Решение № 7 от 22.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 558/2009 г.

Решение № 7 от 22.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 558/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Борислав Ангелов Образувано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура -Благоевград и жалбата на гражданския ищец Б. П. Г. против присъда № 237 от 22.05.2009 г. по внохд № 76/09 г. на Благоевградски окръжен съд. В протеста като касационно основание за проверка на въззивното решение е посочено нарушение на закона. Декларативно е заявено, че подсъдимият В е оправдан по повдигнатото му обвинение, при наличие на безспорни доказателства. Прави се искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция. Гражданският ищец оспорва оправдателната присъда, като незаконосъобразна и не кореспондираща с доказателствата по делото. Допуснатото нарушение на закона неправилно е довело до отхвърляне изцяло на предявения от него граждански иск. Искането е за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Прокурорът поддържа протеста с направеното искане като намира, че в подкрепа на обвинението са показанията на свидетелката Б, независимо от нейната заинтересованост от изхода на делото. Подсъдимият е заявил, че пострадалия е паднал, но отрича да го е блъскал. Гражданският ищец Г. в съдебно заседание поддържа жалбата си, като отново изразява несъгласие с оправдателната присъда и отхвърлянето на гражданския иск от въззивната инстанция. Защитата на подсъдимия В в съдебно заседание намира протеста за неоснователен, тъй като присъдата е постановено в съответствие със закона. Жалбата на граждански ищец е частично недопустима в частта с което се оспорва присъдата в осъдителната част. В останалата част е неоснователна. Представени са по делото и писмени бележки от адв. К на подсъдимия във въззивното производство в които развива съображения в тази насока. ВКС на РБ, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 29 от 19.01.2009 г. по нохд № 2612/07 г., Петрички районен съд е признал подсъдимия В. С. В. за виновен в извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, и при условията на чл. 54 НК е осъден на наказание "пробация" със задължителните пробационни мерки за срок от по шест месеца, като е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 НК. Осъден е и да заплати на Б. Г. сумата от 800.00 лв. за причинени му неимуществени вреди, като до предявения размер гражданският иск е отхвърлен. С протестираната и обжалвана присъда посочената е отменена и постановена нова, с която подсъдимия В на основание чл. 304 НПК е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 НК. След като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението в пределите на чл. 347, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд намира, че протестът и жалбата са НЕОСНОВАТЕЛНИ. По протеста: В протеста е заявена само формално незаконосъобразност на атакуваната присъда, но не се съдържат доводи, които да подкрепят касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, според изискванията на чл. 351, ал. 1 Нпк говорката направена в него за изготвяне на по-подробни съображения след запознаване в мотивите към присъдата не е изпълнена. Не е използвана и възможността за допълнение към протеста с доводи в подкрепа на вече релевираното в него касационно основание, което е следвало да се направи писмено до даване ход на делото /чл. 351, ал. 3 НПК./ Изразеното в него несъгласие с оправдаването на подсъдимия В по чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 НК сочи на необоснованост на съдебният акт, което е извън основанията за касационен контрол. Направените от въззивния съд изводи за невиновност на подсъдимия по повдигнатото му обвинение са обосновани и се основават на комплексната и обективна оценка на събрания доказателствен материал. При установените от въззивната инстанция нови фактически положения материалният закон е приложен правилно. В протеста не е конкретизирано кои свидетели или други доказателства по делото подкрепят тезата на обвинението. При формално заявеното отменително основание за касационната инстанция е невъзможно да изпълни задълженията си по чл. 354 НПК, защото не може да отговори на оплаквания и доводи в негова подкрепа, които обективно в протеста липсват. Независимо от това, същественото е, че по делото не са събрани безспорни и несъмнени доказателства досежно обективната и субективна страна на инкриминираното деяние. Това е довело съда до правилният извод за недоказаност на обвинението, поради което в съответствие със закона въззивната инстанция правилно е постановила оправдателна присъда. По жалбата на гражданския ищец: Съгласно чл. 87, ал. 2 НПК гражданския ищец упражнява правата по ал. 1 в пределите, необходими за доказване на основанието и размера на гражданския иск. Гражданския ищец може да реализира правата си, предоставени от процесуалния закон само по въпросите за неговата допустимост и основателност, но не и тези касаещи наказателната отговорност на подсъдимия. Затова развития в касационната жалба довод за нарушаване на материалния закони и изтъкнатите в негова подкрепа аргументи, отнасящи се изцяло за наказателната част на присъдата, следва да се оставят без разглеждане. Както и посочено и в жалбата гражданският иск в наказателното производство е с акцесорен характер, тъй като следва развитието на наказателното дело. Поради изложеното по-горе за неоснователността на протеста, признавайки за невинен подсъдимия по предявеното му обвинение, въззивната инстанция е приела, че гражданския иск с правно основание по чл. 45 ЗЗД, следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Този извод е законосъобразен, тъй като при отсъствието на виновно извършено деяние от подсъдимия, срещу когото е насочена гражданската претенция, няма правно основание за ангажиране на гражданската му отговорност, по така заявения деликт, при който вината е основен елемент от фактическия състав. При постановена оправдателна присъда, касаторът-граждански ищец по делото, по пътя на обжалването би могъл да постигне отмяната на този съдебен акт в гражданската му част, само когато съдът, макар и да е оправдал подсъдимия, решавайки въпросите за вината и отговорността му, е отхвърлил на деликтно основание граждански иск в наказателния процес, но деянието, съставляващо основание на претенцията е извършено виновно и въпреки своята несъставомерност, осъществява фактическия състав на непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД. По изложени съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на III н. о., Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 237 от 22.05.2009 г. постановена по внохд № 76 по описа за 2009 г. на Благоевградски окръжен съд. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на гражданския ищец срещу наказателно-оправдателната част на присъдата. Решението е окончателно.