Решение № 1391 от 20.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5664/2007 г.

Решение № 1391 от 20.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5664/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Катя Щерева Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.), във вр. с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК . С решение № 886/20.07.2007 г. по гр.д. № 984/2006 г. Варненски окръжен съд е оставил в сила решение № 544 от 28.03.2006 г. по гр.д. № 4646/2004 г. на Варненски районен съд, с което е отхвърлен иска на В. Н. Ж. и Т. Й. Т., двамата от гр. В. срещу П. Б. Л. и П. Р. Л., двамата от гр. В., за предаване владението на реална част от имот пл. № 442, находящ се в землището на гр. В., кв. "В", на основание чл. 108 от ЗС. Срещу решението на въззивния съд е подадена жалба от В. Н. Ж. и Т. Й. Т., чрез пълномощника им адв. Г. Основанията развити в касационната жалба са за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение - касационно основание по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Ответниците по касация не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд състав на четвърто гражданско отделение, приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.), от надлежна страна и е допустима. За да се произнесе по основателността на касационната жалба по реда на чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.), с оглед заявените касационни основания, съдът приема за установено следното: В. Н. Ж. и Т. Й. Т. са предявили пред Варненски районен съд иск по чл. 108 от ЗС, за предаване владението на реална част от имот № 442 от КП на м. "Бялата чешма, Д. и М. рид", с площ 647 кв. м. и граници: имот № 443, останалата част от имот № 442 и път. Приложено е решение № 503/13.05.1998 г. по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ на ПК В., с което на наследниците на Й. Т. К. е признато право на собственост в съществуващи стари (възстановими) реални граници на нива с площ 7.150 кв. м., находяща се в терен по § 4 на В., в м. "К", имот № 6827 по КП изработен през 1956 г. Ответниците са оспорили иска, с твърдение, че владеят имота на правно основание и че ищците не се легитимират като собственици на процесния имот. Приложен е н.а. № 2, т.VI, д. № 3674/97 г. за собственост на недвижим имот, придобит по реда на § 4 от ЗСПЗЗ , препис извлечение № 1859/15.06.1967 г., издаден въз основа на протокол № 8, решение 4 от 19.05.1967 г. на ИК на ОНС за предоставено безвъзмездно вечно ползване на П. Л., на недвижим имот в м. "Д" от 0.8 дка, при граници И. П. И., В. Цв. П. и от две страни път. По молба на Л. от 05.09.1994 г. е изготвена оценка на имота, определената цена е внесена. От заключението на вещото лице, по приетата съдебно-техническа експертиза, се установява, че част от имот с пл. № 6827 по КП от 1956 г. е идентична с част от имот пл. № 442 по плана от 1989 г. От заключението на вещото лице-графолог, по приетата експертиза се установява, приложеното препис-извлечение № 1859/15.06.1967 г. не е подписано от лицата зам.-председателя на ИК на ОНС гр. В. през 1967 г. От приложените списъци към протокол № 8 от заседание на ИК на ОНС - В. проведено на 19.05.1967 г. се установява, че на ответницата П. е предоставена за вечно ползване пустееща земя с площ 0.7 дка, в м. Манастир Г. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, като е приел, че ищците не са доказали, че са собственици на претендираната реална част - не е установена идентичност на реституирания имот със завещания на наследодателя им Й. Т. К., описан в нотариално завещание от 01.02.1943 г. Пред въззивния съд е изслушана нова съдебно-техническа експертиза. Заключението на вещото лице е изготвено въз основа на данни от помощния план, изготвен във връзка с процедурата по одобряване план на новообразуваните имоти и вписването в разписен лист към плана на старите имотни граници. От същото се установява, че имот пл. № 6827 по КП от 1956 г. е идентичен с ПИ пл. № 3665 по плана на старите имотни граници, регистъра към който е попълнен на база проведена анкета. Вещото лице счита, че може да се направи извод за идентичност на имота описан в нотариално завещание от 01.02.1943 г. и възстановения с решение на ПК № 503/98 г. При така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че осъществяваното от ответниците владение върху процесния имот не е без правно основание. Касационната жалба е основателна: В нарушение разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ГПК (отм.), въззивният съд не е обосновал извода си, че осъществяваното от ответниците владение не е без правно основание. В нарушение на чл. 188, ал. 1 от ГПК (отм.) въззивният съд не е обсъдил задълбочено събраните по делото доказателства и доводите на страните във връзка със същественото за изхода на спора обстоятелство - налице ли са предпоставките на Закона за трансформиране правото на ползване на ответниците в право на собственост. Обжалваното решение е постановено и в нарушение на чл. 186 от ГПК (отм.) - при неизяснена фактическа обстановка. Съгласно разпоредбата на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ гражданите на които е предоставено право на ползване върху земи по § 4 , при спазване изискванията на актовете на държавните органи, придобиват право на собственост върху тях, когато са построили сграда върху земята до 01.03.1991 г. и заплатят същата по цени определени от Министерски съвет. От събраните по делото доказателства не е уставен безспорно характерът на съществуващата в процесния имот постройка - съставлява ли същата сграда по смисъла на тази законова разпоредба. Не са събрани доказателства и във връзка са идентичността на ПИ № 442, с имота предоставен за ползване на ответниците с приложеното решение на ИК на ОНС гр. В. К. приложеното по делото решение на б. ПК, което не се установява да е влязло в сила, не е приложена скица от одобрен кадастрален план по § 4, ал. 3 ПЗР на ЗСПЗЗ (ред. ДВ, бр. 98/28.10.1997 г.) или от одобрен план на новообразуваните имоти, поради което не може да се направи категоричен извод, че реституционната процедура по отношение на процесния земеделски имот и приключила. При условие, че процедурата по възстановяване на собствеността не е приключила окончателно, предявеният ревандикационен иск е преждевременно заведен. Касаторите са претендирали разноски, каквито не се установява да са направили за тази инстанция. По изложените съображения настоящият състав на ВКС, четвърто гражданско отделение