Решение № 4188 от 24.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15958/2010 г.
ВАСII отделение24.03.2011 г.докладчик Захаринка Тодорова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 347/5.11.2010 г., постановено по адм. дело № 358/2010 г. на Административен съд - Смолян, с което отменена заповед № РД-18-35/15.06.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК-Смолян, за одобряване на кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Доспат, обл. Смолян, в частта за нанасяне на имот с проектен идентификатор № 501.539 по КК на гр. Доспат, като е изпратена преписката на административния орган за издаване на заповед в съответствие с дадените указания. ОСЪЖДА Потребителна кооперация "Доспат" - гр. Доспат, област Смолян, ул. " Първи май" № 8, представлявана от председателя Лилко Хаджиев, да заплати на Юлиян Людмилов Черкезов от гр. Доспат, ул. "Кирил и Методий" № 9, сумата от 500 (петстотин) лв. разноски по делото пред ВАС. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 4188 от 24.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15958/2010 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Потребителна кооперация "Доспат" - гр. Доспат, представлявана от председателя Лилко Хаджиев, срещу решение № 347/5.11.2010 г., постановено по адм. дело № 358/2010 г. на Административен съд - Смолян, с което отменена заповед № РД-18-35/15.06.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК-Смолян, за одобряване на кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Доспат, обл. Смолян, в частта за нанасяне на имот с проектен идентификатор № 501.539 по КК на гр. Доспат, като е изпратена преписката на административния орган за издаване на заповед в съответствие с указанията, дадени в решението. Съдебният акт се счита неправилен, претендира се отмяната му. В съдебното заседание касационният жалбоподател не се представлява. Ответната страна - Изпълнителен директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, редовно призована, не изпраща представител, не е изразено становище по жалбата. Ответникът Юлиян Людмилов Черкезов, редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозирани са защита и писмени бележки с доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: За да отмени процесната заповед, първоинстанционният съд е приел, че в случая спор за собственост не е налице - придобитият от Черкезов по покупко-продажба, съгласно нот. акт № 79/2002 г. имот с установени граници, не е нанесен в КК, поради пропуск - органът по кадастъра е бил задължен да спази установените императивни правила на ЗКИР /чл. 35, чл. 41 и др./ и на Наредба № 14/2001 г. за ССПКККР, като отрази правилно собствеността в КК и КР, съгласно представените документи. Затова и с конкретни указания досежно отразяването на имот с идентификатор № 501.539, съдът е разпоредил изпращане на преписката на административния орган. Оспореното решение на АС - Смолян е правилно, твърдяните касационни основания за отмяната му не са налице. Същото е постановено при изяснени за правния спор факти и правилно приложен материален закон. Обоснован е изводът на решаващия съд, че административния орган незаконосъобразно е приложил разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от ЗКИР по отношение на процесния поземлен имот - при наличие на нотариален акт за собственост на ответника, е налице задължение за съобразяване с удостоверителната му силата, докато не бъде преодоляна по съответния ред и начин. В този смисъл възражението на касатора - ПК "Доспат", че нотариалният акт на първоначалния жалбоподател не го легитимира като собственик на конкретния поземлен имот, е несъстоятелно. В приложените съдебни решения, на които се основава оплакването, гражданският съд е имал за предмет само собствеността върху изградената в имота сграда, но не е прогласена нищожност на сделката или обезсилване на нотариалния акт по реда на ГПК. Поради това, като е отменил заповедта на изпълнителния директор на АГКК в обжалваната част и е върнал преписката за ново произнасяне, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса на ответната страна се следва присъждането на съдебни разноски в размер на 500 лв. за настоящето производство, претендирани своевременно, доказани по размер с приложен договор за правна защите и съдействие, установени като реално заплатени, без възражение за прекомерност. Мотивиран така, Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК,