Решение № 1813 от 7.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14370/2011 г.

Решение № 1813 от 7.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14370/2011 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Неделчо Йорданов Неделчев и Емилия Стоянова Неделчева, от гр. Варна, чрез техния пълномощник срещу решение № 2009/01.08.2011 г. по адм. д. № 3835/2010 г. на Административен съд гр. Варна. Считат обжалваното решение за неправилно поради противоречието му с материалния закон и необоснованост и претендират отмяната му. Ответникът по касационната жалба - началникът на РДНСК - Североизточен район чрез своя представител намира касационната жалба за неоснователна. Ответникът по касационната жалба - министърът на земеделието и горите - не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторите срещу заповед № ДК-02-СИР-45/05.10.2010 г. на началника на РДНСК - Североизточен район, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ им е наредено да премахнат незаконен строеж, представляващ едноетажна сграда, находяща се в имот № 000011, местност "Орехчето" /рибарско селище/ Чайка, като изграден без строителни книжа в земя, държавен поземлен фонд. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че строежът е завършен във вида, предмет на обжалваната заповед, през 2001 г. Така постановеното решение е правилно като съответно на материалния закон при следните съображения: Безспорно е установено по делото, че за извършеното строителство не са издадени строителни книжа. Липсата на строителни книжа сочи за незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1, т. 2 ЗУТ. Тази му характеристика е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорваната, която да предизвика правната последица "премахване". С оглед времеизвършването на строежа и с оглед собствеността на земята, същият не попада в нито една от хипотезите на § 16 ПЗРЗУТ и подлежи на събаряне. Предвид изложеното, като е приел, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на оспорения административен акт, съдът правилно е приложил материалния закон. Настоящата инстанция споделя извода на решаващия съд, че заповедта е валидна и законосъобразна като постановена от компетентен орган, в съответствие с материалноправните предпоставки и поради липса на съществени процедурни пропуски по издаването й. Предвид изложеното обжалваното решение е материалнозаконосъобразно и следва да остане в сила. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да обуславят отмяната му. Решението обаче е недопустимо като постановено при участието на министъра на земеделието и храните като заинтересована страна. В административното производство по премахване на незаконен строеж участници са само административният орган и лицето, адресат на акта. Никакви други лица не са засегнати от разпоредителната част на административния акт, за да бъдат заинтересовани такива в съдебноадминистративното производство. Няма и правна норма, която в този случай да сочи други лица като заинтересовани - собственици или съсобственици на терена. Поради това решението в тази част следва да бъде обезсилено. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение