Решение № 12581 от 22.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15136/2013 г.

ВАСVIII отделение22.10.2014 г.докладчик т Теодора Николова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2093 от 25.07.2013 г. на Административен съд Варна, по адм. д. № 2208 по описа за 2012 г. ОСЪЖДА "Шенкер" ЕООД, с адрес на управление гр. София, бул. "Искърско шосе" № 7, ет. 2, представлявано от Хелмут Франц Швайгхофер и "МБ Бартер Трейдинг" АД, Швейцария, СН-6304, кантон Цуг, ул. Баарерщтрассе 18, представлявано от Герхард Цермюле, двете дружества със съдебен адрес гр. София, ул. "Владайска", 75, ет. 2, ап. 2, да заплатят на Митница - Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 /сто и петдесет/ лева. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 12581 от 22.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15136/2013 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационни жалби на "МБ Бартер Трейдинг"АД със седалище и адрес на управление в Швейцария, представлявано от Герхард Цермюле, чрез адв. М. Брага и "Шенкер" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от Хелмут Франц Швайгхофер, чрез адв. Г. Горанов, против Решение № 2093 от 25.07.2013 г. на Административен съд Варна, по адм. д. № 2208 по описа за 2012 г., с което е отхвърлена жалбата на "Шенкер" ЕООД против мълчалив отказ на началника на Митница Варна да се произнесе по молба № Ш 47-27/2.04.2012 г. с искане за допускане за свободно обръщение на полиетилен с произход Иран - част от стоката по проформа фактура № АЕ1290 от 16.01.2012 г., издадена от "Asia Energy General Trading" L. L. C. В касационните жалби се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилно прилагане за случая на разпоредбата на чл. 14, § 1 от Регламент (ЕС) № 267/2012 на Съвета от 23 март 2012 г. относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕС) № 961/2010 /Официален вестник nр L 088, 24/03/2012 стр. 0001 - 0112/. Неправилно съдът приел, че не са налице изискванията за приемане на митническа декларация за допускане на стоките до режим свободно обръщение . Твърди се, че с молбата на "Шенкер" ЕООД, като косвен представител на получателя на стоката "МБ Бартер Трейдинг"АД, едновременно е поискан въпроснияj митнически режим и е извършено уведомяването по чл. 14 от Регламента, поради което мълчаливият отказ за допускане на режима е незаконосъобразен и подлежи на отмяна. Претендират се разноски. Ответникът по касационните жалби, чрез юрк. М. Роева, оспорва жалбите по съображения в писмено становище. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите процесуално допустими, а по същество - неоснователни, поради следното: Административното производство по формиране на процесния пред първоинстанционния съд мълчалив отказ на началника на Митница Варна е започнало по молба на "Шенкер" ЕООД, като косвен представител на получателя на стоката по проформа фактура № АЕ1290 от 16.01.2012 г., издадена от "Asia Energy General Trading" L. L. C. - "МБ Бартер Трейдинг"АД. Молбата е от 2.04.2012 г. и с нея, макар да се прави искане за допускане до свободно обръщение на стока, се представят документи във връзка с вече поискано такова допускане с нарочни декларации. За да отхвърли жалбата против мълчаливия отказ на началника на Митница Варна да допусне поискания митнически режим, административният съд е приел, че с въпросната молба не се слага началото на административното производство по разрешаване на поискания режим, защото това е станало с подаването на две митнически декларации с временни номера от 29.03.2012 г., а отделно от това молбата от 2.04.2012 г. не отговаря на изискванията за писмено деклариране на митнически режим, поради което сезираният митнически орган законосъобразно е отказал да се произнесе по поискания митнически режим. Правилно съдът е приел, че процесната молба не отговаря на изискванията на чл. 61 и чл. 62 от Регламент /ЕИО/ № 2913/1992, доколкото не съдържа всички данни, необходими за прилагане на митническия режим. Декларирането, съгласно посочените изисквания е станало с митническите декларации с временни номера LRN 120000831618508Н984552 от 29.03.2012 г., LRN 120000831618508H000043 от 29.03.2012 г. и LRN 120000831618508H984567 от 30.03.2012 г., по последната от които има изрично произнасяне с Решение № Ш-47-27-1/2.04.2012 г. на началника на Митница - Варна, потвърдено с Решение № 602/16.11.2012 г. на директора на Агенция - Митници, с което е отказано приемането на ЕАД за декларираната стока полиетилен HDPE MF3713 в торби 25 кг. нето, всичко 880 торби. Отказите за произнасяне по останалите две декларации не са били оспорени. При това, административният орган законосъобразно е отказал мълчаливо поискания с процесната молба митнически режим. Решението като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. На ответника по касационните жалби следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение

Цитирани разпоредби

1