Решение № 5911 от 11.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3016/2017 г.

Решение № 5911 от 11.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3016/2017 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на "ЧЕЗ Е. Б." АД, гр. С., подадена чрез процесуалния му представител адвокат М. Л.-Е., срещу решение № 8077 от 19.12.2016 г. по адм. д. № 11997/2015 г. а Административен съд С.-град. К. жалба е срещу частта от решението, с която оспорването на касатора в настоящото производство срещу решение № Ц-27 от 31.07.2016 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията) в частта му по раздел VI и по същия раздел т. 1 е отхвърлена. Съдът е осъдил "ЧЕЗ Е. Б." АД да заплати на КЕВР разноски в размер на 600. Със същото решение административният съд е оставил без разглеждане оспорването на "ЧЕЗ Е. Б." АД срещу същото решение на КЕВР но в частта му по раздел VI, т. 2 и в тази част е прекратил производството по делото. Срещу тази част от решението, която има характер на определение, няма подадена частна жалба, поради което тази част е влязла в законна сила и не е предмет на настоящото производство. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението. Касаторът релевира и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените съображения моли, обжалваната част от решението на Административния съд С.-град да се отмени, като се отмени и обжалваната част от решението на КЕВР, а преписката се върне на административния орган, като му се дадат указания по тълкуването и прилагането на закона. Касаторът претендира присъждане на направените разноски по делото, включително и адвокатско възнаграждение. Ответната страна КЕВР, чрез процесуалният си представител юрисконсулта Методиева оспорва касационната жалба. Намира я за неоснователна по съображения, които излага в представените писмени бележки. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът счита, че е в правомощията на КЕВР да регулира цените, по които крайните снабдители продават на потребителите електрическата енергия. Прокурорът намира за неоснователно твърдението в касационната жалба, че ценообразуващите елементи са били определени при липсата на информация, като противопоставя на това твърдение приетия с решение на КЕВР доклад на назначената работна група. Прокурорът счита освен това, че решение № Ц-27 от 31.07.2015. съдържа фактически и правни основания, въз основа на които то е издадено, включително и аргументация за определения размер на компонента за дейността крайно снабдяване от 2,29%. Тази компонента, която е в по-висок размер в сравнение с търговците на електроенергия на свободния пазар е в резултат на това, че дружествата крайни снабдители, на регулирания пазар обслужват по-голям брой клиенти със сравнително по-ниска консумация на електроенергия от колкото тези на свободния пазар. Според прокурора не са налице касационни основания за отмяна на решението. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е срещу неблагоприятно за нея съдебно решение. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: От данните по делото се установява, че "ЧЕЗ Е. Б." АД е обжалвало решение № Ц-27 от 31.07.2015 г. на КЕВР в частта му по раздел VI и VI. т. 1. С обжалваната част от решението, считано от 1.08.2015 г., КЕВР е определила на "ЧЕЗ Е. Б." АД цени, без ДДС, по които да продава електроенергия на битови и небитови крайни клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа на ниско напрежение. Цените са посочени в табличен вид на лист 110 от делото. С раздел VI. т. 1 от същото решение КЕВР е утвърдила ценообразуващите елементи на цените по раздел VI при необходими годишни приходи - 765 628 хил. лв. и количества електрическа енергия - 6 419 383 МВтч. В жалбата са били направени оплаквания относно липсата на мотиви за определянето на компонента за дейността крайно снабдяване в размер на 2,29% и възвръщаемост, непризнаване на пълния размер на прогнозните разходи за балансиране и компенсиране на отчетени такива за предходния ценови период, непризнаване на разходите за енергийна ефективност и несъбираеми вземания, както и намалението на необходимите годишни приходи. От събраните по делото писмени доказателства съдът е установил фактите по спора относно подадените две заявления от "ЧЕЗ Е. Б." АД за утвърждаване на цени за първата ценова година от четвъртия регулаторен период, назначената работна група, която да разгледа заявленията, приемане на доклада й, насрочване на обществено обсъждане, разглеждане на възраженията и становищата срещу проекта на решение, приемането му и цялостната процедура по приемане на обжалваното решение. Като краен извод съдът е приел, че процедурата по приемане на решение № Ц-27 от 31.07.2015 г. на КЕВР е спазена, а противни доводи в касационната жалба не са и изложени. От съдържанието на чл. 30, ал. 1, т. 9 във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗЕ първоинстанционният съд е установил, че решението за определянето на цените, по които крайният снабдител продава електроенергия на битови и небитови клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа на ниско напрежение е взето от компетентен орган в кръга на предоставените му със ЗЕ правомощия. Съдът е посочил начина и спазеният ред при вземане на решението, предмет на жалбата, включително и участието на дружеството-жалбоподател при проведеното обществено обсъждане, чрез представяне на писмено становище, като е приел, че при постановяване на решението си КЕВР не е допуснала съществено нарушение на административно производствените правила. Съдът е анализирал съдържанието на оспорената част от решението и е приел, че то е издадено при спазване на формата предвидена в чл. 59, ал. 1 и 2 АПК, защото е съдържало мотиви, в които са били описани фактическите констатации-представляващи анализ на информацията, предоставена с първоначалното от 31.03.2015 г. заявление на "ЧЕЗ Е. Б." АД и допълнено такава от 3.04.2015 г. Мотивите към обжалваната част от решението са били общи, относими за всичките електроразпределителни дружества и крайните снабдители за: размера на компонентата за дейността по чл. 9, ал. 2 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия - 2,29%, който размер е запазен от предходното решение № Ц-12 от 30.06.2014 г.; разходите за закупуване на електроенергия за снабдяване на обслужваните клиенти - цената на "НЕК" ЕАД и невключване в цените на разходи за енергийна ефективност и разходи за балансиране. Отделно КЕВР е изложила индивидуални мотиви, относими само към заявлението на "ЧЕЗ Е. Б." АД и направените възражения от него по проекта на решението, като е посочила защо не възприема направените възражения в откритото заседание и в писменото становище по проекта на решението. Първоинстанционният съд е приел, че решението е било постановено при спазване на материалния закон. Приложени са били правилно нормите на чл. 31, ал. 1, т. 9 ЗЕ, Правилата за търговия с електрическа енергия и Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ), която в голямата си част е била отменена с решение № 11674 от 5.11.2015 г. на Върховния административен съд, обн. в ДВ, бр. 20 от 15.03.2016 г., но към момента на постановяване на решение № Ц-27 от 31.07.2015 г. е действала. Чрез заключение на съдебно-икономическа експертиза, прието от страните без оспорване, съдът е установил съответствието на информацията в основното и допълнително заявление на "ЧЕЗ Е. Б." АД, с направеният анализ от работната група на КЕВР, включително и общите и индивидуални мотиви към решението в обжалваната му част. Приел е, че решението в обжалваната му част е съответно на материалния закон, като изрично е посочил, че КЕВР не е задължена да приеме предложените данни в заявлението за утвърждаване на цени, а може да ги измени, като посочи и мотиви за това. Административният съд С.-град е отговорил и на възраженията на "ЧЕЗ Е. Б." АД, съдържащи се в първоначалната й жалба и конкретизираните с допълнителната. Намерил ги е за неоснователни, поради което е отхвърлил жалбата срещу раздел VI и VI. т. 1 от решение Ц-27 от 31.07.2015 г. на КЕВР. В съответствие с изхода на спора е осъдил жалбоподателя да заплати на КЕВР разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, което е определил по реда на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като е посочил, че така определеният размер е съответен на фактическата и правна сложност на спора. Постановеното решение е частично правилно, по следните съображения: Преди всички следва да се посочи, че с решение № Ц-27 от 30.07.2015 г. КЕВР е утвърдила цените на "ЧЕЗ Е. Б." АД за първата ценова година от четвъртия регулаторен период при метода "горна граница на приходи", според чл. 4, ал. 2, т. 2 НРЦЕЕ. Първата група доводи в касационната жалба са относно това, че при постановяване на решението си съдът бил допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Те са аргументирани с това, че не било ясно по какъв начин и как КЕВР е определила цените на "ЧЕЗ "Е. Б." АД, нито при какви ценообразуващи елементи. В тази насока се твърди, че доказателствената тежест е била на КЕВР, която не е доказала цените и ценообразуващите елементи, а освен това не е изложила и възражения по подадената жалба. Твърденията са неоснователни. Съдът в първото по делото съдебно заседание е указал на страните за разпределение на доказателствената им тежест. В тази връзка дружеството-жалбоподател е направило и доказателствено искане за допускане на съдебно-икономическа експертиза, което му искане е било уважено от съда. С отделна молба е конкретизирало първоначалната си такава, която е разгледана и обсъдена от съда. Относно становището на КЕВР, то е било заявено в откритото съдебно заседание и отделно в представените пред съда писмени бележки. Втората група доводи в касационната жалба са относно това, че решението на съда е било необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. В касационната жалба се повторят твърденията, съдържащи се в първоначалната жалба, но вече като касационни основания за отмяна. От тази група доводи основателно е само твърдението за необоснованост на решението относно стойността на компонентата за дейността крайно снабдяване с ел. енергия.. От мотивите на КЕВР се установява, че след анализ на постигнатите резултати от електроснабдителните дружества през ценовия период 2014-2015 г., необходимите годишни приходи, респективно цени, е обосновано спрямо тях да се приложи общ подход при образуване на ценообразуващите елементи относно: Компонентата за дейността "снабдяване с електрическа енергия от краен снабдител" по чл. 9, ал. 2 НРЦЕЕ, която следва да бъде запазена в размер на 2,29% от утвърдената средна покупна цена за електрическа енергия, какъвто е бил размерът й, определен за предходния период; Необходимите годишни приходи на крайните снабдители за ценовия период отразяват прогнозните разходи за покупка на електрическа енергия за снабдяване на крайните клиенти, изчислени на основата на годишната прогноза за потребление на клиентите, присъединени към съответната мрежа на ниско напрежение, и средно претеглена цена на енергия. Средно претеглената цена за покупка на електрическа енергия е формирана на база на индивидуалните прогнозни количества и цената за закупуване на ел. енергия от обществения доставчик, считано от 1.07.2015 г.; В цените не са включени разходи за енергийна ефективност по индивидуалните цели за енергийни спестявания; Цените са изчислени в съответствие с решение № ТЕ-025 от 31.07.2015 г. и в съответствие с чл. 10, ал. 2, т. 2 НПЦЕЕ; В цените не са включени разходи за балансиране. Така определената надценка по чл. 9, ал. 2 НРЦЕЕ е необоснована, като касационната жалба в тази част е основателна. Вярно е, че дружеството-жалбоподател е заявило компонента за дейността краен снабдител с ел. енергия в размер на 3,25%, който размер е свръх допустимия от 3%, но при намаляването му КЕВР се е позовала на посочения общ подход към електроразпределителните дружества и крайните снабдители. В тази част съдът е постановил решението си, без да съобрази заключението на вещото лице, според което размерът на компонентата не е бил икономически обоснован по елементи, техните стойности и възвръщаемост, каквото е изискването на чл. 9, ал. 3. В общия подход на КЕВР, на лист 69 от делото, раздел II, т. 3 е посочено, че анализът на финансовите отчети на дружествата е показвал добро финансово състояние и отчитане на печалба. Поради намаленото потребление на регулираната част от пазара на електрическа енергия, поради преминаването на част от стопанските потребители на свободния пазар, КЕВР е приела, че запазването на надценката за дейността е икономически обосновано. То е мотивирано с постигане на равнопоставеност между клиентите на свободния и на регулирания пазар. Освен това на лист 68, в т. 2.1 относно така определената компонента е направено препращане към предходния период, като КЕВР е посочила, че този размер на компонентата следва да се запази. Само че с предходно решение № Ц-12 от 30.06.2014 г. размерът на тази компонента е определен на 2%. При това фактическо установяване неправилни се явяват изводите на съда, че в тази част решението на КЕВР е обосновано и съобразено с материалния закон. КЕВР не е посочила, защо е увеличила размера на надценката, компонентата от 2,29%, какви елементи и на каква стойност са включени в нея и какви разходи възстановява. Решението на съда в тази част следва да се отмени и върне на Комисията, която да обоснове посоченият размер на компонентата за дейността крайно снабдяване с ел. енергия. В останалата си част касационната жалба е неоснователна. Относно разходите за балансиране КЕВР е изложила мотиви свързани с прогнозиране почасовата консумация на крайния снабдител и прогнозните графици, като е посочила факторите, които оказват влияние върху прогнозите. Поради необходимостта от осигуряването на баланс между интересите на енергийните предприятия и крайните клиенти и поради необходимостта от справедливо прехвърляне на разходите, свързани с балансиране, при осъществяване на дейността "снабдяване с електрическа енергия от краен снабдител", КЕВР е определила максимално допустим размер на отклонението на дневните почасови прогнозни графици в двете посоки, който може да се включва в общата цена на електрическа енергия, заплащана от клиентите на крайния снабдител. След направен анализ на информацията за реализиране от специалните балансиращи групи на крайните снабдители небаланси в двете посоки излишък и недостиг, КЕВР е приела максимален размер до 1,5%, който може да се включва в цената на крайните клиенти при фактуриране. В тази връзка е изложила съображения, че електроенергийните предприятия трябва да влагат инвестиции с цел повишаване на точността на прогнозите, а превишаването на определения от КЕВР размер на отклонението да остава за сметка на дружествата. Относно разходите за енергийна ефективност КЕВР е посочила, че те могат да бъдат признати единствено при наличие на двете кумулативни предпоставки: срещу направените разходи за постигане на индивидуалните цели, енергийното предприятие да не е получило допълнителни приходи от крайните клиенти извън регулираните цени или, чрез други механизми и направените разходи във връзка с изпълнението на индивидуалните цели да бъдат доказани пред КЕВР като икономически обосновани. Освен това в чл. 35, ал. 1 ЗЕ е посочено, че тези разходи могат да бъдат заявени и поискани за компенсиране, като разходи, произтичащи от наложени задължения към обществото. В чл. 35, ал. 2, т. 5 са посочени разходите за енергийна ефективност. Поради това касационната жалба в тази част е също неоснователна. Неоснователно е и твърдението, че неправилно са били намалени годишните приходи на жалбоподателя. От заключението на вещото лице е било безспорно установено, че в заявлението за изменението на цените, са били включени освен разходи за закупуване на ел. енергия за снабдяване на крайните клиенти по цени на "НЕК" ЕАД и разходи за балансиране, несъбираеми вземания и разходи за енергийна ефективност. Разходите за балансиране не са приети от страна на КЕВР, предвид съществуващата норма на чл. 10, ал. 2, т. 2 НРЦЕЕ, която е била в противоречие с чл. 31, т. 2, б. "ж" ЗЕ. Въпреки това, както се посочи вече КЕВР е възприела подход разходите за балансиране да не се включват като част от разходите за закупуване на ел. енергия, а да се фактурират на клиентите извън утвърдените цени до одобреното допустимо отклонение в размер на 1,5 %. В заявлението за утвърждаването на цени "ЧЕЗ Е. Б." АД е включило несъбираеми вземания, които разходи КЕВР не е възприела. Съдът обосновано е споделил становището на КЕВР, защото с включването им в цената би се нарушил пазарният подход, спрямо останалите крайни снабдители, които покриват подобни разходи за сметка на маржа си. От друга страна такива разходи не подлежат на компенсиране и не попадат в хипотезата на чл. 34 или чл. 35 ЗЕ. На последно място неоснователно е и твърдението, че с решението си КЕВР в обжалваната част е нарушава забраната за кръстосано субсидиране по чл. 31, т. 6 ЗЕ. Според § 1, т. 31 ДР ЗЕ кръстосано субсидиране между отделна група клиенти е включването в цените за определена група клиенти на едно енергийно предприятие на по-голям или на по-малък размер разходи от необходимите за тяхното снабдяване. От това следва, че разходите направени за дадена група потребители трябва да бъдат прехвърлени към друга група потребители, за да е налице кръстосано субсидиране. Твърдението на касатора освен че не е доказано, но и се опровергава от приложените доказателства. От тях се установява, че дружеството купува ел. енергия на цена 116 лв. за МВтч, като цената се регулира от КЕВР. При формирането на цената законодателят не е предвидил тя да се диференцира според тарифната структура на съответното дружество, както и според вида на клиента, битов или стопански, снабдяван с ел. енергия от крайния снабдител. Правомощията на КЕВР в тази насока са посочени в чл. 32 ЗЕ. Отделно от това от доказателствата по делото, включително и от заключението на вещото лице не се установява "ЧЕЗ Е. Б." АД да продава ел. енергия на своите клиенти под себестойността й. По изложените съображения касационната жалба е основателна само в частта й относно определения размер на компонентата за дейността крайно снабдяване с ел. енергия, според чл. 9, ал. 2 НРЦЕЕ, а в останалата й част е неоснователна. При този изход на спора исканията на страните за присъждане на направените разноски следва да се остави без уважение. Спорът е административноправен, без материален интерес, поради което не може да се направи компенсация между разноските направени от страните спрямо уважената и отхвърлената част от касационната жалба. Поради това разноските остават за сметка на страните така, както са ги направили. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение