Решение № 2074 от 16.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10972/2008 г.

Решение № 2074 от 16.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10972/2008 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Б - Инвест" ЕООД, гр. Велики Преслав, срещу частта от решение № 960/4.07.2008 г. по ахд № 1149/2007 г. на Административен съд - гр. Варна, ХI състав, с която е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № 2761350/21.02.2007 г. на орган по приходите на ТД на НАП - Шумен в частта, потвърдена с решение № 278/14.05.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. Варна, отнасяща до отказано право на приспадане на данъчен кредит по доставки на "Трансинс Пръдакшън" ЕООД, "Феникс Приват" АД, "Металинвест 1" ЕООД, "Дивина 89" ООД, ЕТ "Райно Господинов - Метал", "Ерида Трейд" ЕООД, "МДК трейд" ЕООД за данъчните периоди м. 2.2002 г. - м. 7.2003 г. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, материалноправно незаконосъобразно и постановено при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, отмяна на спорната част от РА и присъждане на разноски. Ответникът по касационна жалба - директорът на дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Съдът е констатирал, че с РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит по доставки на гореизброените доставчици на основание чл. 64 ЗДДС (отм.) и чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) поради липса на доказателства за начисляване на данъка и реалност на фактурираните доставки на черни и цветни метали. Съдът е кредитирал приетата СИЕ и е приел, че данъкът е начислен от доставчиците по реда на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), но липсват каквито и да е било доказателства за прехвърляне на право на собственост върху фактурираните количества метали от доставчиците на касатора, което представлява липса на кумулативно необходима предпоставка за възникване на право на приспадане на данъчен кредит по чл. 64 ЗДДС (отм.) вр. чл. 63 ЗДДС (отм.) вр. чл. 6 ЗДДС (отм.), поради което постановеният отказ е законосъобразен като краен резултат. Изложени са мотиви, че заплащането на ДДС по ДДС -сметка на доставчика и разпоредбата на чл. 65, ал. (ЗДДС) отм. (не дерогират изискването за наличие на реална доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС) отм. ( Неоснователно е възражението на касатора, че от специалния регистрационен режим по Закона за управление на отпадъците и чл. 10 от Наредбата за реда за извършване на търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали следва, че всяка вписана в регистъра сделка е реална доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.). Вписването от лицензирания търговец на данните от фактурите в този регистър не доказва прехвърлянето на право на собственост върху фактурираните количества метали - родово определени вещи, което настъпва чрез предаването им или индивидуализирането им по общо съгласие на страните (чл. 24, ал. 2 от ЗЗД). Валидността на сделката и изпълнението и са различни понятия и от значение за правото на приспадане на данъчен кредит е второто. Заплащането на ДДС по ДДС - сметка на доставчика съгласно чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.) е пречка да се откаже правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), но не дерогира необходимостта да има реална доставка на стока или услуга, за да възникне правото на приспадане на данъчен кредит съгласно чл. 64 ЗДДС (отм.). Твърдението на касатора в съдебно заседание, че е доказан износ на количествата скрап, за които е отказано право на приспадане на данъчен кредит, не кореспондира с доказателствата по делото. В кориците на делото фигурират единствено данните от справките - декларации по ЗДДС, от които е видно, че е деклариран износ. Липсват обаче митническите декларации за износа, от които би могло да се установи, че този износ е на скрап и то в количества и видове, съответстващите на фактурите за получени метали. В тежест на жалбоподателя е било да докаже спорната предпоставка по чл. 64 ЗДДС (отм.) вр. чл. 6 ЗДДС (отм.) и като не го е направил законосъобразно е понесъл последиците от разпределението на тежестта на доказването. Предвид изложеното решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо "а" отделение