Решение № 2738 от 7.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2574/2017 г.

Решение № 2738 от 7.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2574/2017 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 145 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 АПК във връзка с чл. 58, ал. 1 ИК. Образувано е по жалба, подадена от [ПП] чрез председателя й – М. А. М. против решение № 4365-НС от 27.02.2017 година на Централната избирателна комисия. С него са определени партиите, коалициите и инициативните комитети, имащи право на медийни пакети. Правят се възражения за несъразмерност на решението и проява на дискриминационно отношение, които биха могли да се квалифицират, като отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 5 АПК. Централната избирателна комисия чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. От направената служебна справка в интернет страницата на ЦИК, съдът констатира, че с решение № 4259-НС от 8.02.2017 година, партията жалбоподател е регистрирана за участие в изборите за народни представители, насрочени за 26.03.2017 година. Ето защо има качеството на надлежна страна в настоящото производство. Жалбата й е подадена в срока по чл. 58, ал. 1 ИК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Видно от данните по приложената преписка, ЦИК с решение № 4279-НС от 11.02.2017 година на базата на съгласувателно писмо от 10.02.2017 година на министъра на финансите, е решила предоставяне на средства за медийни пакети на партии и коалиции, регистрирали кандидати за народни представители във всички избирателни райони и нямащи право на държавна субсидия по ЗПП. Наред с останалите въпроси, регулирани с него, в т. 15 е определен срок до 24.02.2017 година за определяне на конкретните партии, коалиции и инициативни комитети, които имат право на медийни пакети. Именно в изпълнение на това решение, комисията е постановила решение № 4365-НС от 27.02.2017 година. В раздел І от него е определила седем политически партии, регистрирали кандидатски листи за изборите за народни представители във всички изборни райони, които имат право на медийни пакети в размер на по 40000 лева. Жалбоподателят не фигурира сред тях. Решението е взето на заседание на ЦИК, проведено на 27.02.2017 година, обективирано в протокол № 490 с пълно единодушие от присъствалите 15 членове на ЦИК. При тези данни по делото, съдът намира, че обжалваното решение е взето от компетентен орган в обхвата на времевата и материалната му компетентност и при кворум и мнозинство, съответстващи на правилата на чл. 53, ал. 3 и 4 ИК. Спазен е, както процесуалният, така и материалният закон. Правото на партиите, коалициите и инициативните комитети да получат средства за медийни пакети, предоставени от държавата, е регулирано в разпоредбата на чл. 178 ИК. Специално по отношение на партиите, каквато е жалбоподателят, предпоставките за субсидиране са уредени в ал. 1 от разпоредбата. Първата положителна предпоставка е политическата партия да е регистрирала кандидати при избори за народни представители във всички изборни райони. Втората предпоставка е отрицателна – те не трябва да имат право на държавна субсидия по Закона за политическите партии. В конкретния случай жалбоподателят сам твърди, че не е регистрирал кандидати в три изборни района – Л., К. и С.. Д. се касае за неблагоприятен за страната факт, то съдът го приема за безспорно установен. С това, той не отговаря на положителното условие – да има регистрирани кандидати във всички избирателни райони. Като не го е включила в раздел І от обжалваното решение, ЦИК правилно е приложила разпоредбата на чл. 178, ал. 1 ИК – т. е. не е налице нарушение на материалния закон. Решението, с което стриктно и точно е приложен законът, съответства и на неговата цел. В приложимата разпоредба законодателят сам е преценил и ясно е определил политическите субекти, имащи право на държавна субсидия. При тази категорична правна уредба, ЦИК, като административен орган и съответно съдът, като правораздавателен орган, упражняващ контрол за законосъобразност, са длъжни да приложат нормата на закона. В този смисъл, те не могат да го тълкуват разширително под формата на прилагане на принципа за съразмерност, залегнал в разпоредбата на чл. 6 АПК, на който се позовава жалбоподателят. Да се възприеме развитата от него теза, означава тези органи да изменят и да допишат закона, като предоставят права на субекти, за които законово не са предвидени такива, а това би довело до постановяване на незаконосъобразни актове. Ето защо решението на ЦИК съответства и на целта на закона. Неоснователно е позоваването на правилата за предоставяне на медийни пакети на коалициите и инициативните комитети, тъй като те касаят други категории участници в изборния процес, сред които жалбоподателят не попада. Поради това те са неприложими за него. В тази връзка е неоснователно и допълнително направеното възражение за дискриминационно отношение към жалбоподателя, изведено от законовите правила за субсидиране на коалициите от партии и най-вече за инициативните комитети. Не е налице допуснато нарушение и на принципа на равенство, уреден в разпоредбата на чл. 8, ал. 2 АПК, тъй като той е приложим в хипотезата на действие на административния орган при оперативна самостоятелност, която не е налице. Не се установява нито едно от отменителните основания по чл. 146 АПК, поради което жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, четвърто отделение