Решение № 16 от 9.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2392/2007 г.

Решение № 16 от 9.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2392/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание § 2, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 218а и сл. от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. П. Х. - ответник по исковата молба-чрез адвокат М. против въззивно решение № 1* от 11.12.2006 г. по гр. д. № 1638 по описа за 2006 г.на В. окръжен съд. Обстоятелствата по делото са следните: Н. Н. Н. и Н. Д. К. са предявили против С. Н. Д. (тяхна дъщеря) и А. П. Х. (бивш техен зет) иск по чл. 17, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗЗД за обявяване за нищожен като привиден на договор по н. а. № 32, т.I-1 рег. № 520 дело № 32 от 8.02.2000 г. за продажба на недвижим имот, по силата на който ищците са прехвърлили на първата ответница собствеността върху дворно място от 600/940 к. м, находящо се в м. "А." гр. В., ведно с построената в него постройка с площ от 28 кв. м и за приемане на установено, че същия прикрива договор за дарение, по силата на който ищците са прехвърлили на първата ответница безвъзмездно собствеността върху описания имот и че тази сделка е действителна. С решение № 1* от 30.06.2006 г. по гр. д. № 198 по описа за 2006 г. на районен съд В. е уважил така предявения иск. С обжалваното въззивно решение № 1340 от 11.12.2006 г. по гр. д. № 1638 по описа за 2006 г. на В. окръжен съд това решение е оставено в сила и е осъден ответника да заплати направените по делото разноски. Въззивният съд е приел, че искът е основателен въз основа на приет като доказателство договор от 8.02.2000 г. (обратно писмо). Позовал се е на т. 4 и 5 от същия, като е счел, че изразената действителна воля на страните е - да бъде сключен не договор за продажба, а договор да дарение. Като е изследвал съществените елементи на прикритата сделка - е направил извод, че са налице изискванията за действителността й - съгласие на страните и наличие на изискуемата по закон нотариална форма за прехвърляне на собственост върху недвижим имот. Възражението в касационната жалба е за неправилност на така постановения съдебен акт, поради следните съображения: 1. Твърди, че е собственик на 1/2 ид. ч. от процесния имот-по силата на сключения по време на брака договор за продажба с нотариален акт и последващото прекратяване на съпружеската имуществена общност вследствие на развод, 2. Договорът от 8.02.2000 г. не е сключен в изискуемата се нотариална форма, поради което е нищожен и не следва да се цени като годно доказателство. Отделно- същият е и с недостоверна дата, 3. Липсват доказателства, въз основа на които да бъде направен извод, че волята на продавачите е била да прехвърлят собствеността само по отношение на първата ответница и 4. Пред вид последващото прекратяване на брака - по-късното представяне на обратното писмо цели лишаването му от права върху имота. Искането на касатора е за отмяна на постановения въззивен акт и решаване на спора по същество като бъдат отхвърлени предявените искове и бъде осъдена ответната страна да заплати направените разноски. В хода на касационното производство ответникът Н. Д. К. е починал, поради което същият е заличен като страна и на негово място е конституирана наследницата му Д. Н. К. Становището на ответниците - изразено чрез процесуалните им представители - адвокатите К. и В. е за неоснователност на подадената касационна жалба. Ответницата Н. претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание страните не се явяват, с изключение на адвокат В. Върховният касационен съд, състав на III г. о., приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.), срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от страна в процеса, имаща право на жалба, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество-по реда на чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.), с оглед заявените касационни основания, същата е неоснователна. Безспорно е, че страните по делото са сключили на 8.02.2000 г. договор за покупко-продажба с н. а. № 32, т. I-1 рег. № 520 дело № 32/200 г. на недвижим имот, представляващ място с площ от 600/940 к. м. ид. ч., находящо се в землището на гр. В., м."Акчелар", съставляващо имот № 84, ведно с построената в него постройка с площ от 28 кв. м. На същата дата - 8.02.2000 г. ищците и първата ответница са подписали писмен договор за дарение на три недвижими имота, един от които е процесния, като в т. 3 от същия изрично е записано, че "страните декларират изрично, че настоящата сделка между тях е безвъзмездна, извършена с оглед родствената връзка по права линия между тях и никоя страна не дължи на другата заплащане по този договор". В т. 5 от договора е посочено, че "за прехвърляне на собствеността върху имотите страните се съгласяват да подпишат привиден договор за покупко-продажба, оформен по нотариален ред. По реда на чл. 17 от ЗЗД истинските отношения между тях ще се уреждат съобразно клаузите на този договор." Така сключения договор съдържа подписите на ищците и първата ответница, като тези подписи не са оспорени в хода на производството, а всяка една от страните - ответницата по реда на чл. 114 от ГПК (отм.) или мълчаливо (ищците с предявяване на иска) ги е потвърдила. При така изложената безспорна фактическа обстановка, настоящият съдебен състав изцяло споделя правните изводи на въззивната инстанция за нищожност на сделката за покупко-продажба и за действителност на привидната сделка за дарение на процесния имот. Неоснователно е възражението за придобиване на собственост върху 1/2 ид.ч.от процесния имот от страна на касатора. Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗЗД - привидните договори са нищожни. Нищожните договори не пораждат правно действие. Следователно договорът за покупко-продажба, сключен с н. а. № 32 т. I-1 рег. № 520 дело № 32/200 г. не е породил действие и вторият ответник не е придобил права върху имота. Неоснователно е и възражението, изложено в касационната жалба за нищожност на писмения договор от 8.02.2000 г.поради липса на нотариална форма и на достоверна дата. За така нареченото "обратно писмо" законът не съдържа подобни изисквания. Единственото изискване е за наличие на писмено доказателство, въз основа на което да може ясно и недвусмислено да се установи волята на страните. В случая - договорът от 8.02.2000 г.е в писмена форма и волята на страните за безвъзмездно прехвърляне на собствеността върху имота, като бъде подписан привиден договор за покупко-продажба е безспорно установена. Настоящият съдебен състав не споделя и възражението, изложено в касационната жалба за липса на доказателства, че волята на продавачите е била собствеността да се придобие само от първата ответница. И привидният договор, и прикритият договор са сключени само с първата ответница- С. Н. Д.. Отделно- волята на прехвърлителите Н. Н. Н. и Н. Д. К. да прехвърлят собствеността само в полза на дъщеря си - е ясно изразена в горецитираната т. 3 от сключения договор от 8.02.2000 г., където изрично е посочено, че същият е сключен "с оглед родствената връзка по права линия между" страните по него. Последното възражение на касатора, че се цели лишаването му от права върху имота е недоказано, а и е ирелевантно за спора. Изложеното мотивира съда да приеме подадената жалба за неоснователна. Обжалваното решение като постановено в съответствие с материалния закон следва да бъде оставено в сила. С оглед на горното и предвид направеното искане от страна на ответницата Н да й бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Водим от изложените съображения,Върховен касационен съд, състав на III г. о.