Решение № 17052 от 12.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12533/2018 г.

Решение № 17052 от 12.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12533/2018 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Столична дирекция на вътрешните работи против решение № 2734 от 23.04.2018 г. по адм. дело № 11581/2017 г. на Административен съд - София град. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Ответникът по касационната жалба - С. Алексиева, чрез пълномощника си, поддържа, в писмен отговор и пледоария по същество, че обжалваното решение е правилно и обосновано, поради което иска да се остави в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното: С обжалваното решение Административен съд - София град е отменил заповед № 513 з-6816/27.09.2017 г. на директора на СДВР, с която на С. Алексиева е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца. По делото е установено, че със заповед № 8121 з-730/26.05.2017 г. на министъра на вътрешните работи е разпоредена проверка в 04 РУ при СДВР от дирекция "Инспекторат" при СДВР предвид постъпили данни за извършени дисциплинарни нарушения от служители в районното управление. Проверката е приключила със справка № 4575 р-1438/26.06.2017 година. По отношение на жалбоподателката С. Алексиева в справката е отразено, че в качеството си началник група "Разследване на криминални престъпления" в сектор "Разследване" към 04 РУ при СДВР и пряк ръководител на служителя инспектор К. Иванов, с предложение рег. № 228 р-20501/15.11.2016 г. на 04 РУ при СДВР е предложила на инспектор К. Иванов да се изплаща допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности (ИССД) в размер на 0 (нула) на сто от сумата 140 лв. (т. 3 от справката). С резолюция от 18.11.2016 г. директорът на СДВР приел предложението и издал заповед № 513 з-9545/15.12.2016 г., с която изплащането на допълнителното възнаграждение на служителя К. Иванов било спряно. На жалбоподателката била връчена покана № УРИ 513 р-63908/31.08.2017 г. да представи писмени обяснения по случая. В отговор на поканата, служителката е дала писмени обяснения рег. № 228 р-16672/14.09.2017 г., с които е представила позицията си по вмененото й дисциплинарно нарушение. Със заповед № 513 з-6816/27.09.2017 г. на директора на СДВР, на старши инспектор С. Алексиева (главен разследващ полицай) е наложено оспореното дисциплинарно наказание за това, че в качеството й на началник група "Разследване на криминални престъпления" в сектор "Разследване" към 04 РУ при СДВР и пряк ръководител на служителя инспектор К. Иванов - старши разследващ полицай в група РКП към сектор "Разследване" на 04 РУ при СДВР, през м. ноември 2016 г., с предложение рег. № 228 р-20501/15.11.2016 г. е предложила да бъде определен размер 0 (нула) на сто от сумата 140 лв. за изплащане на допълнителното възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности на служителя Иванов, въпреки наличието на данни за действително отработено от него време по смисъла на заповед № 8121 з-671/09.06.2015 г. на министъра на вътрешните работи. Дисциплинарно наказващият орган е приел, че с описаното деяние служителката е нарушила императивната разпоредба на чл. 178, ал. 1, т. 2 ЗМВР, за което на основание чл. 199, ал. 1, т. 5 ЗМВР - "пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност" се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение". Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган - директорът на СДВР, съгласно чл. 204, т. 3 вр. чл. 37 ЗМВР, при спазване на административнопроизводствените правила, но е немотивирана и противоречи на материалния закон. Съдът е посочил, че със заповед № 8121 з-671/09.06.2015 г. на министъра на вътрешните работи относно определяне размера на допълнителните възнаграждения за изпълнение на специфични служебни дейности, в т. 1-1. 10, б. "б" е предвидено, че допълнителното възнаграждение за изпълнение на специфична дейност – за разследване по досъдебни производства от разследващи полицаи в МВР, за главните дирекции в МВР, е в размер до 90 на сто от определената в т. 2 от същата заповед база за определяне размера на допълнителното възнаграждение, а именно 140 лева. Съгласно т. 3 от заповедта на министъра на вътрешните работи, определянето на конкретния размер и вид на допълнителните възнаграждения, тяхното изменение, спиране и възстановяване на всеки служител следва да се определя със заповед на ръководителите на структури по чл. 37 ЗМВР, по предложение на началниците на съответните звена. Съдът е установил, че според приложената длъжностна характеристика на длъжността, заемана от служителката, началникът на група (главен разследващ полицай) в сектор "Разследване" в РУ при СДВР" има основно задължение да контролира и оценява служителите в сектора. Съдът е обсъдил фактическите установявания на плоскостта на разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 2 ЗМВР и е посочил, че допълнителното възнаграждение по чл. 178, ал. 1, т. 2 от ЗМВР се определя с административен акт, който подлежи на самостоятелно оспорване. Оценката за изпълнението на длъжността, т. е. предложението на началника на съответното звено, представлява подготвителен акт към заповедта на ръководителя на структурата по чл. 37 ЗМВР. Поради това и доколкото не е оспорен актът, с който се определя конкретният размер (в случая 0%) допълнително възнаграждение, съдът е достигнал до извод, че предложението на началника на съответното звено за намаляване на съответния процент за допълнително възнаграждение не може да се квалифицира като незаконосъобразно, още по малко може да се търси и незаконосъобразност на "съгласуване" по отношение на направено предложение. Поради това съдът е намерил, че дисциплинарното наказание е наложено без да са установени материалноправните предпоставки за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителката. Вменено на жалбоподателката нарушение на чл. 178, ал. 1, т. 2 от ЗМВР е немотивирано и неподкрепено с доказателства. Съдът е изтъкнал, че в оспорената заповед № 513 з-6816/27.09.2017 г., както и в справка № 4575 р-1438/26.06.2017 г. липсват каквито и да е съображения защо е следвало да бъде определен по-висок размер от 0% от 140 лева; няма анализ на изпълнението на държавната служба от страна на старши разследващ полицай К. Иванов за конкретния период, в каквато насока служителката е навеждала доводи в подкрепа на направеното от нея предложение за определяне на 0 % от 140 лв.; липсва позоваване на справки, писма и други документи, обосноваващи определянето на по-висок размер на допълнителното възнаграждение на служителя. На следващо място съдът е намерил, че е налице противоречие между описаното в заповедта нарушение чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР - неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители и правната му квалификация по чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР - пропуски в изучаване и прилагане на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност в МВР. Посочил е, че съгласно чл. 200, ал. 1, т. 11 ЗМВР, при установено нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР се следва дисциплинарно наказание "порицание", т. е. видът на наказанието е законово определен в цитираната разпоредба и не подлежи на преценка от наказващия орган. Поради липсата на точна правна квалификация при определяне вида на наказанието, съдът е приел, че е нарушено правото на защита на служителката да разбере какво дисциплинарно нарушение й е вменено като извършено и за какво нарушение й е наложено дисциплинарното наказание. При тези съображения съдът е намерил, че дисциплинарното наказание е наложено на служителката без да са установени материалноправните предпоставки за това, допуснатите нарушения при издаване на заповед № 513 з-6816/27.09.2017 г. са довели до противоречието й с материалния закон, което е основание за нейната отмяна като незаконосъобразна по чл. 146, т. 2 и 4 от АПК. Така мотивиран съдът е постановил обжалвания резултат. Върховният административен съд, намира, че решението е правилно по своя краен резултат, при следните съображения: Съдът неправилно е приел, че обжалваната заповед е издадена при спазване на административнопроизводствените правила. На първо място, изводът на съда, че обжалваната заповед е издадена при спазване на сроковете по чл. 195, ал. 1 ЗМВР не се подкрепят от данните по делото. Както съдът правилно е установил, дисциплинарната проверка е приключила със справка рег. 4575 р-1438/26.06.2017 г., адресирана до министъра на вътрешните работи. Считано от този момент за дисциплинарно наказващия орган е започнал да тече двумесечният срок за налагане на дисциплинарно наказание на провинилия се служител. Неточно съдът е приел за начален момент на двумесечния срок по чл. 195, ал. 1 ЗМВР датата на постъпване на материалите при дисциплинарно наказващия орган на 12.07.2017 г., доколкото това е моментът посочен в оспорената дисциплинарна заповед. Конкретното запознаване на дисциплинарно наказващия орган със справката не определя началният момент на срока по чл. 195, ал. 1 ЗМВР. Съгласно чл. 204, т. 1 - 3 ЗМВР, в приложимата редакция, наказанията на държавни служители на ръководни длъжности се налагат със заповеди от министъра на вътрешните работи – за всички наказания по чл. 197 и от ръководителите на структурите по чл. 37 – за наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3. Следователно, министърът на вътрешните работи и ръководителите на структури по чл. 37 ЗМВР са нормативно овластени да налагат дисциплинарни наказания на държавните служители в посочените хипотези. Установяването на дисциплинарното нарушение по смисъла на чл. 196, ал. 1 и 2 ЗМВР от който и да е компетентен дисциплинарно наказващ орган поставя началото на срока по чл. 195, ал. 1 ЗМВР. Поради това, считано от 26.06.2017 г. е започнал да тече двумесечният срок да се ангажира дисциплинарната отговорност на служителя. Съгласно приложеното по делото заявление рег. № 228 р–12662/2017 г., служителката е ползвала отпуск от 1 работен ден на 24.07.2017 година. При това положение, към датата на издаване на дисциплинарната заповед - 27.09.2017 г., двумесечният срок по чл. 195, ал. 1 ЗМВР е изтекъл. Оспорената заповед е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила, което е самостоятелно основание за отмяната й по чл. 146, т. 2 АПК. Правилни са изложените съображения от първоинстанционния съд за немотивираност на обжалваната заповед и неправилно приложение на материалния закон при налагане на дисциплинарното наказание на служителката. Съдът правилно е посочил, че изготвеното предложение от служителката, за което е санкционирана, има подготвителен характер и в този смисъл със същия не се нарушава пряко разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 2 ЗМВР. В обясненията си жалбоподателката (сега ответник по касация) се е аргументирала защо е определила 0% от 140 лв. за изпълнение на специфични служебни дейности на подчинения й служител. Изложените мотиви от служителката и данните по дисциплинарната преписка - срвн. обясненията на служителката А. Малакова, не показват непознаване и пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 2 АПК и издадените въз основа на нея вътрешно служебни правила, а използването й като инструмент за дисциплиниране служителите при изпълнение на възложените им функции и задачи. Ето защо, това поведение на служителката е следвало да бъде преценено в светлината на служебните й задължения по длъжностна характеристика, които изискват да оценява работата на подчинените й служители. По дисциплинарната преписка е останало неизяснено в какви параметри е оперативната й самостоятелност да определи съответният процент на следващото се допълнително възнаграждение на подчинения й служител, има ли утвърдени критерии, с които е била длъжна да се съобрази и допустимо ли е според тях да определи 0 %, доколкото в заповедта е определен максимален, но не и минимален процент, с което по същество се лишава служителя от дължимото по силата на законовата разпоредба допълнително възнаграждение. На следващо място, съдът правилно е подчертал, че актът по чл. 178, ал. 1, т. 2 ЗМВР е на ръководителя на структурата по чл. 37 ЗМВР и в този контекст - съответно и отговорността за съобразяването му със законовите правила и вътрешнослужебни разпоредби. Но трябва да се посочи, че е основателно възражението за ирелевантност на оспорването на заповедта по чл. 178, ал. 1, т. 2 АПК към законосъобразността на дисциплинарната заповед, както неправилно е приел административният съд. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, юридическото лице в чиято структура е касационният жалбоподател - Столична дирекция на МВР, следва да заплати на ответника по касация С. Алексиева направените разноски пред касационната инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. Възражението на касатора за прекомерност на претендираните разноски е неоснователно, предвид уговорения адвокатски хонорар в размер близък до нормативно определения минимум и фактическата и правна сложност на делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,