Решение № 2778 от 2.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1893/2017 г.

Решение № 2778 от 2.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1893/2017 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", гр. С., подадена чрез пълномощника юриск. П. Г., против решение № 8194 от 20.12.2016 г. по адм. д. № 6835/2016 г. на Административен съд С. - град, В. отделение, 26 -ти състав, с което е отменено Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. изх. № 02-220-6500/634 от 19.05.2016 г. на заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" в частта, с която е отказано финансово подпомагане за заявения БЗС № 72761-621-1-1 с площ от 5,40 ха и е изпратена преписката на административния орган за произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението. Излага доводи за касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението, поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Твърди, че неправилно съдът е приел, че е нарушен материалният закон, тъй като в хода на първоинстанционното производство са ангажирани относими писмени доказателства и е приета без оспорване съдебно-техническа експертиза, която е потвърдила констатациите в процесното уведомително писмо. Излага, че са извършени административни проверки, при които е установено, че БЗС № 72761-621-1-1 с площ от 5,40 ха или част от него попада извън териториите, определени в чл. 5, ал. 3, т. 3 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. и съгласно чл. 26, т. 6 от същата Наредба. Моли, Върховния административен съд да отмени обжалваното решение, като незаконосъобразно и се отхвърли жалбата срещу административния акт, като претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Д. Й. Ц. от гр. С., редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура в съответствие с чл. 217, ал. 1 от АПК излага становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Излага, че правилно в оспореното решение съдът е посочил, че процесното уведомително писмо е незаконосъобразно, тъй като от приетата съдебно техническата експертиза е установено, че няма разлика в заявените и реалните площи, а в мотивите на оспореното писмо е посочено, че разликата в реалната и заявената площ е основание за отказа за изплащане на финансова помощ. Смята, че решението е обосновано и мотивирано, поради което следва да бъде потвърдено. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 8194 от 20.12.2016 г. по адм. д. № 6835/2016 г. на Административен съд С. - град, В. отделение, 26 -ти състав е отменено Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. изх. № 02-220-6500/634 от 19.05.2016 г. на заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие". С оспорения административен акт е отказано да бъдат одобрени 5,40 ха по направление "Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение от мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. Съдът е приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган в рамките на законовите му правомощия, но при постановяването неправилно е приложен материалния закон. В мотивите на съдебното решение са анализирани, приетите писмени доказателства и изслушаната съдебно-техническа експертиза, от които е изведено заключение за незаконосъобразност на процесното уведомително писмо и връщане преписката на органа за ново разглеждане на заявлението на Д. Й. Ц.. Съдът е посочил, че съгласно чл. 3, т. 2 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. подпомагане се предоставя за извършването на агроекологични дейности в направление "Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение". За направление "Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение" се предоставя подпомагане във физически блокове, попадащи в специализирания слой на земи с висока природна стойност. Съгласно чл. 5, ал. 3, т. 3 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г за прилагането на агроекологичните дейности по направление "Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение" са допустими за подпомагане земеделски парцели, които с цялата си площ попадат в списък на общините в България, на територията на които, в обработваемите земи със зърнено-житни култури, гнезди Ливаден блатар, съгласно приложение № 3. При съпоставяне на заявения от оспорващия БЗС № 72761-621-1-1 с площ от 5,40 ха и този по Таблица № 1 към УП се установява, че се касае за парцел попадащ в землището на гр. Т.. Видно от приложение № 3 към Наредба № 7/24.02.2015 г. гр. Т. е в списъка на общините в България, на територията на които в обработваеми земи със зърнени култури гнезди ливаден блатар (Circus pygargus). В мотивите на съда е посочено, че от приетата и неоспорена СТЕ е установено, че от заявените от жалбоподателя два парцела по мярка 10 няма такива, които да попадат изцяло или частично извън границите на специализирания слой на териториите съгласно приложение № 3 към Наредба № 7 от 24.02.2015 г. Съдът е преценил, че следва да кредитира заключението на вещото лице, според което неодобряването на БЗС № 72761-621-1-1 с площ от 5,40 ха се дължи на допуснати две минимални грешки по вина на МЗХ по отношение на западната граница на физическия блок, в който попада заявеният парцел, което при определяне на границата на физическия блок е застъпило в минимални площи минаващ западно от него асфалтов път и ъгъл на съществуваща постройка. Първоинстанционният съд е преценил, че установеното минимално застъпване в резултат от допусната от МЗХ грешка не може да бъде тълкувана във вреда на жалбоподателя, поради което и постановеният отказ за финансово подпомагане, обективиран в процесното уведомително писмо е незаконосъобразен. Обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съд обективно е установил фактическите обстоятелства относими към оспорения административен акт, които се споделят от настоящия състав. От фактическа страна е установено, че основанията на които е отказано одобрение на заявения парцел от касационния ответник са посочени в уведомителното писмо - чл. 26, т. 6 и чл. 5, ал. 3, т. 3 от Наредба № 7/2015 г. Според чл. 26, т. 6 от Наредба № 7/2015 г. не се одобряват за участие в мярка 10 "Агроекология и климат" парцели, заявени с дейности по чл. 3, т. 2 и 3 от Наредба № 7/2015 г., които не попадат с цялата си площ в съответните специализирани слоеве за зимуващите видове гъски, червеногушата гъска, Царски орел, Египетски лешояд, както и в землищата на общините, в които се подпомага Ливадният блатар. А според чл. 5, ал. 3, т. 3 от Наредба № 7/2015 г., в приложимата редакция - преди изменението с ДВ бр. 19 от 2017 г., в сила от 28.02.2017 г., за прилагане на агроекологичните дейности по направление поддържане на местообитания на зимуващи гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение, допустими за подпомагане са земеделски парцели, които с цялата си площ попадат в списък на общините в България, на територията на които, в обработваемите земи със зърнено-житни култури, гнезди Ливаден блатар, съгласно приложение № 3. Списъкът по приложение № 3 включва общините в България, на територията на които в обработваеми земи със зърнени култури гнезди Ливаден блатар. От анализа на тези правни норми е видно, че за прилагане на подпомагането по заявеното направление, законодателят в разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 3 от Наредба № 7/2015 г. е предвидил две предпоставки в съотносимост на кумулативност. Първата е заявените за подпомагане парцели да са включени в списъка по приложение № 3, тъй като само за тях е прието, че гнезди Ливадния блатар. И втората предпоставка е заявените парцели да са обработваеми, при това само със зърнени култури. В производството съдът е допуснал и приел съдебно-техническа експертиза, която не е оспорена от страните, въз основа на която е констатирал, че заявения парцел № 72761-621-1-1 с площ от 5,40 ха, който е отразен в уведомителното писмо като неодобрена площ е отказан поради допуснати две минимални грешки по отношение на западната граница на физическия блок, в който попада заявеният парцел. Според вещото лице грешките са по вина на МЗХ, което при определяне на границата на физическия блок е застъпило в минимални площи минаващия западно от него асфалтов път и ъгъл на съществуваща постройка. Експертът е категоричен, че границите на БЗС № 72761-621-1-1 не обхващат нито части от пътя, нито части от сградата. Съдът е направил точен извод, че принципът за съразмерност, задължава административния орган да упражнява правомощията си добросъвестно и справедливо, а допуснатата от МЗХ неточност в изчисленията на процесния парцел не може да бъде тълкувана във вреда на земеделския стопанин. Въз основа на обективно установени фактически обстоятелства административният съда е постановил правилно и обосновано решение. С оглед на изложеното след връщане на преписката на органа следва да бъдат спазен материалният закон при произнасяне по заявлението на земеделския стопанин в съответствие с дадените от административния съд указания, относими към определяне на границите на физическия блок, в който попада БЗС № 72761-621-1-1, при съобразяване констатациите на СТЕ. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд- четвърто отделение