Решение № 7295 от 12.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6038/2016 г.

Решение № 7295 от 12.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6038/2016 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "СКМ Интернешънъл" ЕАД със седалище и адрес на управление в гр. В. против решение № 42 от 06.04.2016 г. по адм. дело № 508 по описа за 2015 г. на Административен съд - В., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 06.11.2015 г. на старши инспектор при Дирекция "Инспекция по труда"-гр. В. Изложени са съображения за необоснованост, нарушения на съдопроизводствените правила на чл. 170 и чл. 171, ал. 4 от АПК и неправилно прилагане на чл. 405а, ал. 1, изр. 2 от КТ, релевиращи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. О. Д. "Инспекция по труда", гр. В., е оспорил касационната жалба в писмени бележки. О. Й. К. В. от гр. С., действаща и като законен представител на ответницата М. Д. Д., е оспорила касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - В. е постановлението, издадено на 06.11.2015 г. от контролен орган на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. В., с което на основание чл. 405а, ал. 2 от КТ е обявено съществуването на трудово правоотношение между "СКМ Интернешънъл" ЕАД като работодател и Д. Д. В. от гр. С. като изпълняващ длъжност "моряк" на тласкач "Р. С.", считано от 06.09.2015 г. С постановеното решение Административен съд - В. е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като законосъобразно е приел, че сключеният между страните договор е за изпълнение на трудови функции на длъжност "моряк". Съдът е установил всички съществени елементи от съдържанието на трудовото правоотношение, сред които полагането на труд на определено работно място и с осигурено от дружеството работно оборудване на моторен кораб (тласкач) "Р. С.", функционална зависимост (подчинение) на моряка от капитана на кораба, получаване на възнаграждение за извършената работа. Работното време не би могло да бъде твърдо определено, доколкото работата е специфична и се е извършвала на кораб. Уговорено е не извършването на услуга и предаването на резултат, а предоставянето на работна сила. Съдът се е позовал на представената служебна бележка от 26.08.2015 г., издадена от управителя на дружеството, за проведен на същата дата начален инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана. Така постановеното решение е правилно. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за необоснованост на извода за фактически съществувало трудово правоотношение по смисъла на чл. 1, ал. 2 от КТ между предприятието и пострадалия работник. Изводите на съда не са обосновани с предположения, а с преценката на събраните по делото доказателства. Правната природа на сключения между страните договор се определя не от наименованието му, а от съдържанието на клаузите му. По делото е представен договор с наименование "граждански договор", сключен на 26.08.2015 г., между "СКМ Интернешънъл" ЕАД като възложител и Д. Д. В. като изпълнител на услуга като моряк на тласкач "Р. С.", плаващ под Немски флаг, в състав с баржи, плаващи под Белгийски флаг, в съответствие с Кодекса за Търговското корабоплаване. Понятието "услуга", така както е дефинирано в чл. 2, ал. 1 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги, визира извършване на стопанска дейност срещу възнаграждение или за собствена сметка от доставчик на услуги. Извършването на дейност като моряк на конкретно определен плавателен съд и за определен период от време по своето естество не е стопанска дейност и лицето, ангажирано като моряк, не е доставчик на услуги. Съгласно клаузата на т. 1.1. от сключения договор услугата като моряк се предоставя в съответствие с Кодекса за Търговското корабоплаване (КТК). Разпоредбите на глава V Капитан и корабен екипаж поставят специфични изисквания относно квалификацията и правоспособността на морските лица. Влаченето (тласкане) изисква умение, съответстващо на спецификата на извършваната дейност и се извършва от морски правоспособни лица в съответствие с добрата морска практика. В показанията си св. М. И. - финансов директор в дружеството - е посочил, че необходимостта от ангажирането на пострадалия В. е била обоснована от големия му опит като моряк предвид обстоятелството, че транспортирането на тласкач е по-сложно от управлението на самоходен кораб. Св. К. К. - технически сътрудник в "СКМ Интернешънъл" ЕАД е дал показания, че тласкачът и двете баржи са били закупени от дружеството през м. август 2015 г. Имало е необходимост от човек, който да е специалист именно по работата с тласкач и дружеството е получило информация за Д. В. При преценката на свидетелските показания първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила на чл. 170 и чл. 171, ал. 4 от АПК. Обстоятелствата по спора, така както са установени от представените документи и свидетелските показания, насочват към извод, че по същността си т. нар. услуга като моряк, която пострадалият се е задължил да предостави, представлява извършване на работа като квалифицирано морско лице по срочен договор. Без правно значение при преценката на естеството на възникналото правоотношение са представените сметки и служебни бележки за изплащането на сумите и данъчното им деклариране. Ирелевантни към спорния предмет за възникнало трудово правоотношение са възраженията на касатора във връзка уреждането на отношенията с изпълнителя на капитански услуги. Във връзка със значението на проведения инструктаж следва да се отбележи, че възложителите на услуги по граждански договори не дават на изпълнителите инструкции за безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана. Такова задължение е изрично вменено на работодателите по трудови правоотношения. Дейностите по влачене или тласкане в течение на повече от един месец с цел транспортирането на тласкача и баржите от Австрия до България не могат да бъде характеризирани като еднократни или нетипични за фирмата дейности и услуги съгласно чл. 5, ал. 2 от Правилника за вътрешния трудов ред, представен в касационното производство. Видно от удостоверението за актуално състояние, в предмета на дейност на дружеството е включен превоз на стоки и товари по река и море, кораборемонтна дейност и др. На основание чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Д. Д. В. е бил нает за извършване на конкретна работа срещу възнаграждение, а не за предоставяне на услуга като стопанска дейност. При извършването на работата лицето е трябвало да предоставя работната си сила на квалифициран работник, поради което възникналото правоотношение е с характер на трудово. Предоставянето на работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ служи като основание по чл. 405а, ал. 1 и 2 от КТ за обявяване съществуването на трудовото правоотношение с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. Като е приел, че оспореното постановление е издадено при спазване на чл. 405а, ал. 1 и 2 във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, Административен съд - В. е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Разноски не са претендирани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,