Решение № 7492 от 8.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1685/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), чрез юрк. Недялкова, срещу решение 10860 от 10.12.2024 г., постановено по адм. дело 789/2024 г. от Административен съд - Пловдив, с което е отменено Уведомително писмо изх. 02-160-6500/15240#4 от 21.03.2024 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ Земеделие за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2019 г. в частта, с която са извършени намаления на исканите суми общо в размер на 155,21, от които СЕПП 0,09 лв., по СП (основна) - 151,43 лв., по ЗДП 0,78 лв., по СМЗС 2,91 лв. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, при спазване на дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона Касаторът излага съображения, че съдебният акт е неправилен поради неправилно приложение на материалния закон, необоснованост и при постановяването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и присъждане на понесените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът Х. С. С., не излага становище по касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита, че съдът е приложил правилно материалния закон. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Предмет на оспорване пред АС - Пловдив е Уведомително писмо изх. 02-160-6500/15240#4 от 21.03.2024 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ Земеделие за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2019 г., в частта, с която са извършени намаления на исканите суми общо в размер на 155,21 лв. Същото е издадено в изпълнение на влязлото в сила решение 1537 от 28.09.2023 г. по адм. дело 1396/2023 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменено предишно УП на ДФ Земеделие с изх. 02-160-6500/15240 от 05.08.2021 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г. като преписката е върната за ново произнасяне на административния орган. По делото е установено, че Х. С. С., в качеството на земеделски производител за стопанската 2019 година е подал заявление за подпомагане, с което е заявено искане за подпомагане по Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП), Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда зелени директни плащания (ЗДП), Схема за обвързано подпомагане за плодове (основна група) СП (основна), Схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар (ПНДП). С обжалваното уведомително писмо, в табличен вид са посочени площите, за които са констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане в резултат на извършени административни проверки. При извършените административни проверки са установени недопустими за подпомагане площи поради изключването им от окончателния специализиран слой Площи допустими за подпомагане за кампания 2019 г., одобрен със заповед РД 09-228/28.02.2020 г. на министъра на земеделието, храните и горите. Според данните в таблиците в уведомителното писмо, декларираната площ е в размер на 2,09 ха, установената площ е 2,01 ха, наддекларираната площ е 0,08 ха, с пояснение в обстоятелствената част, че основанието за недопустимост е, че площта е извън специализирания слой ПДП. В таблица 14 от уведомителното писмо са посочени намаленията по съответните схеми и мерки. Определеният процент на наддеклариране е 3, 98 %. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е материално незаконосъобразен поради неправилно приложение на правилата за налагане на намаления и санкции, съгласно член 19 и член 19а от Делегиран регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията. Съдът е достигнал до извод, че след като при извършените административни проверки е установена разлика между декларираните за подпомагане площи и действително установените - наддеклариране от 3,98 %, което обаче е под 2 хектара, Разплащателната агенция не е следвало да намалява исканата помощ. В тази връзка е приел, че по аргумент от член 19 и член 19а от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014, когато установената разлика между декларираните за подпомагане площи и действително установените при проверката е под 2 хектара, не следва да се намалява исканата помощ. При тези съображения първоинстанционният съд е приел, че УП е издадено при неправилно приложение на материалния закон и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, съгласни мотивите на решението. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно. По делото е установено наличието на основанието по чл. 43, ал. 4 вр. 3, т. 6 ЗПЗП и с чл. 16а, ал. 6 от Наредба 105 от 22.08.2006г. за намаляване размерът на плащането по схемите и мерките, за които е кандидатствал земеделският производител, т. к. част от земеделските площи не са включени в окончателния специализиран слой Площи, допустими за подпомагане", одобрен със заповед РД 09 228/28.02.2020 г. на министъра на земеделието, храните и горите. В разпоредбата на член 19а, параграфи 1 и 2 от Делегиран регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията са предвидени няколко самостоятелни хипотези за прилагането на административни санкции за наддекларирана площ по схемите за помощ, които коректно са описани в оспореното уведомително писмо в пояснителната част към съответната таблица. Съдът неправилно е тълкувал и приложил правилото на член 19а, параграф 1 от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията, според което, ако по отношение на група култури, посочена в член 17, параграф 1, декларираната площ по схемите за помощ, предвидени в дял III, глави 1, 2, 4 и 5 и дял V от Регламент (ЕС) 1307/2013, и по мерките за подпомагане, посочени в членове 30 и 31 от Регламент (ЕС) 1305/2013, надвишава установената площ в съответствие с член 18 от настоящия регламент, помощта или подпомагането се изчисляват въз основа на установената площ, намалена с 1,5-кратния размер на установената разлика, ако тази разлика е по-голяма от 3 % от установената площ или по-голяма от 2 хектара. Съгласно член 19а, параграф 1 от Делегиран регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията, за да не се наложи намаление, т.е. санкционираната площ е равна на нула, е необходимо процентното съотношение да е по-малко от три процента и установената площ да не е по-голяма от 2 хектара. В случаите когато разликата между декларираната площ по схемите и мерките и установената площ, намалена с 1,5-кратния размер на установената разлика, е по-голяма от 3 % или по-голяма от 2 хектара, санкционираната площ, намаленията се изчисляват по указания в разпоредбата начин. Следователно, в тази хипотеза е достатъчно да е налице едно от двете изисквания, за да се наложи предвиденото намаление. В случая установената разлика е 3,98 %, поради което правилно са наложени намаления на исканата помощ, на основание член 19 и член 19а от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията, независимо, че наддекларираната площ е по-малко от 2 хектара. При правилно разпределена доказателствена тежест от съда, в хода на първоинстанционното производство начинът на изчисление и размерът на наложените намаления не са били оспорени от страната и съответно не са представени и събирани доказателства в тази насока. Предвид данните по административната преписка, с обжалваното уведомително писмо правилно са приложени релевантните разпоредби и са наложени намаления на размера на заявеното финансово подпомагане в съответствие с установените допустими за подпомагане земеделски площи. При това положение съдът неправилно е приел, че оспореният акт е незаконосъобразен и отменил същия. Административният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената писмена форма, при спазване на административнопроцесуалните правила и при правилно прилагане на относимите материалноправни разпоредби. Предвид изложеното, обжалваното решение е неправилно поради постановяването му при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон, поради което следва да се отмени. Поради това, че спорът е изяснен от фактическа и правна страна, следва вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърли жалбата на Х. С. С. срещу оспореното уведомително писмо. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК, вр. с чл. 228 АПК, ответникът по касация следва да бъде осъден да му заплати юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в общ размер на 200 лева - по 100 лева за всяка инстанция, дължими на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, както и 70 лв. за внесена държавна такса за касационната инстанция, общо в размер на 270лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,