Решение № 4577 от 2.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7645/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на П. Н. С. срещу решение 1833 от 10.06.2024 г. по адм. дело 347/2024 г. на Административен съд Русе. С обжалваното решение АС - Русе е отменил решение 95 от 11.03.2024 г. на Комисията за защита от дискриминация, с което се установява, че с действията си изпълнителният директор на УМБАЛ Канев АД е извършил нарушение на Глава втора, Раздел I от Закона за защита от дискриминация по признаци възраст и лично положение по отношение на П. Н. С. и е наложена глоба в размер на 1000 лв. за извършено нарушение на Глава втора, Раздел I ЗЗДискр. по признаци възраст и лично положение по отношение на П. Н. С.. Касационната жалбоподателка, чрез пълномощника си, подържа, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и е необосновано касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че съдът неправилно е приел, че липсва сравнител при преценката осъществена ли е дискриминация по признак възраст и лично положение при едностранното прекратяване на трудовия договор с жалбоподателката. Сочи, че основанието, на което е прекратено трудовото й правоотношение попада в хипотезата на чл. 21 ЗЗДискр. и противно на приетото от съда КЗДискр. е извършила сравнение с останалите две лица в идентично положение старши сестри на пенсионна възраст и е установила с отмененото решение, че е извършено нарушение на чл. 21 ЗЗДискр. По отношение на защитения признак възраст излага възражения, че съдът неправилно и необосновано е приел, че прекратяването на трудовия й договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст е израз на управленско решение и не подлежи на съдебен контрол. Оспорва изводите на съда относно качеството на работата й като мотив за прекратяване на трудовото й правоотношение и счита, че съдът не е обсъдил и анализирал правилно събраните доказателства в тази връзка. Намира, че аргументите на съда относно липсата на дискриминация по признак лично положение са в противоречие с нормативните и вътрешни актове на работодателя, както и че изводите за липса на сравнител не отговарят на данните по делото. Счита, че е нарушена разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗЗДискр. при кандидатстването й за заемане на свободно работно място при същия работодател и е третирана неравноправно по признак лично положение при извършения подбор и последвалия отказ да бъде наета на работа на вакантните позиции, поради което съдът неправилно е приел, че не е налице дискриминация по признак възраст и лично положение. При тези съображения подробно развити в касационната жалба иска да се отмени обжалваното решение и се постанови друго, с което да се отхвърли първоначалната жалба на УМБАЛ Канев АД срещу решението на Комисията за защита от дискриминация. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба Комисията за защита от дискриминация, не е изразила становище по нея. Ответникът УМБАЛ Канев АД, чрез процесуалния си представител, представя писмен отговор, в който поддържа, че касационната жалба е неоснователна, обжалваното решение е правилно и обосновано и не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Съдът е изяснил спора от фактическа страна, подробно е описал установените фактически обстоятелства, които кореспондират с доказателствения материал по делото и въз основа на коректен анализ, основан на приложимата нормативна уредба, е достигнал до правилни и обосновани правни изводи. Съдът е приел, че оспореният административен акт Решение 95 от 11.03.2024 г. по преписка 517/2020 г. на Комисията за защита от дискриминация е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до неправилно приложение на материалния закон. По делото е установено от фактическа страна, че жалбоподателката П. С. е работила по трудово правоотношение в УМБАЛ Канев АД в отделение Очни болести, в продължение на 34 години и 4 месеца, от които 26 години и 4 месеца е заемала длъжността старша медицинска сестра. Със заповед 64 от 03.06.2020 г. на изпълнителния директор на УМБАЛ Канев АД е прекратено трудовото правоотношение на оспорващата на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, считано от 05.06.2020 г., поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. След прекратяване на трудовия й договор, П. С. е подала заявление вх. 2911 от 08.06.2020 г. за назначаване на свободна длъжност за медицинска сестра в лечебното заведение, отделение Педиатрия. С писмо от 10.06.2020 г. на изпълнителния директор на болницата е уведомена, че не е одобрена за позицията. На 30.06.2020 г. П. С. отново подала заявление да бъде назначена за медицинска сестра на свободна длъжност в посочени отделения в лечебното заведение. На 08.07.2020 г. получила повторен отказ, след резолюция не на изпълнителния директор. С Решение 95 от 11.03.2024 г. по преписка 517/2020 г. на Комисията за защита от дискриминация, предмет на първоинстанционното производство, комисията е приела, че при осъществяване на правото по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ работодателят е длъжен да приложи еднакви критерии по отношение на сходна група, категория лица. Посочила е, че правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст не ограничава правото на лицето да продължи да работи, включително по трудово правоотношение. Приела е, че в обсъждания период от време жалбоподателката е била поставена в по-неблагоприятно положение по признаци възраст и лично положение в сравнение със служители, придобили и упражнили право пенсия. За да изведе извод за допуснато неравно третиране на служителката при прекратяване на трудовото й правоотношение, КЗД е обособил група, кръг от лица, намиращи се в сравнимо сходно положение, спрямо които служители е приела, че е извършено вътрешно разграничение от работодателя въз основа на защитени от Закона за защита от дискриминация признаци. Комисията е установила, че към месец юни 2020 г. в УМБАЛ Канев АД на длъжност старша медицинска сестра са работили още две лица, които са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и са на сходна възраст с оспорващата, които е приела за сравнители. Намерила е, че обективният резултат от действията и бездействията на изпълнителния директор на УМБАЛ Канев АД по отношение на жалбоподателката се проявява чрез липса на прилагане на еднакви критерии, с което се е стигнало до неравното й третиране. По-неблагоприятното й третиране произтича от това, че намирайки се в сравнимо положение с другите две лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, с една от старшите медицински сестри е прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ и след това е назначена отново на същата длъжност, другата старша медицинска сестра продължава да работи по трудово правоотношение и след като е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а с жалбоподателката е прекратено трудовото правоотношение и й е отказано да бъда назначена отново на сходна позиция при наличие на свободни работни места. Комисията е приела, че изтъкваните от работодателя причини за прекратяване на трудовото правоотношение с жалбоподателката сочат на дисциплинарни нарушения и са използвани превратно от директора на лечебното заведение. Друга причина за установяване на дискриминация според комисията е осуетяването на възможността П. С. да полага труд при положение, че е работоспособна, с продължителен трудов стаж в лечебното заведени и при обективна необходимост от персонал. Въз основа на тези обстоятелства комисията е приела, че е налице дискриминация и по признак лично положение. При тези фактически установявания първоинстанционният съд правилно и обосновано е приел, че комисията неточно е интерпретирала данните по делото и е достигнала до погрешни правни изводи в резултат на неправилно приложение на материалния закон. Правилно съдът е приел, че оспорващата и лицата, с които е сравнявана са придобили право на пенсия поради навършена възраст и осигурителен стаж, т. е. всички те са носители на признака възраст и не е възможно да се извърши сравнение помежду им и се изведе извод за неравноправно третиране на жалбоподателката по признак възраст. За да е налице пряка дискриминация поради защитен признак следва сравнението да е между съпоставими лица - лица, които са носители на защитен признак и лица, които не са носители, за да може да се презумира, че именно защитеният признак е причината за неравенството. Както е посочила комисията в решението си, в категорията, групата лица, с които е сравнявана жалбоподателката всички са носители на признака възраст, поради което не е налице неравенство по този защитен признак. Както правилно е посочил съдът работодателят при упражняване на правомощието си да прекрати трудовото правоотношение с жалбоподателката на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ не е осъществил дискриминация по признак възраст, а данните по делото индицират на други основания за това решение. Съдът основателно не е възприел като относими към казуса съображенията на комисията за превратно упражняване на работодателската власт във връзка с мотивите на работодателя да прекрати трудовото правоотношение. Прекратяването на трудовото правоотношение след навършване на пенсионна възраст е възможно да бъде обусловено и от други обстоятелства, които не нарушават забраната за дискриминация, обстоятелства, свързани с работния процес. Позицията на органа, че ответникът е следвало да ангажира дисциплинарната отговорност на служителката, за да има възможност тя да се защити в рамките на дисциплинарен процес, всъщност потенциално е могло да доведе до влошаване на правното й положение при евентуален неблагоприятен изход за нея и освен това тези съждения са неотносими към преценката налице ли е дискриминация по признак възраст при освобождаването й от работа на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ. Правото на работодателя за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, се извършва по негова преценка, без да е необходимо заявено от работника или служителя желание за пенсиониране, поради което сам по себе си факта на липса на прекратяване на трудовите правоотношения на всички работници и служители, към които е приложима посочената разпоредба, не може да обуслови извод за наличие на дискриминационно отношение. За да се приложи това право по неравнопоставен, дискриминационен начин, следва да се установи, че е упражнено поради някой от признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., който отличава адресата на акта от останалите субекти в сходно положение. В конкретния казус това изключва неравно третиране по признак възраст, т. к. всички сравнявани служители заедно с жалбоподателката са носители на признака възраст в разглеждания аспект. Такива доказателства не са събрани и във връзка с отказа да бъде назначена на сходна свободна позиция в лечебното заведение в друго отделение. Признакът лично положение изисква да бъде посочено качество на личността, което е определящо за нея и поради което не е предпочетена. Комисията е приела, че личното положение на оспорващата се индивидуализира с качеството й на служител с продължителен трудов стаж при работодателя УМБАЛ Канев АД, чийто последен трудов договор е прекратен от изпълнителния директор на дружеството. Няма данни по делото, че възрастта и/или трудовият стаж, като присъщ белег на личността на жалбоподателката, са станали причина за прекратяване на трудовото й правоотношение, както и за отказа да бъде назначена на свободните позиции, за които е кандидатствала. Съдът подробно е обсъдил условията и реда за заемане на свободни длъжности в медицинското заведение и правилно е приел, че не са установени обстоятелства за дискриминационно отношение към жалбоподателката сравнение с други лица в сходно положение по признаците възраст и лично положение. Ето защо касационната инстанция намира за правилни и обосновани изводите на съда за отсъствие на неравно третиране по признаците възраст и лично положение на жалбоподателката и неспазване на изискванията по чл. 26 ЗЗДискр. от страна на УМБАЛ Канов АД. Предвид изложеното, касационната жалба е неоснователна, поради което обжалваното решение следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от ответната страна, касационният жалбоподател П. Н. С. следва да заплати на касационния ответник УМБАЛ Канев АД направените разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 2000лв. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,