Решение № 1892 от 15.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14450/2009 г.

ВАСПетчленен състав15.02.2010 г.докладчик Анна Димитрова

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ искането на Димитър Костадинов Димитров, жив. в гр. Пловдив, и Гинка Илиева Димитрова, жив. в к. с. Свети Влас, за частична отмяна на влязло в сила решение № 8095/18.06.2009 г. по адм. дело № 14716/2008 г. на ВАС, първо отделение на основание чл. 239, т. 1 АПК. ОСЪЖДА Димитър Костадинов Димитров, жив. в гр. Пловдив, ул. "Дюлево" № 1, ет. 1, ап. 15, и Гинка Илиева Димитрова, жив. в к. с. Свети Влас, ул. "Кедър" № 2, ап. 6, вх. 4, да заплатят 300 /триста/ лева юрисконсултско възнаграждение на дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, при ЦУ на НАП. Решението не подлежи на обжалване и е окончателно.

Мотиви

Решение № 1892 от 15.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14450/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане на Димитър Костадинов Димитров, жив. в гр. Пловдив, и Гинка Илиева Димитрова, жив. в к. с. Свети Влас, за отмяна на частта от влязло в сила решение № 8095/18.06.2009 г. /месец на решение - погрешно изписан в молбата като септември/ по адм. дело № 14716/2008 г. на ВАС, първо отделение, с която е оставена в сила частта от решение № 342/09.10.2008 г. по адм. дело № 422/2006 г. на Пловдивски окръжен съд, отхвърляща останалите части от жалбите им срещу ДРА № 3978 и 3979/19.12.2005 г., на основание чл. 239, т. 1 АПК - нови писмени доказателства, представени пред касационната инстанция, но необсъдени от нея. Молителите искат отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг тричленен състав на ВАС. Ответникът по молбата - директорът на дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, чрез процесуален представител, иска отхвърляне на молбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането е подадено в сроковете по чл. 240 от АПК, от надлежни страни, поради и което е допустимо и следва да бъде разгледано. По същество е неоснователно. С решението, чиято частична отмяна се иска, ВАС е оставил в сила решение № 342/09.10.2008 г. по адм. дело № 422/2006 г. на Пловдивски окръжен съд, с което частично са отменени ДРА № 3978 и 3979/19.12.2005 г. на ТДД - Пловдив за част от определените с тях данъчни задължения по чл. 35 ЗОДФЛ на двамата молители за 2000 и 2001 г., а в останалата част за останалия размер на същите задължения са отхвърлени жалбите. Всички писмени доказателства без служебната бележка от 22.01.2009 г. за изтърпяване на наказание лишаване от свобода, считано от 5.11.2008 г. от Димитър Димитров, са представени пред касационната инстанция . Намиращите се в кориците на делото доказателства нямат характера на нови писмени доказателства, какъвто характер няма и служебната бележка, издадена по време на висящността на касационното производство. Не е налице и втората изискуема от чл. 239, т. 1 от АПК характеристика на писмените доказателства - да имат съществено значение за решаване на спора. Нотариалните актове, издадени между 2004 - 2008 г. и квитанциите за получени печалби от "Еврофутбол"от 2006 и 2007 г. нямат отношение към размера на данъчната основа за 2000 - 2001 г. на данък общ доход. Декларацията за връщането на заем от 1999 г., дължим от Димитров на Малаков, /неизвестно кога/ в случай, че е през 2000 - 2001 г., би могло само да доведе до доводи, свързани с по-голям размер данъчна основа от тази по съдебните решения, тоест същата би могла да бъде единствено във вреда на молителите. Удостоверението за родство с майката и дъщерята на Димитров и цитираната служебна бележка за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода нямат отношение към установените факти в мотивите на касационния и първоинстанционния съд. Предвид изложеното не са налице твърдените от молителите основания по чл. 239, т. 1 от АПК за отмяна на влязло в сила решение - да са открити нови писмени доказателства от съществено значение за решаване на делото, които при решаването му да не са могли да бъдат известни на страните. Искането следва да бъде отхвърлено, а на дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, платимо от двамата молители. Воден от горното и на осн. чл. 244, ал. 1 АПК Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия

Цитирани разпоредби

1