Решение № 8141 от 2.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1777/2015 г.
ВАСII отделение02.07.2015 г.докладчик Джузепе Роджери
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 221/28.11.2014 г., постановено по адм. дело № 221/2014 г. по описа на Административен съд - Стара Загора. ОСЪЖДА Община Стара Загора да заплати на Професионална гимназия по ветеринарна медицина "Иван П. Павлов", гр. Стара Загора, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, бул. "П. Евтимий" № 21, представлявана от директора Камен Ябълкаров, сумата 900 (деветстотин) лева, представляващи направени разноски пред касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 8141 от 2.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1777/2015 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от кмета на Община Стара Загора чрез процесуалния му представител, против Решение № 221/28.11.2014 г., постановено по адм. дело № 221/2014 г. по описа на Административен съд - Стара Загора. С обжалваното решение по жалби на държавата, представлявана от областния управител на Област Стара Загора по пълномощие, дадено от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и на Професионална гимназия по ветеринарна медицина "И. П. Павлов", гр. Стара Загора, е отменена Заповед № РД-25-741/26.03.2009 г. на кмета на Община Стара Загора, с която на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ е одобрен подробен устройствен план - план за регулация (ПУП - ПР) за кв. 19а по плана на гр. Стара Загора и улици с о. т. 3010б - 3010г, като за ПИ 5327в от кадастралния план (ПИ 1918 от КП) се отреждат УПИ ХХVI-1921, ХХVII-1922 и ХХVIII-1923 и се продължава улица с о. т. 3010б - 3010а до о. т. 3010г, като незаконосъобразна. Поддържат се оплаквания за недопустимост на решението като постановено по недопустими жалби, алтернативно неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се обезсилването му, а ако се приеме за допустимо - отмяната му като неправилно. Ответниците по касационната жалба - Радка Георгиева Грудева, Иванка Атанасова Иванова, Мария Иванова Господинова, Гергана Иванова Гичева, Снежанка Събева Койчева и Румен Събев Ненчев, не вземат становище по жалбата. Ответниците - Министерството на регионалното развитие и благоустройството, представлявано по пълномощие от областния управител на Област Стара Загора чрез юрисконсулт Панова, и Професионална гимназия по ветеринарна медицина (ПГВМ) "Иван П. Павлов", гр. Стара Загора, представлявана от директора Камен Ябълкаров чрез пълномощника си адв. Панайотов, оспорват касационната жалба, като излагат подробни съображения в представени по делото писмени становища. Има искане за разноски от процесуалния представител на ПГВМ "И. И. Павлов", гр. Стара Загора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: За да отмени оспорената Заповед № РД-25-741/26.03.2009 г. на кмета на Община Стара Загора, първоинстанционният съд е приел, че е издадена при съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. Приел е, че в заповедта не са изложени фактическите съображения на органа, обусловили издаването й. Макар да е визирана разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, в административната преписка липсват изявления за съгласие, както и документи, които да ги доказват. За изработения проект не е уведомена държавата, нито ПГВМ "И. П. Павлов", гр. Стара Загора. Одобрен е план за регулация при наличие на предпоставки за изработване и одобряване на план за регулация и застрояване (чл. 112, ал. 2, т. 2 ЗУТ). Допуснато е нарушение и на разпоредбата на чл. 125, ал. 4 ЗУТ, тъй като при процедиране на плана не е държана сметка за съществуващите строежи. Одобреният ПУП-ПР е в нарушение и на принципа за съразмерност, предвиден в чл. 6 АПК и чл. 108, ал. 5 ЗУТ. Решението е правилно. Неоснователен е доводът за недопустимост на жалбата на областния управител на Област Стара Загора, основана на твърдението, че правото на държавата да оспорва процесната заповед за одобряване на ПУП-ПР е ограничено до териториалния обхват на поземления имот, включен в разработката, за който държавата се легитимира като собственик. С разпоредбата на чл. 131, ал. 1 ЗУТ кръгът на заинтересованите лица, които могат да обжалват ПУП, е регламентиран и това са собствениците и носителите на ограничени вещни права според данните от имотния регистър, чиито имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на ПУП. Доколкото по делото не се спори, че с одобрения ПУП се засяга имот № 5327 в кв. 19а (ПИ 68850.522.5237 по КККР) и постройки в него, държавна собственост, правилен е изводът на съда, че с оспорената заповед непосредствено се засяга правото на собственост на държавата, следователно тя попада в регламентирания с чл. 131, ал. 1 вр. ал. 2 ЗУТ кръг от заинтересовани лица, които имат право да обжалват ПУП. Недопустимо е да се ограничава правото на оспорване на плана само до засегнатата част от имота, тъй като незаконосъобразността на одобрения план в тази му част автоматично влече незаконосъобразност на цялата обжалвана заповед и одобрен с нея план за регулация, защото той няма да отговаря вече на изискванията на ЗУТ. Възражението на касатора, че областният управител на Област Стара Загора не бил упълномощен да представлява държавата в нарушение на чл. 32, т. 4 ГПК, е неоснователно. Съгласно чл. 31, ал. 2 ГПК, по дела, които се отнасят до недвижими имоти - държавна собственост, държавата се представлява от министъра на регионалното развитие и благоустройството, а областният управител може да бъде представител на държавата по такива дела по пълномощие от министъра на регионалното развитие и благоустройството - чл. 32, т. 4 ГПК. С пълномощно от 27.06.2013 г., приложено по делото (л. 49 от първоинстанционното дело), това изискване е спазено, като текстът на същото включва представителство по дела за недвижими имоти - държавна собственост. Поради това доводът за недопустимост на оспорването като подадено от ненадлежна страна е неоснователен. Неоснователно е възражението за липса на процесуална легитимация и на втория жалбоподател - Професионалната гимназия по ветеринарна медицина (ПГВМ) "Иван П. Павлов", гр. Стара Загора, поради това, че не е в кръга на лицата по чл. 131, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗУТ. Предвид предоставянето на имота за управление и стопанисване на учебното заведение с акт за публична държавна собственост (АПДС) № 591/05.06.200 г., същото го владее, ползва и поддържа от името на държавата, за своя сметка и на своя отговорност съгласно чл. 14, ал. 3 вр. чл. 15, ал. 3 от Закона за държавната собственост, поради което като носител на ограничено вещно право върху имот, засегнат от оспорения план, ПГВМ "И. П. Павлов", гр. Стара Загора има качеството на заинтересувано лице по чл. 131, ал. 1 ЗУТ и е активно легитимирана да обжалва одобрения ПУП-ПР. Неоснователни са и доводите за неправилно приложение на материалния закон при постановяване извода за незаконосъобразност на заповедта. Процесният подробен устройствен план - план за регулация е изработен и одобрен на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ. Правилно съдът е приел, че в случая не са налице предпоставките на тази разпоредба, която предвижда, че влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят, когато има съгласие на всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ, както и на носителите на ограничени вещни права върху тях, тъй като регулирането на процесния имот по предвидения начин, засягащ и държавен имот, изисква съгласието на държавата и липсата на такова води до незаконосъобразност на одобрения план. Безспорно е установено с допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза, че с процесната разработка се засяга освен собственият на заявителите имот пл. № 5327в (имот 1918 по КП), също и имот № 5327 в кв. 19а (ПИ 68850.522.5237 по КККР), който е държавна собственост, като се предвижда отнемане на част от него за прокарване на улица, обслужваща трите новообразувани УПИ. Държавата, като собственик на имота, а професионалната гимназия като ползвател, са заинтересувани лица по смисъла на чл. 131, ал. 1 вр. с ал. 2 ЗУТ, чието съгласие е необходимо съгласно чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ. Липсата на съгласие на всички заинтересувани собственици води до липсата на предпоставките по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ да бъде одобрен изработеният ПУП-ПР за имотите и улицата, предмет на обжалваната заповед, и само на това основание, предвид чл. 146, т. 4 АПК, тази заповед е незаконосъобразна. Същевременно неуведомяването за изработения проект за ПУП на всички заинтересувани лица по смисъла на чл. 131, ал. 1 вр. ал. 2 ЗУТ - собственици и носители на ограничени вещни права върху непосредствено засегнатите от процедирания план имоти, е в нарушение на чл. 128, ал. 3 вр. чл. 136, ал. 1 ЗУТ. В случая съобщаване на държавата, в лицето на областния управител на Област Стара Загора, и на ползвателя на имота - ПГВМ "И. П. Павлов", гр. Стара Загора, не е извършено, с което им е отнета възможността да се запознаят с проекта, респ. да вземат становище по него. Неуведомяването на заинтересуваните лица в производството по издаване на обжалваната заповед засяга техните права и е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до отмяна на заповедта съгласно чл. 146, т. 3 АПК. Решението е постановено след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, включително заключението по допуснатата СТЕ, като са взети предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства. Не са налице касационни основания за отмяната му. Като валидно, допустимо и правилно, решението следва да се остави в сила. Съобразно изхода на делото и с оглед направеното искане за разноски в писмения отговор на ответника ПГВМ "И. И. Павлов", гр. Стара Загора, касаторът следва да бъде осъден да му заплати разноски пред касационната инстанция в размер 900 лв. за адвокатско възнаграждение, договорено и заплатено в брой, видно от договор за правна защита и съдействие № 058699/20.01.2015 г. (л. 29). Водим от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,