Решение № 2443 от 23.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11928/2008 г.

Решение № 2443 от 23.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11928/2008 г., I о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Димитър Делийски-Дими Рос" срещу Решение от 5.02.08 г. по адм. д. 1932/03 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отхвърлена жалбата му против частта от Данъчен ревизионен акт (ДРА) № 763/27.01.03 г., издаден от ръководител на екип в ТДД "Кюстендил", потвърдена с Решение № 720/11.04.03 г. на Регионален данъчен директор - София. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е необосновано и постановено в противоречие на материалноправните разпоредби - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение. Претендира разноски. Ответникът Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при Централно управление на Националната агенция за приходите (Д"ОУИ") оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I-А отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното Решение от 5.02.08 г. по адм. д. 1932/03 г. по описа на Софийски градски съд е отхвърлил жалбата на ЕТ "Димитър Делийски - Дими Рос" против ДРА № 763/27.01.03 г. в частта, потвърдена с Решение № 720/11.04.03 г. на РДД - София, в която са отразени резултатите от извършена ревизия по реда на чл. 109, ал. 5 във връзка ал. 2 от ДПК (отм.) и са определени данъчни задължения както следва: данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 28 759,48 лв., данък по чл. 52 от ЗМДТ в размер на 113,21лв., лихви в размер на 6267,15 лв. Софийски градски съд е направил извод, че данъчните органи законосъобразно са определели данъчната основа за облагане по реда на чл. 109 от ДПК (отм.), защото са налице обстоятелства по чл. 109, ал. 1, т. 2, т. 3 и ал. 5 от ДПК (отм.). Според решаващият съдебен състав при определяне на данъчната основа за облагане данъчните органи са съобразили всички процесуални и материалноправни предпоставки на закона. Съдът е приел, че по време на данъчната ревизия не са допуснати процесуални нарушения, като фактическите констатации на ревизиращия екип относно обстоятелствата, които са от значение за размера на облагаемата данъчна основа са преценени правилно съобразно събраните по време на данъчната ревизия и в съдебното производство доказателства. По отношения доводите на Димитър Делийски относно произхода на средствата, отчетени като по сметка 499 за 2000 г. и относно получаването на средства по договор за заем от Ильо Георги, съдът е приел, че са недоказани. Съдът много подробно е анализирал всички доказателства, събрани по време на данъчната ревизия и заключението на вещото лице Каров, чийто изводи не е възприел, за което се е мотивирал с липсата на пълна проверка в счетоводството на търговеца. При така установената фактическа обстановка СГС е мотивирал решението си за законосъобразност на определената в ДРА данъчна основа за облагане с данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и изчислените въз основа на нея като дължим данък и лихви. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно, като при постановяването му не са допуснати процесуални нарушения относно преценка доказателствата и доказателствената тежест в процеса. Съгласно чл. 109, ал. 1 от ДПК (отм., приложим по време на данъчната ревизия и издаване на ДРА) данъчният орган прилага установения от съответния данъчен закон размер на данъка към определена от него основа, когато е налице едно от следните обстоятелства: ревизиращият орган установи факти и обстоятелства за укрити приходи или доходи; липсва счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване или определяне на данъчната основа, както и когато документите са унищожени не по установения ред;, а според ал. 5 и когато имущественото и финансовото състояние на данъчните субекти за съответния данъчен период не съответства на декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност, данъчният орган след анализ по ал. 2 облага недекларираните печалби и доходи по реда на съответния закон, както и при други предвидени в закона хипотези. Тези три предпоставки за определяне на данъчната основа за облагане на ЕТ "Димитър Делийски - Дими Рос" по особения ред на чл. 109 от ДПК (отм.) са установени по категоричен начин. При последователен и задълбочен анализ на всички относими към случая обстоятелства по чл. 109, ал. 2 от ДПК (отм.) е определена данъчната основа за облагане по ЗОДФЛ (отм.) като са съобразени и правилата за формиране на финансовия резултат по чл. 23 от ЗКПО (отм.) с оглед качеството на лицето като регистриран едноличен търговец. В този смисъл е неоснователно оплакването на касационния жалбоподател, че СГС не е обсъдил всички относими към спора доказателства. От неоспорените по делото доказателства се установява, че данъчнозадълженото лице е отчитало амортизации на активи, които са отчуждени от него. Видно от фактура № 117/04.08.00 г. ЕТ "Димитър Делийски - Дими Рос" е продал на "Напоителни системи" АД активи и стопански инвентар, за които и след продажбата е начислявал амортизации. При така установените факти правилно е прието от СГС, че извършеното увеличение на финансовия резултат от данъчните органи е в съответствие с материалния закон. Правилно и законосъобразно съдът не е кредитирал заключението на вещото лице, което не е извършило пълен анализ на счетоводното отразяване, на тези непризнати суми и въз основа на него не е опровергано обстоятелството, че след продажбата не са отразени набраните средства в сметка 219, а продадените активи са останали да съществуват в баланса на ЕТ, като са начислявани амортизации. Съдът правилно е съобразил разпределението на доказателствената тежест в процеса и е приел, че констатациите в ДРА не са оборени по смисъла на чл. 108, ал. 8 от ДПК (отм.). Съдът е обсъдил и обосновал приетото от него за недоказано обстоятелство, че Димитър Делийски като физическо лице е получил парични средства от Ильо Георги, а не като търговец. Неоснователни са възраженията на касатора, че от писмения договор за заем се установява произхода на средствата по сметка 107, в която се отчитат личните вноски на собственика. И към касационната жалба не са представени доказателства за връщане на "получените" в заем средства, независимо, че е налице твърдение за настъпване на падежа на 29.11.05 г. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба и относно фактическите изводи на СГС за постъпленията по сметка 499 за 2000 г. Наличието на митнически декларации за деклариран внос на валута от Димитър Делйиски не установява произхода на осчетоводените средства, а само обстоятелството, че тези парични суми са декларирани като внос. За извършеното увеличение на финансовия резултат със стойността на сумите, за които не е установен произход, данъчните органи са се позовали на разпоредбата на чл. 23, ал. 2, т. 14 от ЗКПО (отм.), която за ревизираните периоди е със следната редакция : Размерът на облагаемата печалба се получава, като финансовият резултат преди данъчното преобразуване, независимо дали е положителна или отрицателна величина, се преобразува чрез неговото увеличаване или намаляване за данъчни цели с (т. 14.) приходите, неотчетени съгласно установения с нормативните актове ред. В този смисъл неоснователно е оплакването в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон от СГС с цитиране на разпоредба на чл. 23, ал. 2, т. 14 от ЗКПО (отм.) в редакцията й преди отмяна на закона. С оглед на събраните доказателства, които СГС е възприел правилно и настоящата инстанция намира, че не са опровергани фактическите констатации в ДРА относно наличието на подлежащ на облагане доход на касатора. По изложените съображения и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Не са налице касационни основания за отмяна на оспореното съдебно решение, което и при разрешаване на спора по същество относно законосъобразността на ДРА е в съответствие с материалния закон. Законосъобразно с обжалваното решение са определени данъчни задължения по реда на чл. 109 от ДПК (отм.), като по отношение размера на данъчната основа за облагане и не са допуснати нарушения и са използвани всички относими към случая. По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът не е направил разноски, но е представляван в открито съдебно заседание, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане, разноски следва да му бъдат присъдени в размер на 40 лв. По изложените съображения Върховният административен съд, Първо - А отделение