Решение № 9958 от 19.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14277/2016 г.

Решение № 9958 от 19.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14277/2016 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на "Б.-Р. С." АД, седалище и адрес на управление гр. С., бул. "В. Л." .№...-17 срещу Решение № 6393 от 21.10.2016 г. на Административен съд, С. град, постановено по административно дело № 1372/2016 г.

С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на "Б.-Р. С." АД срещу Ревизионен акт № МДТ-РД-01-07-50 от 03.07.2015 г. на ревизионни органи в Столична община, в частта, с която за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2014 г. са определени данък върху недвижимите имоти в размер на 12 546,10 лв. и лихви - 1 127,78 лв. и такса за битови отпадъци в размер на 46 176,54 лв. и лихви - 7 021,76 лв.

I. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - "Б.-Р. С." АД, счита обжалваното решение за неправилно поради необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Изводите на съда не съответстват на доказателствата по делото, в т. ч. на заключението на съдебно-техническата и на съдебно-счетоводната експертиза.

Излага начина на изчисляване на данъка върху недвижимите имоти на предприятия и сочи, че с оглед на чл. 17, предложение 2 от Наредбата за определяне на размера на местните данъци на Столичен общински съвет (Наредбата за данъците) данъчната основа следва да бъде данъчната оценка на имотите, а не по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка. Излага начина на определяне на размера на таксата за битови отпадъци и сочи, че с оглед на чл. 27, ал. 1 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община (Наредбата за таксите) основата за определяне на таксата е данъчната оценка на жилищния имот на предприятието.

Обжалва решението и в частта за разноските. Моли съда за отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени Ревизионен акт № МДТ-РД-01-07-50 в обжалваната част. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. В. Т., С. адвокатска колегия.

1. Ответникът по касационната жалба - кметът на Столична община, счита същата за неоснователна. Решението на съда е правилно и обосновано, а касаторът не доказва жилищна нужда, която желае да задоволява, с оглед на притежавания недвижим имот.

Ответникът се представлява от адв. Т. П., С. адвокатска колегия.

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. С оглед на разпоредбата на § 5, т. 29 и 30 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и начина на деклариране на процесните имоти от дружеството е видно, че същите са жилищни, поради което и данъкът и таксата следва да бъдат определени за жилищни имоти.

II. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

III. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че:

1. "Б.-Р. С." АД е собственик на следните недвижими имоти:

а) земя и сграда - западен близнак на двуетажна жилищна сграда заедно с э ид. ч. от дворно място с площ от 650,54 кв. м., урегулиран поземлен имот ХХI-15, 16, кв. 429, м. "Центъра", административен адрес гр. С., бул. "В. Л." .№..., нотариален акт № 12, том II, рег. № 1346, дело 201 от 31.03.2005 г.;

б) земя и сграда - жилище, втори етаж от жилищна сграда, застроена площ от 76 кв. м. и 25/200 ид. ч. от мястото, върху което е построена сградата, представляващо урегулиран поземлен имот ХХI-15, 16, кв. 429, м. "Центъра" с площ от 659,00 кв. м., административен адрес гр. С., бул. "В. Л." .№..., нотариален акт № 176, том IV, рег. № 14082, дело № 744 от 21.05.2008 г.;

в) земя и сграда - първи етаж от жилищна сграда със застроена площ от 76 кв. м. и 25/200 ид. ч. от мястото, върху което е построена сградата, представляващо урегулиран поземлен имот ХХI-15, 16, кв. 429, м. "Центъра" с площ от 659,00 кв. м., административен адрес гр. С., бул. "В. Л." .№..., нотариален акт № 82, том I, рег. № 2831, дело № 72 от 22.05.2006 г.

1. За имотите "Б.-Р. С." АД подава декларации по чл. 17, ал. 1 (отм.) и чл. 14, ал. 1 във вр. с § 21 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), както следва:

а) за имота по нотариален акт № 12:

на 31.05.2005 г. с декларация по чл. 17, ал. 1 (отм.) ЗМДТ - декларирани земя и сграда с предназначение фирмен офис и отчетна стойност 391 166,00 лв.

на 28.02.2007 г. с декларация по чл. 17, ал. 1 (отм.) ЗМДТ - промяна на отчетната стойност на 395 633,32 лв.;

на 06.07.2010 г. с декларация по чл. 14 във вр. с § 21 ЗМДТ - сграда с предназначение "къща, вила, лятна кухня", вид на обекта - друга нежилищна;

данъчната партида на имота е М307;

б) за имота по нотариален акт № 176:

на 09.07.2008 г. с декларация по чл. 17, ал. 1 (отм.) ЗМДТ - жилище с административно предназначение, отчетна стойност 547 632,40 лв.;

на 06.07.2010 г. с декларация по чл. 14 ЗМДТ - сграда с предназначение "къща, вила, лятна кухня", вид на обекта - друга нежилищна, цел - стопанска;

данъчната партида на имота е М681;

в) за имота по нотариален акт № 82:

на 14.07.2006 г. с декларация по чл. 17, ал. 1 (отм.) ЗМДТ - сграда с административно предназначение, отчетна стойност 391 166,00 лв.;

на 18.02.2007 г. с декларация по чл. 17, ал. 1 (отм.) ЗМДТ - промяна на отчетната стойност 399 702,42 лв.;

на 06.07.2010 г. с декларация по чл. 14 ЗМДТ - сграда с предназначение "друга нежилищна"; вид на обекта - друга нежилищна;

данъчната партида на имота е М0109637.

1. На 11.02.2015 г. началникът на отдел "Ревизионен контрол и правно-нормативно обслужване" възлага извършването на данъчна ревизия на "Б.-Р. С." АД за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2014 г. за задълженията за данък върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци.

1. На 26.05.2015 г. ревизионните органи представят ревизионен доклад № МДТ-2600-478.

1. На 18.06.2015 г. "Б.-Р. С." АД подава възражение срещу установеното в ревизионния доклад в частта досежно определените задължения за имоти с данъчни партиди № 307, № 681 и № 0109637.

1. На 03.07.3015 г. органът, възложил ревизията и ръководителят на ревизията издават Ревизионен акт № МДТ-РД-01-07-50, с който определят на "Б.-Р. С." АД за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2014 г. задължения за данък върху недвижимите имоти в размер на 57 035,13 лв. и лихви - 12 671,50 лв. и такса за битови отпадъци в размер на 78 572,06 лв. и лихви - 15 509,15 лв.

1. На 23.07.2015 г. "Б.-Р. С." АД подава жалба срещу Ревизионен акт № МДТ-РД-01-07-50 в частта досежно определените задължения за имоти с данъчни партиди № 307, № 681 и № 0109637.

1. На 07.12.2015 г., с Решение № СО15-РД-22-01-21, кметът на Столична община потвърждава Ревизионен акт № МДТ-РД-01-07 в обжалваната част.

1. В хода на съдебното производство съдът приема заключение на:

а) съдебно-техническа експертиза, съгласно което сградата на адрес гр. С., бул. "В. Л." .№...-21, собственост на "Б.-Р. С." АД, е построена 1913 г. като изцяло жилищна, двуетажна, запазила е жилищното си предназначение като жилищни са и обектите в нея;

б) съдебно-счетоводна експертиза, която определя размера на задълженията при приемането, че процесните имоти са жилищни.

IV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и е в съответствие с материалния закон.

Съдът приема, че процесните имоти безспорно са жилищни, но волята на собственика е била да ги ползва за нежилищни нужди и именно като такива са декларирани. С оглед на § 1, т. 2 ЗМДТ жалбоподателят не е доказал жилищни нужди. Независимо от дефиницията на § 1, т. 2 ЗМДТ във вр. с § 5, т. 29 и 30 ЗУТ и § 1, т. 51 от Закона за данъка върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) важно е не само за какво са предназначени имотите, но и за какво се използват жилищните имоти. Тежестта на доказване на факта на ползване на имотите за жилищни нужди е на задълженото лице, но то не е представило доказателства по делото за това въпреки указанието и дадената възможност.

С оглед на определения характер на имотите като нежилищни съдът приема за правилно определен размера на данъка на база на отчетната стойност за 2010 г. и на база на по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка за 2011 - 214 г.

С оглед на определения характер на имотите като нежилищни съдът приема за правилно определен размера на таксата за битови отпадъци на база на отчетната стойност на имотите при неоспорен факт на попадане на имота в границите на района, в който общината предоставя услугите по чл. 62, ал. 1 ЗМДТ, и предоставяне на услугите от общината.

Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и отхвърля жалбата.

С решението съдът осъжда "Б.-Р. С." АД да заплати на Столична община разноски в размер на 2 540,00 лв. като приема за неоснователно възражението по чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

V. По съществото на спора:

Касаторът счита обжалваното решение за неправилно поради необоснованост. Доводите, които излага в подкрепа на твърдяния порок на обжалваното съдебно решение са свързани с преценката на съда на фактите и обстоятелствата релевантни за определяне на предназначението на процесните три имота.

Доводите на касатора и мотивите на обжалваното съдебно решение сочат, че спорът по делото е какъв за целите на данъка върху недвижимите имоти и за таксата за битови отпадъци е характерът на процесните три имота - жилищен или нежилищен?

За да се отговори на този въпрос трябва най-напред да се установи какъв е характерът и значението на данъчната декларация по чл. 14, 17 (отм.) и § 21 ЗМДТ.

Съгласно чл. 14, ал. 1 ЗМДТ, съответно чл. 17, ал. 1 в сила до 01.07.2011 г., ЗМДТ, собственикът или носителят на ограничено вещно право на ползване е длъжен при придобиване на имот или на ограничено вещно право да подаде данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. С тази декларация задълженото лице не определя само данъка, а декларира факти и обстоятелства, които са от значение за определяне на облагаемата основа и размера на данъка. Облагаемата основа и размера на данъка се определят от компетентния данъчен орган.

Ако след придобиване на имота или на правото настъпят промени в някое обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, данъчно задълженото лице е длъжно да уведоми общината в указания срок - чл. 14, ал. 3, съответно чл. 17, ал. 1 (отм.) ЗМДТ. Следователно подаването на данъчната декларация по чл. 14, ал. 1 и 3 и по чл. 17, ал. 1 и 2 (отм.) ЗМДТ е задължение на данъчно задълженото лице, произтичащо пряко от закона. Неизпълнението му в указаните срокове е основание за реализиране на административнонаказателна отговорност по чл. 123, ал. 1 ЗМДТ. Но с това не се изчерпва значението на данъчната декларация по чл. 14 ЗМДТ.

Данъчната декларация има обвързващо за подалия я правен субект действие. Тя е частен писмен документ, подписан от лицето, сочено като неин издател, и като такъв го обвързва както поради наказателната отговорност, която носи за декларирането на неверни факти и обстоятелства по силата на чл. 313, ал. 2 от Наказателния кодекс, така и поради декларирането на неизгодни за него факти и обстоятелства, които водят до възникване на данъчно задължение. С подаването на коригираща данъчна декларация по смисъла на чл. 14, ал. 3, съответно чл. 17, ал. 1 (отм.) ЗМДТ, задълженото лице фактически се отказва от декларираното с предходната декларация и се обвързва с това, което декларира с коригиращата декларация. Именно декларираното в нея става достоверно за данъчния орган.

Какво показват фактите по делото?

Касаторът, в изпълнение на задълженията си по чл. 17, ал. 1 (отм.) ЗМДТ, през 2005 г., 2006 г., 2007 г. и 2008 г. е декларирал трите процесни имота. И трите са декларирани като нежилищни. В изпълнение на задълженията си по § 21 ЗМДТ касаторът отново е декларирал през 2010 г. процесните имоти като нежилищни. Не е подавал коригираща данъчна декларация досежно предназначението на процесните имоти. С оглед на това за целите на данъчното облагане с данък върху недвижимите имоти, респективно за таксата за битови отпадъци, и при липсата на основания за данъчния орган да счита декларираните факти в частта за начина на ползване на имотите за неверни, релевантно е декларираното от касатора предназначение на имотите. Именно собственикът, респективно ползвателят, на един имот знае най-добре с каква цел ползва имота - жилищна или нежилищна, и с цел облагането да се извърши на база на фактическото ползване на имота законодателят изисква субектът по чл. 11 ЗМДТ да декларира вида на ползване на имота.

С оглед на това верен по принцип е доводът на касатора, че за целите на данъчното облагане релевантно е фактическото ползване на имота. Точно поради това спазването или не на изискванията на териториално-устройствения закон досежно промяната на предназначението на един имот не е задължително доказателство за промененото предназначение - респективно липсата на извършена по надлежния ред промяна на предназначението на един имот не е доказателство за фактическото му ползване за нежилищни вместо за жилищни нужди.

Но задълженото за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци лице не може в хода на ревизионното и на съдебното производство да оборва фактите от собствената си данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ и да доказва, че декларираното в нея е несъответно на фактическото ползване на имотите.

С оглед на това, както обосновано приема и съдът, ирелевантни за законосъобразността на оспорения ревизионен акт са заключенията на съдебно-техническата и на съдебно-счетоводната експертиза. Същите дават заключение за предназначението на процесните имоти по смисъла на § 5, т. 29 и 30 ЗУТ и съответно за размера на дължимия данък и такса при отчитане на това предназначение на имотите, но не това предназначение, а декларираното от касатора, което би следвало да отговаря на фактическото ползване, е релевантно за данъчното облагане. В случая не е налице хипотеза, при която данъчните органи установяват ползване на имота различно от декларираното, а деклараторът иска да установи ползване на имота различно от декларираното от него самия. Наличието на разлика между декларираното и фактическото предназначение на имотите касаторът е следвало да отстрани по реда на чл. 14, ал. 3 ЗМДТ към датата на настъпилата промяна на предназначението.

Основателен е доводът на касатора свързан с позоваването от съда на § 1, т. 2 ЗМДТ. Разпоредбата на § 1, т. 2 ЗМДТ дефинира не понятието "жилище" за целите на Закона за местните данъци и такси, а понятието "основно жилище". С оглед на това е безспорно, че дефиницията няма отношение към предмета на спора. Тя има отношение за данъчното облекчение по чл. 25 ЗМДТ, което нито се претендира, нито се твърди от касатора.

Законът за местните данъци и такси не съдържа легална дефиниция на понятието "жилище". С оглед на това и в съответствие с разпоредбите на чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 и 2 от Указ № 833 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове съдържанието на понятието "жилище" следва да бъде това, което е дадено в други нормативни актове. Разпоредбата на § 5, т. 29 и 30 ЗУТ дефинира понятието "жилищна сграда" и "жилище". С оглед на това именно дадените в двете разпоредби дефиниции са релевантни за определяне на характера на процесните имоти. Те безспорно, видно и от заключението на вещото лице, са жилище.

Но както бе посочено по-горе, не устройственият статус на един имот е релевантен за определяне на задължението за данък върху недвижимите имоти и за таксата за битови отпадъци, а фактическото ползване на имотите. Точно то е декларирано от касатора противно на устройствения жилищен статус на имотите. Какви са били мотивите на касатора, за да декларира жилищните си имоти като нежилищни по смисъла на чл. 21, ал. 1 ЗМДТ, е ирелевантно за законосъобразността на оспорения ревизионен акт.

Неоснователно е и възражението на касатора, направено в писмената защита, за нарушение на чл. 60 от Конституцията, съответно чл. 108 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), макар да не се поддържа порок на съдебното решение противоречие с материалния закон. Съгласно чл. 60, ал. 1 от Конституцията гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени в закон, съобразно техните доходи и имущества. Безспорно е, че данъкът върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци са данък и такса, установени в закон, като по отношение на данъка в закон са установени и всички негови елементи - Решение № 3 от 09.02.1996 г. по конституционно дело № 2/1996 г. и Решение № 10 от 26.06.2003 г. по конституционно дело № 12/2003 г. на Конституционния съд.

Безспорно е също, че данъкът върху недвижимите имоти се определя на база на декларираните от задълженото по чл. 11 ЗМДТ лице релевантни за определяне на данъчната основа и на размера на данъка факти и обстоятелства. С оглед на това за никакво нарушение на конституционното изискване за законоустановеност на данъка и на таксата и на изискването за обективност не може да става въпрос, още по-малко за нарушение на чл. 108 ДОПК.

Данъчната декларация е фактическата, истинна основа за определянето на правилно и справедливо данъчно задължение, защото именно данъчно задълженото лице чрез нея въвежда релевантните за данъчното облагане факти и обстоятелства. С оглед на това и при отчитане на презумпцията за добросъвестност на данъчно задълженото лице при изпълнение на задължението за деклариране ревизионният орган не е имал задължението да оборва декларираните от касатора релевантни за облагането факти и обстоятелства. Основавайки се именно на декларираното, което би следвало да е фактическото, органът правилно е приел процесните имоти за нежилищни и с оглед на това декларирано от касатора предназначение е определил и размера на данъка и на таксата.

Видно от изложеното изводите на съда за релевантното за данъчното облагане на касатора предназначение на процесните три имота са правилни, обосновани и съответни на доказателствата по делото. Съдът правилно е подвел установените факти към релевантните правни норми, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му е правилно. Същото е валидно и допустимо, поради което съдът следва да го остави в сила.

Неоснователни са възраженията на касатора за неправилност на съдебното решение в частта за разноските. Съдът е мотивирал решението си с фактическата сложност на делото, която е видна и от обема на доказателства, релевантни за доказване на основанието и размера на определения данък върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци.

За касационното производство ответникът не е поискал присъждане на направените разноски, поради което такива не следва да бъдат присъдени.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд