото не е изпълнена. Допуснато е несъществено нарушение на процедурата, посочена и в чл. 102 от ППЗМ, което самостоятелно не е основание за отмяна на решението на началника на Митница Пловдив, но е довело до необоснованост на изводите на митническия орган, че е налице основание за промяна на декларираната митническа стойност. По изложените съображения обжалваното решение като правилно, законосъобразно и постановено без допуснати процесуални нарушения, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на касатора не се следват разноски. На ответника следва да се присъдят разноски в доказания размер 500 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от 18.09.2012 г. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение