Решение № 122 от 28.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 964/2015 г.

Решение № 122 от 28.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 964/2015 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Светла Чорбаджиева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на "Г. Г." Акционерно дружество със седалище Д., Германия, срещу Решение № 2155/24 ноември 2014 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 9 състав, по в. т. д. № 1167/2014 г., с което е потвърдено решение на СГС № 1528 от 29.08.2013 г., постановено по т. д. № 4177/2011 г. по описа на Софийски градски съд, VI ТО, 11 състав. С първоинстанционния съдебен акт е отхвърлен предявен от жалбоподателя иск с правно основание чл. 26, ал. 3, т. 4 ЗМГО срещу [фирма] Шумен, в несъстоятелност, за установяване, че ответното Е. е действало недобросъвестно при заявяване на фигуративна търговска марка "GEA M." с национална регистрация № 00070670 с дата на заявяване 18 октомври 2007 г. и дата на регистриране 18 октомври 2017 г. при Патентно ведомство на Р България. С определение от 9 януари 2017 г., постановено по настоящото дело, въззивното решение е допуснато до касационен контрол в хипотезата на вероятна недопустимост, произтичаща от произнасяне по непредявен иск. В хода на производството пред касационната инстанция производството по несъстоятелност срещу ответното [фирма] Шумен е прекратено и дружеството е заличено от Търговския регистър с влязло в сила решение от 9 март 2016 г. и заличаването е вписано в поле № 27 от Група "Основни обстоятелства" на регистъра съобразно изискванията на Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхранение и достъп до търговския регистър. В проведеното на 16 май 2017 г. открито съдебно заседание страните не изпращат представители. В писмено становище пълномощникът на ищцовото дружество-касатор Т. Д., представител по индустриална собственост, чрез адвокат Д. В. -Г., САК, поддържа, че въззивното решение е недопустимо, претендира обезсилването му и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд и произнасяне по предявения иск. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на касатора в рамките на правомощията си по чл. 290 ГПК приема следното: С настъпилото в хода на касационното производство прекратяване на правния субект на търговското дружество-ответник със заличаването му от търговския регистър възниква абсолютна процесуална пречка за по-нататъшно развитие на производството. Процесуалната правоспособност на страните трябва да бъде налице не само при предявяването на иска, но и през цялото развитие на производството. За допустимостта на исковия процес е необходимо предпоставката правосубектност да е налице и към деня на решението. По-късното й отпадане погасява правото на иск. С изгубване на процесуалната правоспособност на една от страните се прекратява валидно възникналото процесуално правоотношение. С определение № 4/4.02.2009 г. е прието, че заличаването на ответника, настъпило след постановяване на въззивното решение, е абсолютна процесуална пречка за развитието на производството, налагаща обезсилване на постановения по-рано съдебен акт. Определението е постановено по т. д. № 30/2008 г. на първо търговско отделение на ВКС. С липсата на страна е обосновано и прекратяването на процес за защита на вещни права - определение № 131 от 8.12.2008 г. по гр. д. № 1498/2008 г. на ГК, IV г. о. на ВКС. С определение № 407 от 12 юни 2012 г. по ч. гр. д. № 183/2011 г. на ГК, III г. о. на ВКС се изключва категорично допустимостта на какъвто и да било процес за защита на права с участието на заличеното търговско дружество в "процес относно процеса". С решение от 23 март 2007 г. по т. д. № 1017/2006 г. на Второ търговско отделение на ВКС се приема, че с отпадане правоспособността на страната се изключва и възможността за упражняване процесуалните й права на защита, в съобразителната му част са изложени доводи срещу застъпваните в доктрината и в съдебната практика тези за "фикционно поддържане" на правосубектността на длъжника до приключване на исковото производство. Становището се споделя и в Определение № 129 от 19.02.2015 г. на първо т. о. на ВКС, както и в Определение № 18 от 20 януари 2015 г. по ч. т. д. № 3551/2014 г. на Второ т. о. на ВКС. Тезата за "безсубектна страна" не е напълно изоставена в доктрината и се поддържа в някои решения по чл. 290 ГПК. Едно от тях е Решение № 124 по т. д. № 152/2009 г. на Първо търговско отделение на ВКС, но в него фигурата на "безсубектна страна" е допусната по изключение само по повод защита на права на лица, засегнати от охранителен акт за вписано в регистъра заличаване. В съобразителната част на решението е посочено като принципно правилно становището на съдилищата, че при заличаване на дружеството от търговския регистър то губи своята правосубектност и не би могло да бъде надлежна страна в процеса. В случая съставът на ВКС поддържа, че заличаването на вписано в търговския регистър обстоятелство е подвид на вписването и заличеното дружество би следвало да бъде конституирано като страна само ЗА НУЖДИТЕ на процеса, т.е. с ограничена правосубектност. Конкретната хипотеза е различна - искането, с което е сезиран съдът, е за установяване порок на самото заличаване на ответното дружество. Към датата на предявяване на иска с правно основание чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) страната вече е била заличена от търговския регистър и предмет на спора е дали заличаването е валидно извършено. Цитираното решение по чл. 290 ГПК е неотносимо към настоящия случай, при който страните не са оспорили заличаването и произведеното от него действие. По изложените съображения съдът следва да вземе предвид разкритата настъпила в хода на касационното производство недопустимост на иска, да обезсили обжалваното въззивно решение, както и потвърденото с него първоинстанционно решение на СГС и да прекрати производството по делото. Мотивиран от горното и на основание чл. 293, ал. 4 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение