Решение № 9793 от 1.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15300/2010 г.

Решение № 9793 от 1.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15300/2010 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Кмета на Община Кърджали - Хасан Азис, срещу решение № 105 от 21.10.2010 г., постановено по адм. дело № 69/2010 г. от Административен съд гр. Кърджали. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, като се иска отмяната на съдебния акт. Ответникът - Областният управител на област с административен център Кърджали не взема становище, по касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е заповед № РД-09-75 от 26.03.2010 г. на областния управител на област Кърджали, с която е разпоредено изземване от община Кърджали на недвижим имот - публична държавна собственост, представляващ голяма зала (преустроена в многофункционална зала-киносалон) и част от фоайе, преустроено в "Кафе " от сектор "А" предоставени на общината от областния управител. Въз основа на събраните доказателства в хода на административното и съдебно производства съдът е приел за установено, че процесният имот е актуван с АПДС № 1989 от 2007 г. и е бил предоставен на общината по силата на договор за съвместна дейност сключен с областния управител. Прието е още, че по силата на този договор е следвало да се развива киноразпространието в града. След изтичането на срока 24.09. 2009 г. областния управител е поискал да се освободи имота и да се предаде до 22.10. 2009 г. След като това не е сторено е издадена и оспорената от кмета заповед за изземване на процесния имот. При тази фактическа установеност съдът е направил извод, че заповедта на областния управител е издадена от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, в изискуемата от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и на материалния закон. Решението е правилно. Не са налице отменителните основания, посочени от касатора. То е постановено е в съответствие с релевантните факти и правилно приложение на материалния закон. Спорът от съда е решен при наличие на всички относими към него доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено. Въз основа на доказателствата и относимите правни норми от ЗДС е извел законосъобразния мотивиран извод за законосъобразност на оспорената заповед по чл. 80, ал. 1 от ЗДС. Установено е по делото, че имота, предмет на заповедта е държавна собственост. Ползван е от адресата на заповедта по договор, сключен съобразно изключението по чл. 16, ал. 2 от ЗДС (изм.). Срокът на договорното ползване е изтекъл на 24.09.2009 г и не е документирано продължаването му. След тази дата държането и ползването на имот е без налично валидно правно основание. Правната връзка, създадена по волята на страните по договора за съвместно ползване не е налице, считано от изтичане на уговорения срок. Затова към времето на издаване на заповедта - 26.03.2010 г са били налице кумулативно изискуемите се предпоставки за приложимост на основанието, на което е позована - чл. 80, ал. 1 от ЗДС. За оспорената по делото заповед не е обективирано наличие на отменителни по чл. 146 от АПК основания, както аргументирано е приел и постановил съдът с процесното решение. Като се изхожда и от обстоятелството, че касаторът нито в производството пред административния орган, нито в съдебното производство пред първата, нито пред настоящата инстанция е представил доказателства за правното основание, на което държи имота или такива, които да оборят акта за държавна собственост, то явно издадената заповед за изземване е законосъобразна. Като е достигнал до същия извод, първоинстанционният съд е постановил правилно, валидно и допустимо решение, което по изложените съображения следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,