Решение № 11775 от 18.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7191/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния му представител юрисконсулт А. Иванова, срещу решение 296/09.04.2021 г. по адм. дело 1164/2020 г. на Административен съд-Пазарджик, с което е отменено като незаконосъобразно негово решение 13/322/01056/3/01/03/01, изх. 01-2600/4751/23.09.2020 г. в частта му по т. II, с което е отказано частично изплащане на финансова помощ в размер на 39 265.46лв по подадена заявка за плащане от Народно читалище "Пробуда-1914", с. Динката, община Лесичово. Релевирани са доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на съдопроизводствени правила, необосновано и в противоречие с материалния закон - основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му, ведно с присъждане на разноски. Ответникът - Народно читалище "Пробуда-1914", чрез процесуален представител адвокат Л. Кръстев, излага становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноски по приложен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, с оглед на това, че съображенията на първоинстанционния съд не съответстват на събраните по делото писмени доказателства и са в противоречие с приложимия материалния закон. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Народно читалище "Пробуда-1914", срещу решение 13/322/01056/3/01/03/01, изх. 01-2600/4751/23.09.2020 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, в частта му по т. II, с което е отказано частично изплащане на финансова помощ в размер на 39 265.46лв на посочено основание чл. 36, ал. 1, т. 2 от Наредба 24/29.07.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Обновяване и развитие на населените места" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. По данни от приетата по делото административна преписка и приобщените към нея доказателства, съдът е приел за установено, че Народно читалище "Пробуда-1914" е сключило договор 13/322/01056/10.12.2013 г., с който са приети условията и реда за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, като помощта представлява 100% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проект "Ремонт на Народно читалище "Пробуда-1914", село Динката, община Лесичово". При извършена проверка на място в периода 16-17.09.2015 г. е установено, че са налице недопустими за плащане разходи, заявени за възстановяване с подадената заявка за плащане, посочени в три групи: строително-монтажни работи, за които са констатирани по-малки количества изпълнени към момента на проверката; строително-монтажни работи, за които по време на проверката не е установено да са извършени; строително-монтажни работи, за които е констатирано, че са извършени, но с параметри, различни от одобрените. С писмо изх. 01-162-2600/341/25.09.2015 г. от началника на РТИ-Пловдив, на читалището е изпратено копие от контролния лист за проверката на място, с уведомление за установените при нея несъответствия и възможност за представяне на забележки и възражения в 14-дневен срок. В представеното от председателя на читалището възражение, констатациите на органа са оспорени, ведно с приложени обяснителни записки, изготвени от строителния надзор на обекта, проектанта на проекта и изпълнителя "ЕИС-строителна компания" ООД. Въз основа данните относно констатираните несъответствия, след преглед на постъпилото възражение, е издадено решение 13/322/01056/3/01/03/01 от изпълнителния директор на ДФЗ, с което на основание чл. 20а, ал. 2 ЗПЗП и чл. 37 от Наредба 24/29.07.2008 г. и чл. 72, ал. 2 и чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ е изплатена финансова помощ в размер на 815 842.01лв и е отказано изплащане на останалата заявена от читалището сума - от 39 265.46лв. Въз основа данните от събраните по делото доказателства, Административен съд-Пазарджик е приел, че решението за частичен отказ за изплащане на финансова помощ е издадено от компетентен орган, в кръга на делегираните му правомощия, но при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. За да отмени атакуваният акт и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне, съдът е приел, че актът не съдържа уточнение на видовете и количествата СМР, които е следвало да бъдат изпълнени по отделните позиции, а оттам и как е формиран извода, че тези, установени при проверката на място, са по-малко. Счел е, че липсват фактически основания в решението, което при това не препращало към друг документ, част от преписката по издаването му, установяващ, че изпълнените СМР не съответстват на заложените по проекта. Изтъкнато е, че административният орган не е дал възможност на бенефициера да докаже твърденията си, че при проверката на място не са заснети реалните параметри, както и че различията в осъществените СМР са вследствие настъпили в хода на изпълнението промени, наложени от обективни данни за конструкцията на сградата и др., с което е нарушено правото на защита на ответната страна в производството. Постановеното решение е неправилно, като издадено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необосновано. Основателно е оплакването на касатора, че съдът не е изпълнил задължението си да изясни спора от фактическа страна, при което да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Основният спор по делото предполага изследване налице ли са извършени конкретни дейности, както и изпълнение на СМР, различни от заложените в проектното предложение, неразделна част от договора. След събиране на административната преписка и представените от страните по делото писмени доказателства, съдът в противоречие със задължението си по чл. 168 АПК, се е десезирал от разрешаване на спора относно законосъобразността на частичния отказ за изплащане на финансова помощ в размер на 39 265.46лв, в това число и спазен ли е при постановяването му материалния закон и неговата цел. Още повече, че изцяло необосновано е приел, че обжалваното решение и документите, част от преписката по издаването му, не сочат в какво се състои частичното неизпълнение на проектното предложение, послужило като фактическо основание за издаването му. Не е отчетено, че в тази връзка, на първо място органът се е позовал на проверката на място и установените при извършването й несъответствия, обективирани в контролен лист. В последния са отразени заложените по проекта/договора СМР и количествата СМР, установени при проверката, а в последната колона - дали извършените дейности съответстват или не на заложените по проекта. Целта на проверката на място е да констатира дали заложените по проекта дейности са изпълнени и в каква степен/количество, като липсата на посочен разход за всяко едно перо в решението за отказа, сама по себе си не съставлява съществено нарушение. Още повече, че цената на всеки един елемент е посочена в одобрената количествено-стойностна сметка към договора, като срещу всеки елемент е посочено количество, единична цена, както и цена на одобрените по договор разходи с и без ДДС, следователно просто аритметично действие е да се установи реалният размер на недопустимите разходи, при установени количества на изпълнени/неизпълнени дейности и единични цена за всяка от тях. Наред с горното, спорът по делото предполага преценка не само относно размера на корекцията, а дали реално са извършени дейностите, за които е отказано финансиране, а оттам и налице ли е неизпълнение на договора, което съдът изобщо не е обсъждал. В административния акт, органът се е позовал и на приемо-предавателния протокол /образец 19/, представен от бенефициера към заявката за плащане, въз основа на който е поискано възстановяване на извършените разходи за посочените в него, изпълнени СМР, тяхното количество и стойност за всяка отделна дейност, така както е заложено и по КСС към договора за отпускане на финансова помощ. Поради това, не кореспондира с данните по делото, отразяването в обжалваното съдебно решение, че за съдебният състав не става ясно откъде се получава разминаването между договорените и реално установени СМР, предвид липсата на данни какви са заложените по договор СМР и съответно - тези, установени при проверката на място. Видно от представените по делото доказателства, към договора за отпускане на финансова помощ има сключени анекси, като т. VII от анекс III от 03.04.2015 г., изрично сочи, че неразделна част от него е одобрената количествено-стойностна сметка, съгласно договора с избрания изпълнител на проекта. Това е последното изменение на договор 13/322/01056, касаещо количествата дейности/СМР, които следва да бъдат извършени по проекта, което служи и за установяване на изпълнението на договора. Най-общо съдът се е задоволил да посочи, че не са ангажирани доказателства за констатираните несъответствия, но без да разгледа и обсъди всички представени по делото документи, съдържащи включително информация, от която може да се направи извод за наличието или липсата на основание за неодобрение на част от сумата, поискана от бенефициера със заявката за плащане. Следователно, в развилото се пред него производство по проверка на законосъобразността на решението за отказ, съдът наместо да прецени съществуването на материалните основания за издаване на атакувания пред него акт, го е отменил, без да са налице предпоставките за това и по-конкретно - допуснати при постановяването му съществени нарушения на процесуални правила. Следва да се отбележи, че независимо от наличието на приобщени по делото данни, позволяващи преценка по съществото на спора, повдигнат пред административния съд, решаването на спора по същество от настоящия касационен състав се препятства от забраната за нови фактически установявания в касационното производство и би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Предвид изложеното, установените като допуснати от първоинстанционния съд, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, налагат решението му да бъде отменено на това основание и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на спора, Административен съд-Пазарджик следва да осъществи подробен анализ на събраните по делото доказателства, включително, ако прецени за необходимо - да назначи съдебно-техническа експертиза, която да установи налице ли е съответствие на договорените и изпълнени СМР, реално и точно ли са извършени всички дейности и ако не - налице ли е била конструктивна невъзможност за тяхното реализиране, при отчитане на данните от представените обяснителни записки от строителния надзор, проектанта и изпълнителя на проекта, като едва след пълното изясняване на спора от фактическа страна, да осъществи преценка по основателността на подадената жалба. С оглед изхода от спора и правилото на чл. 226, ал. 3 АПК, по искането за разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Водим от изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение