Решение № 12405 от 4.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1793/2011 г.

Решение № 12405 от 4.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1793/2011 г., VIII о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. С. при ЦУ на НАП против Решение № 4174/11.12.2010 г., постановено по адм. дело № 10/2010 г. на Административен съд - С. - град, с което е отменен Ревизионен акт № 2000901943/13.08.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. С., потвърден с Решение № 1441/19.10.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. С. при ЦУ на НАП, в частта, с която на ЕТ "Саит-С. Т." е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Харлей 2004" ЕООД и "Реклам дизайн" ЕООД, а именно по отношение на фактура № 2381/06.08.2008 г., издадена от "Харлей 2004" ЕООД с размер на ДДС 2983,45 лв., фактури № 1/12.08.2008 г. с ДДС - 3262, 84 лв. . № 3/20.08.2008 г. с ДДС - 2663, 62 лв. и № 4/26.08.2008 г. с ДДС -3436, 63 лв., издадени от "Реклам дизайн" ООД. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. З АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба моли решението да бъде отменено и постановено друго по същество, с което да бъде отхвърлена жалбата. Претендира присъждане на съдебни разноски. Ответникът по касационната жалба - ЕТ "Саит-С. Т." в писмен отговор релевира доводи за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, в настоящия съдебен състав, съобразно чл. 218 АПК като прецени доказателствата по делото и доводите на страните намира за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Основните възражения на касатора касаят изводите на съда относно наличието на реално осъществяване на фактурираните услуги, от което зависи извода за възникването и правомерното упражняване на правото на данъчен кредит от страна на ответника. Наличието на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС е абсолютна предпоставка за възникване право на данъчен кредит, който съгласно разпоредбата на ЗДДС е сумата от начислен на регистрирано лице за получена от него стока или услуга по облагаема доставка ДДС, който лицето има право да приспадне. Данъчно събитие по чл. 25 от ЗДДС представлява доставката на стоки или услуги от регистрирани за целите на ДДС лица. В конкретния случай, предмет на доставката са услуги. Съдът е анализирал процесните фактури, по които ответникът е упражнил правото си на данъчен кредит, чрез включването им в дневниците за покупки и в данъчната основа на получените доставки по справката-декларация за съответния данъчен период и които са с предмет извършването на различни по вид услуги - основно ремонтни строително-монтажни работи. В резултат на това е достигнат обоснования извод за действителното извършване на фактурираните услуги и доставката на фактурираните материали, като се изследват относимите обстоятелства, от които следва да се преценява възможността на доставчика да извърши доставката - дали притежава транспортни средства, персонал, дали е извършил съответните на тях разходи за реализиране на доставката, и други подобни. В случая съобразно общите правила за разпределяне на доказателствената тежест е преценено, че ответника, който е претендирал възникването и законосъобразното упражняване на правото на данъчен кредит по процесните фактури е доказал при пълно и главно доказване относимите обстоятелства, които да обосноват безспорен извод за действителното осъществяване на фактурираните доставки. В конкретния случай, спорния предмет на доставката са фактурирани услуги от предходни доставчици - "Харлей 2004" ЕООД и "Реклам дизайн" ЕООД към прекия доставчик - изпълнител на услугите "Ситистрой- 2000" ЕООД към касационния ответник. Действително изводът на органите по приходите, че сама по себе си неустановеността на ангажирани лица по трудов договор и техническа обезпеченост при подизпълнителите следва да бъде приравнена на липса на доставка, е неправилен и в противоречие със събраните доказателства. От доказателствата по делото инкорпорирани и от заключението на СТЕ се установява фактическото извършване на услугите, предмет на процесните фактури, отразяването им счетоводно в регистрите на дружествата-доставчици, начисляването на данъка по смисъла на ЗДДС. О., че при предходните доставчици не се установява наличие на трудови договори с лицата, положили труда, може да бъде една от индициите за липса на доставка, но не може да бъде изолирано от другите установени при ревизията и в съдебната фаза доказателства за извършени услуги, и съответно приравнено на липса на доставка. От друга страна в съответствие с фактите по делото и приложимото право, включително и цитираната съдебна практика е обоснован и законосъобразен извода, че правото да приспадне платения данък добавена стойност на ревизираното лице не може да бъде повлияно от факта, че по веригата, от която процесните доставки са част, има предишни или последващи сделки включващи измама с данък добавена стойност или пък нереалност на доставки без облагаемото лице да знае или да има начин да знае. Това не би било така, ако в процесния случай бе доказано от ревизиращите органи, че ревизираното лице е знаело или е трябвало да знае, че чрез покупката си участва в сделка, свързана с измамно избягване на данък добавена стойност. Понастоящем е установена реалност на доставките, във връзка с което са били представени са протоколи за установяване на извършените работи, налице е разплащане на фактурите, данъкът е отразен в счетоводството на задълженото лице в съответствие с чл. 86 от ЗСч., доставчикът притежава необходимата материална, техническа и кадрова обезпеченост за извършване на услугите. От горното се установява безспорно, ответникът по касация е изпълнил изцяло изискуемите по ЗДДС задължения, за да обезпечи правото си на данъчен кредит. Извън неговите задължения е било да следи и налага правомерно спрямо ЗДДС поведение у подизпълнителите на доставчика си. Първоинстанционният съд след като правилно и задълбочено е изследвал фактическата обстановка по делото, анализирал е събраните в хода на административното и впоследствие в съдебното производство доказателства правилно е приел, че по отношение на касационния ответник е било налице данъчно събитие по чл. 25 от ЗДДС, поради наличието на реално осъществена доставка по смисъла на чл. 6 от закона, изпълнени са условията на чл. 71 от ЗДДС и не са налице пречки по чл. 68 от ЗДДС и ограниченията по чл. 70 от ЗДДС, поради което за същия е възникнало правото на данъчен кредит по доставките, предмет на процесните фактури. При правилна преценка на релевантните за спора факти и в съответствие с приложимото право, съдът пунктуално е обсъдил всички направени в жалбата възражения относно валидността актовете в хода на протеклото административно производство, твърденията за допуснати съществени нарушения административно -производствените правила и приложението на материалния закон. Изводите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата инстанция. Наведените доводи в жалбата в подкрепа на касационните оплаквания са по-скоро по отношение правилното приложение на материалния закон и по съществото им се приповтарят с доводите и оплакванията в жалбата пред първата инстанция, които обосновано и правилно са обсъдени от първоинстанционния съд, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. При неоснователността на касационните оплаквания решението като правилно, валидно и допустимо следва да остане в сила, воден от което и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Осмо отделение