Решение № 7152 от 30.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 720/2018 г.

Решение № 7152 от 30.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 720/2018 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от "А. С. БГ" ЕООД, със седалище гр. С., чрез процесуалните си представители, срещу решение № 7517/08.12.2017 г. постановено по административно дело № 1239/2017 г. на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № Р-22221415008784-091-001/07.07.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. С., потвърден в оспорената част с Решение № 2100/30.11.2016 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- С. при ЦУ на НАП, относно непризнат данъчен кредит в общ размер на 67 324.24 лв., главница и лихви.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на решението и постановяване на друго по същество, с което да се отмени процесният административен акт. Претендира се присъждане на разноски.

Ответникът - Директорът на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП, чрез гл. юрк. Б. в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, е частично основателна.

При извършена ревизия на дружеството "А. С. БГ" ЕООД, гр. С., с процесния РА са били установени задължения по ЗДДС в размер на 146 625, 84 лв. главница и лихви - 35 643, 26 лв., във връзка с отказан данъчен кредит по фактури, издадени от 29 бр. дружества за посочени ревизирани периоди от 01.10.2010 г. до 30.09.2015 г. При обжалване на РА по административен ред, с решението на горестоящия административен орган - директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-С. № 2100/30.11.2016 г. е бил изменен и отменен РА до посочени размери и по периоди.

Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е бил РА в частта, с която на дружеството са установени задължения, произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1 ЗДДС, вр. чл. 6 и чл. 9 ЗДДС, в общ размер от 67 324.24 лв., главница и лихви, по фактури издадени от 17 бр., доставчици, както следва:

• "РИВ 2010" ЕООД - 3000 лв. за д. п. м. 11.2010 г. по 2 бр. фактури с предмет "авансово и окончателно плащане по Договор";

• "Б." ЕООД - 5 109, 77 лв. за д. п. м. 06, 07, 08 и 10.2011 г. по 7 бр. фактури с предмет на доставки: "ремонтни дейности по автомобили, транспорт, дървен материал и монтаж на дървена конструкция";

• "С.-Н-2011" ЕООД - 4 236, 80 лв. по 10 бр. фактури за д. п. м. 11 и м. 12.2011 г. с предмет: "преводачески услуги, заплащане на труд на асистент и работници, консултантски услуги";

• "Ъ. С." ЕООД - 440 лв. по фактура 1 бр. д. п. м. 12.2012 г. с предмет "наем на билборд";

• "С. 11" ЕООД - 18 482 лв. по 18 бр. фактури за д. п. м. 12.12 г., м. 04, 05, 06, 08, 10 и 12.13 г., 04, 05, 06.14 г., 02, 03, 05, 06, 07, 08 и 09.15 г. с предмет "счетоводни услуги";

• "Д. 70" ЕООД - 2 238, 12 лв. по 5 бр. фактури за д. п. м. 04.2013 г. с предмет " предоставяне на дървени пейки, газови печки за временно ползване, пропан бутан, под наем диспечери за вода, транспортни услуги";

• "К. Е. У." ЕООД - 1725, 72 лв. по 2 бр. фактури за д. п. м. 04.2013 г. с предмет "ремонт на автомобил и автомобилни гуми";

• "С. Ф." ЕООД - 2300 лв. по 3 бр. фактури за д. п. м. 04, 05 и 06.13 г. с предмет "административно-технически услуги";

• "Е. МММ" ЕООД - 496 лв. по фактура 1 бр. д. п. м. 05.13 г. с предмет "почистване на терен";

• "М. С. С." ДЗЗД - 2 051, 20 лв. по 1 бр. фактура за д. п. м. 06.2013 г. с предмет "шивашки услуги";

• "В. К." ЕООД - 2387, 80 лв. по 1 бр. фактура за д. п. м. 05.13 г. с предмет "дърводелски услуги";

• "С. П." ЕООД - 2 314, 46 лв. по 1 бр. фактура за д. п. м. 05.13 г. с предмет "фризьорски и гримьорски услуги";

• "Р." ЕООД - 1 336 лв. по 1 бр. фактура д. п. м. 08.13 г. с предмет "фризьорски и гримьорски услуги";

• "МДМ Елен 013" ЕООД - 1 777, 40 лв. по 1 бр. фактура д. п. м. 12.13 г. с предмет "изработка на рекламни материали";

• "Е. 13" ЕООД - 1 378 лв. по 1 бр. фактура д. п. м. 04.14 г. с предмет "ремонт на автомобил";

• "ВЛ С." ЕООД - 2 935, 49 лв. по 2 бр. фактури за д. п. м. 03 и 08.15 г. с предмет "ремонт на автомобили";

• "Л. ф. ТТ ЕООД - 2 342, 78 лв. по 4 бр. фактури за д. п. 04.13 г. с предмет "пластмасови чаши, фиби, ластици, чували за смет и др.".

Мотивите на приходните органи за отказ са за недоказана реалност на доставките, поради това, че доставчиците не са открити на данъчните адреси при насрещни проверки, исканията за представяне на документи, свързани с доказване реалността по процесните фактури, са връчени по реда на чл. 32 ДОПК и такива не са постъпили от доставчиците в хода на административното производство. По данни от системата на НАП не е установено същите да са разполагали с кадрови ресурс и материална и техническа обезпеченост за осъществяване на фактурираните доставки. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е обосновал мотиви за нереализирано право на доказване на спорните доставки, включително и с приетата съдебно-счетоводна експертиза. Съдът е извел извод за недоказана реалност на доставките, респективно законосъобразност на постановения отказ на данъчен кредит. Съдът е направил последователен анализ на установените в хода на ревизията факти, както и данните, изложени в хода на съдебното производство от представените пред съда доказателства и експертиза. Съдът е изложил мотиви, че реалността на доставката е основополагаща предпоставка за възникване и законосъобразно упражняване правото на приспадане на данъчен кредит и във връзка с оспорването, в хода на административното и съдебно производството е приел, че не са представени доказателства, от които може да се направи извод, че доставките по процесните фактури са осъществени именно от посочените във фактурите доставчици. Фактически е установено, че за всеки един от доставчиците, респективно процесна доставка, от РЛ са представени процесните фактури и фискални бонове. По част от фактурите издадените фискални касови бонове са такива от обекти на доставчиците, а други са от обекти, които няма данни да са ползвани от същите. По повод фактурираните доставки от "ВЛ С." ЕООД, "Е. 13" ЕООД, "К. Е. У." ЕООД и "МДМ Е. 013" ЕООД са представени и приемо-предавателни протоколи, а за доставките от "Е. 13" ЕООД, "С.-Н-2011" ЕООД, "С. 11" ЕООД, "С. Ф." ЕООД и "МДМ Е. 013" ЕООД са представени и сключени договори. Решението е частично неправилно в изводите за недоказани реални доставки, по следните съображения:

Относими към предмета на дейност на дружеството, което е отразено подробно в касационната жалба, потвърдено и от органите по приходите в издадените актове, свързани с филмови и рекламни продукции и съпоставени с констатациите по ангажираните писмени доказателства като приложения към фактурите, както и заключението на приетата по делото ССчЕ установява последваща реализация в дейността на дружеството стоки и услуги, свързани с това, а именно: доставка на предмети, обслужващи ежедневните нужди на персонала, дървени пейки и газови печки за временно ползване, дърводелски услуги, почистване на терен, фризьорски и гримьорски услуги, заплащане на труд на асистенти и работници, които са били към периода 32 бр., както е установено и потвърдено от органите по приходите, услуги за ремонт и обслужване на моторни превозни средства, посочени и вписани като ДМА в счетоводството на дружеството.

В последователност доставките от доставчици, размер на ДДС и издадени фактури към съответни данъчни периоди, относими към дейността на фирмите са:

• "Б." ЕООД - 5 109, 77 лв. за д. п. м. 06, 07, 08 и 10.2011 г. по 7 бр. фактури с предмет на доставки: "ремонтни дейности по автомобили, транспорт, дървен материал и монтаж на дървена конструкция";

• "С.-Н-2011" ЕООД - 4 236, 80 лв. по 10 бр. фактури за д. п. м. 11 и м. 12.2011 г. с предмет: "преводачески услуги, заплащане на труд на асистенти и работници, консултантски услуги";

• "К. Е. У." ЕООД - 1725, 72 лв. по 2 бр. фактури за д. п. м. 04.2013 г. с предмет "ремонт на автомобил и автомобилни гуми";

• "Д. 70" ЕООД - 2 238, 12 лв. по 5 бр. фактури за д. п. м. 04.2013 г. с предмет " предоставяне на дървени пейки, газови печки за временно ползване, пропан бутан, под наем диспечери за вода, транспортни услуги";

• "Е. МММ" ЕООД - 496 лв. по фактура 1 бр. д. п. м. 05.13 г. с предмет "почистване на терен";

• "В. К." ЕООД - 2387, 80 лв. по 1 бр. фактура за д. п. м. 05.13 г. с предмет "дърводелски услуги";

• "С. П." ЕООД - 2 314, 46 лв. по 1 бр. фактура за д. п. м. 05.13 г. с предмет "фризьорски и гримьорски услуги";

• "Р." ЕООД - 1 336 лв. по 1 бр. фактура д. п. м. 08.13 г. с предмет "фризьорски и гримьорски услуги";

• "Л. ф. ТТ ЕООД - 2 342, 78 лв. по 4 бр. фактури за д. п. 04.13 г. с предмет "пластмасови чаши, фиби, ластици, чували за смет и др.";

• "Е. 13" ЕООД - 1 378 лв. по 1 бр. фактура д. п. м. 04.14 г. с предмет "ремонт на автомобил";

• "ВЛ С." ЕООД - 2 935, 49 лв. по 2 бр. фактури за д. п. м. 03 и 08.15 г. с предмет "ремонт на автомобили".

При наличие на тази установеност и придружаващи фактурите документи, отговорността на ревизираното дружество не може да е за нередовности в счетоводната и регистърната отчетност на доставчиците. Плащанията по процесните фактури са безспорно установени с приетата по делото експертиза, съществуват приемо-предавателни протоколи и Договори за част от доставките. С оглед изложеното, решението е неправилно в частта за отхвърляне на жалбата срещу РА по отношение отказания данъчен кредит по фактури, издадени от доставчиците: "Б." ЕООД, "С.-Н-2011" ЕООД, "К. Е. У." ЕООД, "Д. 70" ЕООД, "Е. МММ" ЕООД, "В. К." ЕООД, "С. П." ЕООД, "Р." ЕООД, "Л. ф. ТТ ЕООД, "Е. 13" ЕООД и "ВЛ С." ЕООД. В тази част решението следва да се отмени и съответно, да се отмени РА частично, като съответно се намали и присъденото юрисконсултско възнаграждение за "Дирекция" ОДОП"-С..

В останалата част, при липсата на доказателства, относими към спорните факти и неопровергаване на констатациите на ревизията, обосновано и правилно съдът е отхвърлил жалбата срещу РА по отношение:

• "РИВ 2010" ЕООД - 3000 лв. за д. п. м. 11.2010 г. по 2 бр. фактури с предмет "авансово и окончателно плащане по Договор", по които не е налице самият договор, още по-малко други съпътстващи документи, по никакъв начин не може да се установи реалността на доставката, същото е препятствано и от невъзможността да се индивидуализира доставката по какъвто и да било показател;

• "Ъ. С." ЕООД - 440 лв. по фактура 1 бр. д. п. м. 12.2012 г. с предмет "наем на билборд", към която липсват каквито и да е данни за права на доставчика върху конкретен билборда да отдава под наем, място, времеви период и пр.;

• "С. 11" ЕООД - 18 482 лв. по 18 бр. фактури за д. п. м. 12.12 г., м. 04, 05, 06, 08, 10 и 12.13 г., 04, 05, 06.14 г., 02, 03, 05, 06, 07, 08 и 09.15 г. с предмет "счетоводни услуги", по които фактури е констатирано несъответствие с представените договори, финансови отчети на дружеството, изготвени от друг счетоводител, липса на каквито и да е данни какви счетоводни услуги са осъществени от този доставчик, при безспорна установеност на реализираните счетоводни услуги на дружеството от счетоводител К. Н., която няма нищо общо със "С. 11" ЕООД;

• "С. Ф." ЕООД - 2300 лв. по 3 бр. фактури за д. п. м. 04, 05 и 06.13 г. с предмет "административно-технически услуги", поради това, че не е установен видът на услугите, не е доказан технически и кадрови потенциал на доставчика и допълнително, потвърдено и от вещото лице по ССчЕ е, че приложените фискални бонове са от магазин за промишлени стоки;

• "М. С. С." ДЗЗД - 2 051, 20 лв. по 1 бр. фактура за д. п. м. 06.2013 г. с предмет "шивашки услуги" не е опровергана констатацията на ревизиращите органи, потвърдена и от вещото лице по приетата ССчЕ, че се касае за повторно издадена фактура със същия номер, но с посочен в едната м. 05, а в другата - м. 06 и констатация, че липсва отразяване на същата в СД и ДП за период м. 06.13 г., подадени от доставчика;

• "МДМ Е. 013" ЕООД - 1 777, 40 лв. по 1 бр. фактура д. п. м. 12.13 г. с предмет "изработка на рекламни материали", освен че не са опровергани констатациите за липса на кадрова и техническа обезпеченост на доставчика да извърши изработката на рекламни материали 1500 бр. и въпреки представения от ревизираното лице Договор и ППП, налице е установеност от вещото лице, че фактурата е издадена на 10.12.2013 г., но към края на периода - 31.12.2013 г. в счетоводството на ревизираното дружество нито са отразени, нито са налични рекламните материали, които като на брой 1500 няма как да са реализирани.

Реалността на доставката като правно релевантен факт, подлежи на доказване със средствата, предвидени в националния закон и в тежест на жалбоподателя е да докаже самата доставка. След като това не е осъществено от жалбоподателя, решението в посочената част е правилно в извод за законосъобразност на РА за недоказани реални доставки на стоки и услуги и отказано право на данъчен кредит при липса на изискуемите предпоставки, съобразно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 ЗДДС, вр. чл. 6 и чл. 9 ЗДДС по отношение на последно изброените по-горе в настоящото решение доставчици. Решението в тази част е постановено при правилен анализ на доказателствата и правилно приложение на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на касатора се дължат разноски в размер на 1570 лв., съобразно уважената част от жалбата от претендираните и доказани като внесени с надлежни доказателства: за д. т. общо 75 лв., възнаграждение за вещо лице 655 лв. и адвокатско възнаграждение - договорено и платено в брой само за адв. К., на л. 29 от настоящото дело 2570 лв. Заявеното в списъка за разноски, представен пред настоящата инстанция от адв. К. адвокатско възнаграждение за първоинстанционния съд в размер на 3400 лв. не е доказано да е договорено и платено по отношение адв. Д. Б. и адв. И. Д., съобразно представените пълномощни на л. 23 и л. 259 от първоинстанционното дело, а и списъка за разноски представен по същото дело от адв. И. Д. на л. 441 не съдържа искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, а само д. т. 50 лв. и депозит за вещо лице 655 лв.

Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение