Решение № 606 от 08.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1617/2026 г.

Производството е по чл. 307, ал. 2 във връзка с чл. 303, ал.1, т.4 от ГПК. Образувано е по молба на Д. Р. М. чрез адв. К. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК на влязлото в сила съдебно решение № 1415 от 04.03.2026 г. по гр. д. № 12399/2022 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен искът на молителя срещу „Т.-София“ ЕАД за установяване, че не дължи сумата от 182.96 лв. като стойност на потребена топлинна енергия в периода от 01.06.2019 г. до 03.12.2021 г., поради противоречието му с влязлото в сила решение № 41706 от 15.02.2019 г. по гр. д. № 30141/2018 г. на СРС. Молителят поддържа, че е налице очертаното в чл. 303, ал. 1, т.4 ГПК основание за отмяна на влязлото в сила решение, тъй като в първото по време съдебно решение е прието, той не е потребител, както и че „Т.-София“ ЕАД няма право да му начислява каквито и да е суми, докато във второто, чиято отмяна се иска, е прието обратното. Ответникът по молбата „Т.-София“ ЕАД чрез юрисконсулт Д. оспорва същата по съображения, изложени в в съдебно заседание, както и в депозирания в срока по чл. 306, ал.3 ГПК писмен отговор. Настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение, като взе предвид инвокираните от страните доводи и съдържащите се по делото данни във връзка със соченото основание за отмяна, намира следното: Производството за отмяна на влезли в сила решения е средство за извънреден, извънинстанционен контрол, който може да бъде допуснат и осъществен само при наличие на изрично посочените в закона основания. В случая молителят се позовава на чл. 303, ал. 1, т.4 ГПК. Съгласно цитираната разпоредба, заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което му противоречи. Соченото основание е налице, когато са постановени две влезли в сила решения по един иск (между същите страни, на същото основание и по същото искане) и силата на пресъдено нещо на едното е в противоречие със силата на пресъдено нещо на другото. Съгласно дадените разяснения с т. 5 на Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, въз основа на чл. 303, ал. 1, т.4 ГПК може да се иска отмяна само при пълен обективен и субективен идентитет, т. е. при обективно и субективно тъждество между делата, по които двете решения са постановени. Законът изисква противоречие между решенията, т.е. между диспозитивите на съдебните актове, а не между мотивите им. В случая двете влезли в сила съдебни решения са постановени по дела с различен предмет. По гр. дело № 30134/2018 г. на СРС са разгледани искове по чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал.1 ЗЗД за установяване, че молителят в настоящото производство Д. Р. М. дължи на „Т. -София“ ЕАД сумата 217.14 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., както и сумата 27.72 лв. обезщетение за забава, докато по гр. дело № 12399/2022 г. на СГС е разгледан иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване, че Д. Р. М. не дължи на „Т. София“ ЕАД сумата 182.96 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 03.12.2021 г., обективно съединен с иск по чл. 49 ЗЗД за поправяне на вредите, причинени му от дружеството чрез злоупотреба с права. Решенията са постановени между същите страни, с оглед на което субективният идентитет е налице, но при различие в предмета на делата, тъй като вземанията, предмет на двете влезли в сила решения по посочените дела са различни по своите правопораждащи факти – доставяне на топлинна енергия в различен период. Различните времеви интервали, в които е оспорвано правото на топлофикационното дружество да получи цената на доставена топлинна енергия, изключват обективния идентитет, който изисква разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т.4 ГПК, а както се посочи, разликата в мотивите на двете решения изобщо не съставлява основание за отмяна. С оглед изложеното, подадената молба за отмяна следва да бъде оставена без уважение. Предвид изхода на делото разноски на молителя не се следват, но същият следва да заплати на ответника по молбата своевременно заявените такива за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 евро. По изложените съображения, Върховният касационен съд, трето гражданско отделение