Решение № 12669 от 26.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4418/2015 г.

ВАСVI отделение26.11.2015 г.докладчик Росен Василев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 156/26.01.2015 г. по адм. дело № 1093/2014 г. на Административен съд Бургас. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 12669 от 26.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4418/2015 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Васил Тодоров Милев, от с. Кошарица, общ. Несебър, против решение № 156/26.01.2015 г. по адм. дело № 1093/2014 г. на Административен съд Бургас. В жалбата се поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на § 4, ал. 1 от ПЗР на Кодекса за социално осигуряване (КСО) по отношение размера на определената му пенсия и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът та ТП на НОИ - гр. Бургас не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 156/26.01.2015 г. по адм. дело № 1093/2014 г. Административен съд Бургас е отхвърлил жалбата на Васил Милев срещу Решение с изх. № 94В-5294-2/30.04.2014 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Бургас, с което е потвърдено разпореждане № 106 от 12.02.2014 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - гр. Бургас. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Законосъобразно органите по социално осигуряване са приели, че размерът на пенсията на жалбоподателя следва да бъде определена чрез индивидуален коефициент съобразно чл. 70, ал. 3-5 от КСО. Съобразно цитираните разпоредби размерът на пенсията на Васил Милев е определен на базата на брутното трудово възнаграждение от 13 92,00 лева, получено през избрания тригодишен базисен период от 1.01.1988 г. до 31.12.1990 г. и задължителния осигурителен доход след 31.12.1996 г. - от 1.01.1997 . до 30.06.1990 г. вкл-1437,89 лева. Въз основа на така определения брутен доход на Милев е определен индивидуален коефициент 0,940 и на основание чл. 70, ал. 1 от КСО е опредена пенсия в размер на 243,19 лева. От доказателствата по делото е видно, че административният орган е съобразил второто поред издадено от "Параходство Български морски флот" АД удостоверение, а именно УП-2 № 2078/20.09.2012 г., което е и с по-късна дата. Върху двете удостоверения е отбелязано, че първото от тях е анулирано. След като документът е анулиран по надлежния ред същият не е произвел правно действие. Решението е правилно. Касационните доводи за необоснованост на съдебното решение са неоснователни. Първоинстанционният административен съд е установил правилно фактите по делото, а правните изводи са изложени ясно и последователно. Законосъобразно съдът е приел, че съгласно нормата на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, в приложимата u редакция към датата на издаване на процесното разпореждане (т. е. редакцията от 27.12.2013 г.), е безспорно, че Милев е придобил правото да получи пенсия поради достигане на изискуемите възраст и осигурителен стаж съгласно § 4, ал. 1 от КСО. Видно от заключението на вещото лице по назначената служебно в хода на производството съдебно-икономическа експертиза, е налице пълно съответствие между изчисленията на експерта и тези по пенсионното разпореждане, определящи пенсията за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя в размер от 243.19 лева. От заключението е установено също, че единствената възможност да се увеличи размерът на пенсията на жалбоподателя е в периода от 1.01.1982 г. до 31.12.1996 г. да има други 36 месеца с по-висок осигурителен доход, въз основа на който да се поиска преизчисляване на пенсията. Експертът е посочил, че за да определи брутния доход на лицето за периода преди 31.12.1996 г. е използвало УП-2 с № 2078/20.09.2012 г., издадено от "Параходство Български морски флот" АД, като в същото е вписано брутно трудово възнаграждение в размер на 13 923.95 лева за периода от 1.01.1988 г. до 31.12.1990 г., която сума е използвана и от административния орган. Върху образеца е отбелязано, като за целта е поставен и печат на дружеството, че се анулира УП-2 № 1671/26.07.2012 г. поради допусната техническа грешка, изразяваща се в добавяне на една нула, като вместо сумата от 13 923.95 лева е вписано за същия период брутно трудово възнаграждение в размер на 130 923.95 лева. Вещото лице уточнява, че за изготвяне на заключението си е ползвало УП-2 № 2078 от 20.09.2012 г. именно поради отбелязаното анулиране по отношение на предходното, а и тъй като същото е с по-нова дата. Съобразно разпоредбата на чл. 70, ал. 3 от КСО брутният доход за периода преди 1.01.1997 г. се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му. Съдът е съобразил, че УП-2 № 2078/20.09.2012 г., въз основа на което е изчислен дохода на Милев се издава от осигурителя по искане на осигурявания по отношение на определен от последния тригодишен период. В случай, че жалбоподателят е имал период, в който му е внасян по-висок осигурителен доход е следвало да посочи този друг по-благоприятен за него период. Но в настоящия случай това не е направено своевременно пред административния орган. Оттук и извода, че жалбоподателят не е доказал в настоящото производство, а и пред административния орган, че размерът на пенсията му за осигурителен стаж и възраст следва да се определи в по-висок размер от 243.19 лева. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение

Цитирани разпоредби

1