Решение № 5967 от 26.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14889/2012 г.

Решение № 5967 от 26.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14889/2012 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ - гр. Плевен, чрез пълномощника юрисконсулт Елеонора Радулова, против решение № 638/05.11.2012 г., постановено по адм. дело № 578/2012 г. по описа на Административен съд гр. Плевен, с което е отменено решение № 27/06.06.2012 г. на директора на РУСО гр. Плевен и потвърденото с него разпореждане № 15/10.02.2012 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба против административния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Васил Иванов Христов от гр. Плевен, чрез пълномощника адв. Здравко Тончев, оспорва жалбата. В писмено становище и писмени бележки по делото се излагат съображения за правилност на съдебното решение. Претендира се присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Плевен е отменено решение № 27/06.06.2012 г. на директора на РУСО гр. Плевен и потвърденото с него разпореждане № 15/10.02.2012 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, в частта му относно индивидуалния коефициент, дохода за изчисляване размера на пенсията и размера на пенсията. Съдът е върнал преписката в тази част на директора на РУСО гр. Плевен за ново произнасяне по същество при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. За да постанови това решение съдът е приел, че в съответствие със задължителните указания, дадени в решение № 602/04.11.2011 г. по адм. дело № 848/2011 г. по описа на Административен съд гр. Плевен, оставено в сила с решение № 1462/30.01.2012 г. по адм. дело № 15863/2011 г. на Върховния административен съд, в оспореното решение и потвърденото с него разпореждане за определяне на пенсията, правилно е взет предвид тригодишния базисен период от 01.01.1984 г. до 31.12.1986 г. и размера на брутното трудово възнаграждение за този период, както е посочен в представеното удостоверение обр. УП-2 за периода. Съдът е приел, че в изслушаното по делото заключение на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза са допуснати грешки при изчисленията, които опорочават изводите на вещото лице, като поради естеството на тези грешки, е възможно отстраняването им от съда чрез извършване на съответните аритметични пресмятания. Предвид тези изчисления съдът е направил извода, че е допуснато нарушение на чл. 70, ал. 2 КСО, като неправилно е определен дохода, от който се изчислява пенсията, в резултат на неправилно определяне на индивидуалния коефициент /ИК/. В тази връзка съдът е изложил, че осигурителният стаж на Васил Христов за периода от 01.01.1997 г. до 31.10.2010 г. е 163 месеца и 25 дни /или 163,83 месеца/ и при безспорния осигурителен доход за този период - 31031,28 лв., средномесечното възнаграждение за периода е 189,41 лв., а не както е прието от вещото лице - 155,34 лв. Според съда вещото лице е допуснало посочената грешка поради това, че е разделило дохода на броя на месеците от двата периода /тригодишния период преди 01.01.1997 г. и периода след тази дата/, който е 199 месеца. Правилно изчисленият ИК 2 /за периода след 01.01.1997 г./ е 0,726. Съдът е посочил, че наред с това вещото лице неправилно е извършило изчисления като е взело предвид ИК 1 /за периода преди 01.01.1997 г./ 1,333, вместо правилно изчисления - 1,331; неправилно е поставило десетичните запетаи на множителите на ИК 1 и ИК2, което е довело до неправилен сбор от тези величини. Грешките в заключението на вещото лице са довели до неправилно изчисляване на ИК в размер на 0,728, вместо правилния - 0,835, който е следвало да бъде използван при определяне на размера на пенсията на жалбоподателя. При този ИК, дохода за изчисляване на пенсията е 473,69 лв., а не като е посочило вещото лице 412,99 лв. При правилно изчисления процент 1,1 х 46 години, 01 месец и 02 дни - 50,69%, пенсията би следвало да е в размер на 240,11 лв. /473,69х50,69%/. В заключение съдът е посочил, че не е нарушено изискването по чл. 70, ал. 1 КСО, тъй като е извършено умножение на дохода, от който се изчислява пенсията със сумата, образувана по един процент за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента на месеците, но полученият резултат е неправилен, поради неправилното изчисляване на дохода за определяне на пенсията, което от своя страна е в резултат на неправилно определения индивидуален коефициент. Съдът е посочил, че не е нарушено и изискването по чл. 70, ал. 5 КСО, като предвидената методиката е спазена, но полученият резултат е грешен, поради неправилно изчисляване на ИК, както от административния орган, така и от вещото лице по съдебната експертиза. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е неправилно. От фактическа страна е безспорно установено, че Васил Иванов Христов е подал заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх. № МП-38819/01.12.2010 г., в което е посочил тригодишен период преди 01.01.1997 г. от 01.01.1982 г. до 31.12.1984 г. За удостоверяване на осигурителния доход на лицето е представено удостоверение обр. УП-2, издадено от "Автобусни превози" АД - гр. Плевен, като предвид констатирани несъответствия, е дадено предписание за издаване на ново удостоверение. В резултат на това от дружеството е издадено ново удостоверение обр. УП-2 с изх. № 205/28.04.2011 г. С разпореждане № 23/10.05.2011 г. е отпусната пенсия в минимален размер, считано от 01.11.2010 г. - датата на прекратяване на осигуряването. С разпореждане № 51/28.05.2011 г. пенсията е изменена, като размерът й е определен съобразно представените доказателства за осигурителен стаж и доход за посочения тригодишен базисен период и за периода след 01.01.1997 г. до датата на прекратяване на осигуряването. В рамките на производството по обжалване на това разпореждане по административен ред от Васил Христов е направено искане за изчисляване на пенсията му от друг тригодишен период преди 01.01.1997 г. - от 01.01.1984 г. до 31.12.1986 г. Разпореждането от 28.05.2011 г. е потвърдено с решение № 48/17.08.2011 г. на директора на РУСО гр. Плевен, което е отменено при обжалването по съдебен ред с решение № 602/04.11.2011 г. по адм. дело № 848/2011 г. по описа на Административен съд гр. Плевен, оставено в сила с решение № 1462/30.01.2012 г. по адм. дело № 15863/2011 г. на ВАС. Със съдебното решение са дадени указания на административния орган да бъде определен размера на пенсията съобразно посочения от лицето нов тригодишен период преди 01.01.1997 г., като бъдат събрани служебно доказателства за дохода през този период. След връщането на преписката на административния орган е издадено разпореждане № 15/10.02.2012 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, което е потвърдено с обжалваното пред съда решение № 27/06.06.2012 г. на директора на РУСО гр. Плевен. С разпореждането е определен осигурителен стаж от втора категория 20 години 9 месеца и 15 дни, от трета - 20 години 1 месец и 6 дни, превърнат към трета категория на основание чл. 104 КСО - 46 години, 1 месец и 2 дни; прието е, че за периода от 01.01.1984 г. до 31.12.1986 г. Васил Христов е получил брутно трудово възнаграждение в размер на 10312 лв., а за периода от 01.01.1997 г. до 31.10.2010 г. - 31031,28 лв., индивидуалният коефициент е изчислен на 0,728; посочен е средномесечен осигурителен доход за страната за периода 11.2009 г. - 10/2010 г. - 567,29 лв., дохода за изчисляване на размера на пенсията е изчислен на 412,99 лв., проценти осигурителен стаж - 50,69, размерът на пенсията определен по чл. 70, ал. 1 КСО - 209,34 лв. /50,69% от 412,99 лв./, която да се изплаща от 01.11.2010 г. Правилно първоинстанционният съд е приел, че въпросите относно продължителността и категорията на осигурителния стаж, определени с оглед представените от лицето документи, са разрешени в производството по обжалване на решение № 48/17.08.2011 г. на директора на РУСО и че със съдебното решение по адм. дело № 848/2011 г. на Административен съд гр. Плевен преписката е върната на административния орган за събиране на доказателства относно брутното трудово възнаграждение за новия базисен период - 01.01.1984 г. - 31.12.1986 г. и за определяне в съответствие с това на размера на пенсията. Поради това, правилно съдът не се е произнасял по същество по наведените от жалбоподателя доводи за продължителността на осигурителния му стаж. Начинът за изчисляване на пенсията е регламентиран в чл. 70 КСО. В чл. 70, ал. 1, изр. първо КСО, в приложимата за случая редакция съгласно ДВ, бр. 109/2008 г., е предвидено, че размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи със сумата, образувана от: по процент 1,1 на сто за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж. Съгласно ал. 2, доходът, от който се изчислява пенсията, се определя, като средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията се умножи по индивидуалния коефициент на лицето; съгласно ал. 3, индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му; съгласно ал. 4, за изчисляване на индивидуалния коефициент се определят: 1. съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода до 31 декември 1996 г. и средномесечната работна заплата за страната за същия период, обявена от Националния статистически институт; 2. съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода след 31 декември 1996 г. и средномесечния осигурителен доход за страната за същия период; съгласно ал. 5, индивидуалният коефициент се определя, като всяко от съотношенията по ал. 4 се умножава съответно по броя на месеците, за които то е установено, и сборът на получените произведения се разделя на общия брой на месеците, включени в двата периода. Предвид така регламентирания алгоритъм за определяне размера на пенсията, на първо място се изчисляват съотношенията по чл. 70, ал. 4, т. 1 и 2 КСО. Относно съотношението по т. 1: средномесечният осигурителен доход на лицето за периода до 31 декември 1996 г. - за избрания тригодишен период от 01.01.1984 г. до 31.12.1986 г. е в размер на 10311,72 лв., а средномесечната работна заплата за страната за същия период, обявена от НСИ е 215,25 лв., поради което съотношението между тях е 1,331. Между страните не съществува спор относно посочените суми, както и относно съотношението между тях. Изводите на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза са в същия смисъл, първоинстанционният съд също е достигнал до този извод, който се възприема като правилен от настоящия състав. Относно съотношението по т. 2: средномесечният осигурителен доход на лицето за периода след 31 декември 1996 г. - за периода от 01.01.1997 г. до 31.10.2010 г. /датата на прекратяване на осигуряването/ е 31031,28 лв., като между страните не съществува спор относно тази сума, същата е установена с удостоверение обр. УП-2 изх. № 205/28.04.2011 г. Същата сума е посочена в процесното разпореждането и в заключението на вещото лице, и съответно е възприета от първоинстанционния съд. Не съществува спор, че периода от 01.01.1997 г. до 31.10.2010 г. има 163 пълни месеца. Поради това, за да се получи средномесечния осигурителен доход на лицето за този период сумата 31031,28 лв. следва да се раздели на 163, при което се получава резултата 190,38 лв., който представлява средномесечния осигурителен доход на лицето. В този смисъл правилно първоинстанционният съд е установил, че вещото лице е допуснало грешка като е разделило сумата 31031,28 лв. на 199 месеца /включваща 36 месеца от тригодишния период преди 01.01.1997 г. и 163 месеца от периода след 01.01.1997 г./, при което е получена погрешната сума 155,34 лв. като средномесечен доход на лицето за периода от 01.01.1997 г. до 31.10.2010 г. При направеното от първоинстанционния съд изчисление обаче неправилно сумата на общия осигурителен доход за периода след 01.10.1997 г. е раздела на 163,83, като са взети предвид и дните от непълния месец. Това изчисление е неправилно, тъй като в чл. 70, ал. 4, т. 1 и 2 КСО не е предвидено, че при изчисляване на средномесечния доход на лицето се вземат предвид пропорционално и съответните дни от непълен месец. При направеното в касационната жалба изчисление на средномесечния доход на лицето за периода след 01.01.1997 г. е приета сумата 190,38 лв., която представлява точния резултат предвид общия доход за периода - 31031,28 лв. и броя на месеците - 163. Предвид това, средномесечният осигурителен доход на Васил Христов за периода след 01.01.1997 г. е 190,38 лв. Относно втория компонент, който се взема предвид при изчисляване на съотношението по т. 2 - средномесечния осигурителен доход за страната за същия период, обявен от НСИ, по делото не са представени доказателства и предвид съдържанието на касационната жалба на директора на РУСО гр. Плевен се налага извода, че между страните съществува спор. Както в разпореждането, така и в решение № 27/06.06.2012 г. на директора на РУСО гр. Плевен, с което е потвърдено, не са изложени никакви мотиви за това какъв средномесечен осигурителен доход за страната за периода от 01.01.1997 г. до 31.10.2010 г. е взет предвид при изчисляване на съотношението по т. 2 от чл. 70, ал. 4 КСО. В заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза е посочено, че средномесечния осигурителен доход за страната за този период, обявен от НСИ, е 261,07 лв. и при изчисленията, които са направени от вещото лице е взета предвид именно тази сума. В заключението обаче не са изложени нарочни съображения, нито са направени изчисления, от които да е видно как е определена тази сума. Както в административното производство, така и в съдебното производство не са представени, съответно не са събрани доказателства за това какъв е размера на средномесечния осигурителен доход, обявен от НСИ, за периодите, които са включени в процесния периода - от 01.01.1997 г. до 31.10.2010 г., като предвид продължителността на периода е несъмнено, че този доход не би могъл да бъде еднакъв за целия период. Едва в касационната жалба се излагат съображения относно размера на средномесечния осигурителен доход за посочения период, като са посочени размерите на средномесечния осигурителен доход по отделни години, след което същите са сумирани и е получена сумата 52133,89 лв., която разделена на броя на месеците, включени в периода - 163, дава като резултат сумата 319,84 лв., която би следвало да представлява средномесечния осигурителен доход за страната за периода от 01.01.1997 г. до 31.10.2010 г. Към касационната жалба обаче не са представени доказателства в подкрепа на доводите на касатора относно размера на средномесечния осигурителен доход за страната за всяка от годините, включена в процесния период след 01.01.1997 г., поради което нито може да бъде преценена верността на тези твърдения, нито може да бъде проверена правилността на заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза в тази част. Размерът на средномесечния осигурителен доход за страната, обявен от НСИ, е съществен, тъй като ако той е в размер на 261,07 лв., както е посочено от вещото лице и е възприето от първоинстанционния съд, съотношението по чл. 70, ал. 4, т. 2 КСО би било 0,729, а ако е в размер на 319,84 лв., както се поддържа в касационната жалба, съотношението би било 0,595, или съответно в някакъв друг размер, ако средномесечния осигурителен доход за страната е различен от посочените. Първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като не е изяснил този релевантен по спора факта и е възприел заключението на вещото лице в тази част, без да отчете обстоятелството, че е немотивирано и че по делото не са събрани доказателства в тази връзка. Съгласно алгоритъма по чл. 70, ал. 1 - 5 КСО, след определяне на съотношенията по ал. 4, т. 1 и 2, следва да се изчисли индивидуалният коефициент, който се определя, като всяко от съотношенията по ал. 4 се умножава съответно по броя на месеците, за които то е установено, и сборът на получените произведения се разделя на общия брой на месеците, включени в двата периода. Затова индивидуалният коефициент би бил различен в зависимост от това какво е съотношението по ал. 4, т. 2, като при съотношение 0,729, коефициентът би бил 0,838 /както е приел първоинстанционният съд, като се отчете разликата, дължаща се на това, че съдът е изчислил средномесечния доход на лицето за периода след 01.01.1997 г. при база за изчисление 163,83 месеца, вместо 163 месеца/, а при съотношение 0,595 - би бил 0,728. Индивидуалният коефициент има съществено значение при определяне дохода, от който се изчислява пенсията, тъй като съгласно чл. 70, ал. 2 КСО, този доход се определя, като средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията се умножава по индивидуалния коефициент на лицето /в случая няма спор, че средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията - от м. 11.2009 до м. 10.2010 г. е 567,29 лв., което е прието и в процесното разпореждане № 15/10.02.2012 г./. Във връзка с изчислението по чл. 70, ал. 1 КСО следва да се отбележи, че правилно е изчислен процента, която следва да се умножи с дохода, от който се изчислява пенсията /определен съгласно чл. 70, ал. 2 КСО/, като този процент е образуван от по процент 1,1 на сто за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж - 50,69. Предвид изложените съображения, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствени правила съдебното решение е постановено без да са изяснени всички релевантни факти и обстоятелства по спора и по-конкретно - какъв е средномесечния осигурителен доход за страната, обявен от НСИ за периода от 01.01.1997 г. до 31.10.2010 г., който участва при изчисленията за определяне на размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето. Това нарушение е довело до постановяване на решението в нарушение на материалния закон. Решението следва да бъде отменено и поради това че спорът не е изяснен от фактическа страна, съгласно чл. 222, ал. 2 АПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане съдът следва да изясни какъв е средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 01.01.1997 г. до 31.10.2010 г., като събере необходимите в тази връзка относими и допустими доказателства, включително като постави допълнителна задача на вещото лице или нова експертиза при преценка за необходимост съгласно чл. 171, ал. 2, изречение второ АПК. След като установи средномесечния осигурителен доход за страната за посочения период и въз основа на вече установените данни за осигурителния доход на лицето и за средномесечния осигурителен доход за страната за тригодишния период до 01.01.1997 г., осигурителния доход на лицето за периода от 01.01.1997 г. до 31.10.2010 г., относно средномесечния осигурителен доход за страната за последните 12 месеца преди отпускането на пенсията, както и процента по чл. 70, ал. 1 КСО, следва да извърши, включително с помощта на вещо лице, необходимите изчисления, предвидени в разпоредбите на чл. 70, ал. 1-5 КСО и да определени индивидуалния коефициент на Васил Христов, както и дохода за определяне на пенсията му и в съответствие с това да направи обоснован извод дали законосъобразно е определен размера на пенсията с разпореждане № 15/10.02.2012 г., което е потвърдено с обжалваното пред съда решение № 27/06.06.2012 г. на директора на РУСО гр. Плевен. При този изход на спора не се възлагат разноски за настоящото производство. Въпросът относно възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение