Решение № 4031 от 8.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7463/2014 г.
ВАСI отделение08.04.2015 г.докладчик Милена Славейкова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 2153 от 3.04.2014 г. на Административен съд София град, постановено по адм. д. № 7539/2013 г. в частта, с която е отменен ревизионен акт № 2101300533 от 8.04.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение № 1171 от 5.07.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. София, относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит по издадени от "Хипо Алпе Адриа аутолизинг" ЕООД фактури в размер на 1303,61 лв. за данъчни периоди м. октомври, м. ноември и м. декември 2008 г., м. февруари и м. март 2009 г.,, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Алда интернешънъл" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Прага" № 7, офис 4 против Ревизионен акт № 2101300533 от 08.04.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден в обжалваната част с решение № 1171 от 5.07.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП в посочената част. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА "Алда интернешънъл" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Прага" № 7, офис 4 да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП разноски в размер на 321 лв. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 4031 от 8.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7463/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) гр. София срещу решение № 2153 от 3.04.2014 г. на Административен съд София град (АССГ), постановено по адм. д. № 7539/2013 г. в частта, с която е отменен ревизионен акт (РА) № 2101300533 от 8.04.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение № 1171 от 5.07.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. София, относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит по издадени от "Хипо Алпе Адриа аутолизинг" ЕООД фактури в размер на 1303,61 лв. за данъчни периоди м. октомври, м. ноември и м. декември 2008 г., м. февруари и м. март 2009 г., в частта, с която финансовият резултат на РЛ за 2007 г. е увеличен със сумата 2934,76 лв. сбор от данъчните основи по фактура № 1172/29.08.2007 г., издадена от ЕТ "Филипекс", гр. Пловдив, фактура № 945/26.10.2007 г., издадена от "Живка 2005" ЕООД и фактура № 11688/18.09.2007 г., издадена от СД "Ангро - Христов и С-ие"; в частта на увеличението на финансовия резултат за 2007 г. със сумата 158 000 лв. по фактури, издадени от "Фабрика за метален амбалаж" АД № 173/28.02.2007 г. и № 447/27.04.2007 г., както и в частта, с която е увеличен финансовият резултат за 2008 г. на основание чл. 67 ЗКПО със сумата 28 122,55 лв. сбор от данъчните основи по фактури, издадени от "Д. Н. стил" ООД, ЕТ "Благой Попов", "Ника БГ" ЕООД "Благстрой" ЕООД, "Ангро Христов и С-ие" СД и "Евродизайн" ЕООД. Претендира се отмяна на съдебното решение като неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът посочва, че административният съд неправилно е отменил РА в частта за увеличението на финансовия резултат на дружеството за 2007 г. и 2008 г. на основание чл. 67 ЗКПО като неправилно и в нарушение на СС 16 "Дълготрайни материални активи" е приел, че отчетените разходи за материали представляват текущи разходи, а не свързани с очаквани бъдещи икономически изгоди. Оспорват се изводите на съда за отмяна на РА относно отказано право на данъчен кредит (ДК) в общ размер на 1303.12 лв. по 6 фактури с предмет на доставка "лизингови вноски", издадени от "Хипо алпе адриа аутолизинг" ЕООД. Касаторът поддържа, че лицето не е доказало, че ползваният данъчен кредит е за лизингова вещ, която е използвана за целите на извършваните от лицето облагаеми доставки и за икономическата му дейност като цяло от момента на фактическото й получаване до нейното връщане. Претендира съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на АССГ и по същество на спора да потвърди РА. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Алда интернешънъл" ЕООД, гр. София, оспорва жалбата в писмен отговор от 29.05.2014 г. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Предмет на ревизия, приключила с оспорения пред АС РА № 2101300533 от 08.04.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. София, са били задължения на "Алда интернешънъл" ЕООД за корпоративен данък за данъчни периоди 1.01.2003 г. - 31.12.2008 г . и за ДДС за периоди 1.10.2008 г. - 31.03.2009 г. С РА са определени задължения за довнасяне по ЗДДС в размер на 1303.61 лв. и лихви в размер на 598.06 лв. в резултат на отказано право на ДК на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС по фактури, издадени от "Хипо Алпе Адриа аутолизинг" ЕООД и по ЗКПО за 2007 г. и за 2008 г. в размер на 12 934.07 лв. и лихви в размер на 8274.81 лв. Установено е основание за извършване на корекции на финансовите резултати за 2007 г. и 2008 г. поради неправилно отчетени суми по дебита на счетоводни сметки 601 "Разходи за материали" и 602 "Разходи за външни услуги", в резултат на които на основание чл. 67 ЗКПО са извършени корекции на финансовия резултат. За данъчен период 2007 г. е установено, че като разходи за материали са отчетени по дебита на сметка 601 разходи по фактура № 1172/29.08.2007 г., издадена от ЕТ "Филипекс" - разходи за строителни материали на стойност 1047.72 лв. без ДДС; по фактура № 945/26.10.2007 г., издадена от "Живка 2005" ЕООД - материали за ремонт на стойност 947.25 лв. без ДДС, разходи за материали за ремонт на офиса по фактура № 11688/18.09.2007 г., издадена от СД "Ангро - Христов и С-ие" - разходи за материали за ремонт на стойност 939.99 лв. без ДДС, по фактури, издадени от "Фабрика за метален амбалаж" АД № 173/28.02.2007 г. с предмет "изработка на документация" на стойност 33 750.00 без ДДС и № 447/27.04.2007 г. с предмет услуга на стойност 124 250.00 лв. без ДДС във връзка с договор от 10.01.2007 г., с който РЛ е поръчало на "ФМА" АД изработка на инструментална екипировка за производство на метален амбалаж. Ревизиращият екип е приел, че направените разходи от "Алда интернешънъл" ЕООД се включват в цената на придобиване на ДМА съгласно т. 4 НСС 16 "ДМА". Признато е право на приспадане на данъчна загуба до размера на положителния данъчен финансов резултат, установен при ревизията, преди приспадане на данъчната загуба, в размер на 84227,10 лв., с който е намален финансовият резултат - така е определен допълнително корпоративен данък 10801,34 лв. и съответните лихви. Аналогични са констатациите на екипа и относно облагането с корпоративен данък за 2008 г. Осчетоводени са текущо разходи за материали по фактури, издадени от "Д. Н. стил" ООД - алуминиева дограма по врати и прозорци, СД "Ангро Христов и С-ие" /материали за ремонт/, "Евродизайн" ЕООД /материали за ремонт на баня/, ЕТ "Благой Попов", /изработка и монтаж на алуминиева дограма/, "Ника БГ" ЕООД /изработка и монтаж на алуминиева дограма/. Разходите са ценени като последващи такива, свързани с налични ДМА и разходи за подобрения на нает актив и с техния размер е увеличен финансовият резултат на дружеството за 2008 г. Така е определен допълнително ЗКПО в размер на 4713,22 лв. и съответните лихви. В частта по ЗДДС отказът да се признае право на ДК е мотивиран с разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС, вр. § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС за данъчни периоди октомври, ноември и декември 2008 г., февруари и март 2009 г. по фактури с издател "Хипо Алпе Адриа аутолизинг" ЕООД, с което дружество РЛ е сключен договор за финансов лизинг с предмет лек автомобил 4+1 места за сядане. За да отмени частично РА в частта относно установените задължения по ЗКПО за данъчни периоди 2007 г. и 2008 г. съдът е съобразил, че през ревизираните периоди търговското занятие на РЛ е преработка и консервиране на плодове и зеленчуци, износ на замразени плодове и зеленчуци, продажба на машини за хранителната промишленост и резервни части към тях, за което дружеството е титуляр на удостоверение за регистрация на обект за производство на храни от неживотински произход, издадено от ХЕИ гр. Силистра на 4.03.2004 г. за хладилна база в с. Полковник Ламбриново. Дружеството притежава офис в гр. София, жк "Сухата река" и нает склад "Билкооп" в гр. София, кв. "Илиянци". Съдът е възприел позицията на дружеството, че придобитите от доставчиците материали касаят поддържащи дейности на производството - ремонт на изолации, подове, по които се движат тежки транспортни средства и ежедневно текат вода и растителни отпадъци и поради това подлежащи на ежегодна поддръжка - пясък, цимент, вар, дъски и т. н. Приел е, че посочените дейности по текуща поддръжка на производствено оборудване, разглеждано в съвкупността си, съставляващо база за преработка на плодове и зеленчуци чрез консервирането им, представляват СМР по общоупотребимия термин, както и, че са налице данни за извършване на основен и текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 42 и т. 43 от ДР на ЗУТ. След анализ на разпоредбите на т. 6.1 и т. 6.2. от СС 16 "ДМА" от Национални стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия съдът е приел, че приходната администрация не е мотивирала извода си, че фактурираните материали/услуги са вложени в осъществяване на дейности, обуславящи някой от резултатите по т. 6.2 на стандарта, извън възстановяване състоянието на активите с оглед обезпечаване на нормалното им функциониране. По отношение разходите по фактури № 173/28.02.2007 г. и № 447/27.04.2007 г., издадени от "ФМА" АД, във връзка с договор № 87/10.01.2007 г. за изработка на инструментална екипировка за производство на метален амбалаж съдът е възприел тезата на ревизираното лице, че се касае за изработване на инструменти, необходими за изработката на метален амбалаж от фабриката за метален амбалаж в гр. Лясковец - изработването на матрици при производството на метални кутии, стъклени буркани и пластмасови опаковки, което е за сметка на възложителя, тъй като опаковките имат нестандартен дизайн. Въз основа на дефиницията за дълготрайни материални активи по НСС 16 съдът е направил извод, че очакваната икономическа изгода следва да се реализира посредством упражняване на контрол върху актива, и същият следва да отговаря на критерия установимост - да може да се изведе отделно, самостоятелно от другите активи. Именно тази характеристика на инструменталната екипировка не била установена в случая, тъй като постъпването на оборудването в патримониума на поръчващото предприятие само по себе си не обуславяло икономическо предимство за ревизирания търговец, а се касаело за компонент от система /за производство на опаковки за консерви/, който няма самостоятелно съществуване извън нея. Формиран е краен извод, че инструменталната екипировка за производство на метален амбалаж не може да се квалифицира като ДМА по смисъла на СС 16. По тези съображения съдът е отменил РА като незаконосъобразен в частта относно увеличението на финансовия резултат на дружеството за 2007 г. В частта по ЗКПО за 2008 г. са осчетоводени текущо разходи за материали по фактури, издадени от "Д. Н. стил" ООД - алуминиева дограма по врати и прозорци на обща стойност 5496.98 лв. без ДДС, "Ангро христов и с-ие" СД /материали за ремонт на обща стойност 4156.38 лв. без ДДС и 1383.25 лв./, "Евродизайн" ЕООД /материали за ремонт на баня на стойност 1853.14 лв./, ЕТ "Благой Попов", /изработка и монтаж на алуминиева дограма на стойност 5550.00 лв. и 915.00 лв./, "Ника БГ" ЕООД /изработка и монтаж на алуминиева дограма на стойност 845.83 лв./, "Благстрой" ЕООД - заготвителна зала нулеви температури по фактура № 766/13.06.2008 г. на стойност 7921.97 лв. без ДДС. Според представените от РЛ книжа строителните материали били вложени в хладилна база с. Полковник Ламбриново, община Силистра, в ателие в жк "Сухата река", бл. 221, вх. Г, партер и в склад с площ 30 кв. метра намиращ се в кв. "Илиянци". Ревизиращият орган е ценил разходите като последващи такива, свързани с налични ДМА, и разходи за подобрения на нает актив и с техния размер е увеличен финансовият резултат. Приел е, че се касае за неправилно отчитане като разход за външни услуги по фактури, издадени от ЕТ "Благой Попов" /изработка и монтаж на алуминиеви врати/ и "Благстрой" ЕООД /СМР съгласно акт обр. 19 на обект заготвителна зала нулеви температури/ и за разходи за създаване на ДМА - инструментална екипировка за производство на метален амбалаж, които следва да се включат в цената на придобиване на ДМА съгласно т. 4 от НСС 16 ДМА и същите е следвало да се отчетат по дебита на сметка 207 "Разходи за придобиване на ДМА". Съдът е приел, че преписката не съдържа данни, позволяващи формиране на извод, че извършените от "Алда интернешънъл" ЕООД разходи по фактурите с издатели цитираните търговци обуславят подобряване на бъдещите икономически изгоди на заведените дълготрайни материални активи съгласно т. 6.2. от СС 16, като цитирането на отразения във фактурите предмет не било достатъчно, за да се приеме, че осъществяването на услугите от "Д. Н. стил" ООД, ЕТ "Благой Попов", "Ника БГ" ЕООД - алуминиева дограма по врати и прозорци, "Благстрой" ЕООД /СМР в заготвителна зала нулеви температури/ и придобиването на материали за ремонт от "Ангро Христов и С-ие" СД и "Евродизайн" ЕООД са довели до някоя от последиците по т. 6.2 НСС 16. Съдът не е възприел тезата, че резултатите от извършените дейности и разходите за осъществяването им, съответно влагането на придобитите стоки в активите на дружеството, са довели до увеличаване на икономическите изгоди от тези активи по смисъла на т. 6.2. от СС 16, поради което е направил извод, че те не могат да се определят като счетоводни разходи, формиращи данъчен амортизируем актив, а подлежат на отчитане в периода, в който са направени и следователно не са налице условията на чл. 67 ЗКПО за преобразуване на финансовия резултат със сумата 28 122,55 лв. В частта по ЗДДС съдът е приел, че по силата на § 51, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит по лизинговите вноски за лизинг на лек автомобил марка "Фолксваген", модел "Пасат" като възникнало до 31 декември 2009 г. не се влияе от ограниченията по чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС. Относно тълкуването на предназначението на наетия автомобил за извършване на дейности, включени в икономическата дейност на данъчно задълженото лице съдът се е позовал на решение по дело С-118/11 на СЕС. Съдът е съобразил, че автомобилът, предмет на договора за лизинг "Хипо Алпе Адриа аутолизинг" ЕООД, е осчетоводен като ДМА на дружеството и е включен в имуществото на предприятието. Направен е извод, че предназначението на актива е за целите на облагаеми доставки и за обслужване на икономическата дейност на дружеството. По тези съображения в частта на отказа да се признае право на приспадане на данъчен кредит по фактурите с издател "Хипо Алпе Адриа аутолизинг" ЕООД актът е отменен като незаконосъобразен. Така постановеното решение е валидно, допустимо и частично неправилно. Относно приложението на ЗКПО спорен е въпросът, дали се касае за последващи разходи, свързани с налични дълготрайни материални активи и разходи за подобрения на наети активи, които формират данъчен амортизируем актив и не се признават за данъчни цели на основание чл. 67 ЗКПО или се касае за текущи разходи, които не са свързани с очаквани бъдещи икономически изгоди и се признават в периода, в който са направени. Данъчните амортизируеми активи, за които се признават разходи за амортизации за данъчни цели, са активи с по-голяма стойност, които не се потребяват при тяхното използване и полезността им е в по-дълъг период от време. Съгласно чл. 50, изр. първо ЗКПО, данъчни дълготрайни материални активи са сумите, които отговарят на изискванията за амортизируеми дълготрайни материални активи съгласно Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия. Даден актив се признава като материален дълготраен актив, когато са изпълнени изискванията на т. 3.1 СС № 16. Съгласно регламентацията на чл. 63 от ЗКПО: "Данъчната амортизируема стойност на актив, наличен в данъчния амортизационен план, се увеличава с последващите разходи, които съгласно счетоводното законодателство водят до бъдещи икономически изгоди, свързани с данъчния амортизируем актив". Икономическа изгода от актива е постигане (пряко или косвено) в хода на употребата на дълготрайния материален актив на увеличение на приходите или намаление на разходите. Съгласно т. 6.1 от Счетоводен стандарт 16 - " С последващите разходи, свързани с отделен материален дълготраен актив, се коригира балансовата стойност на актива, когато е вероятно предприятието да има икономическа изгода над тази от първоначално оценената стандартна ефективност на съществуващия актив. Всички други последвали разходи трябва да се признават за разход в периода, през който са направени". В т. 6.2 от СС 16 са дефинирани разходите, които водят до подобряване на бъдещите икономически изгоди, и те са: изменение на отделен актив, за да се удължи полезният срок на годност на актива или да се увеличи производителността му; осъвременяване на машинни части, за да се постигне значително подобряване на качеството на продукцията и/или услугите; разширяване на възможностите за нови продукти и/или нови услуги; въвеждане на нови производствени процеси, които дават възможност за съкращаване на производствените разходи; икономически по-изгодна промяна във функционалното предназначение на актива. Правилно и обосновано съдът е възприел тезата на ревизираното лице, че закупените материали и ползваните услуги са свързани с поддържащи производството дейности - ремонт на изолации, подове, по които се движат тежки превозни средства и ежедневно текат вода и растителни отпадъци, във връзка с основната дейност на дружеството, т. е. представляват текуща поддръжка на производственото оборудване, респ. основен и текущ ремонт, които разходи не отговарят на изискването за установимост по смисъла на СС 16 и СС 38: възможност за определяне на връзката между конкретен нематериален актив и черпенето на икономическата изгода от него. Очакваната икономическа изгода може да произтича от комбинираното действие на група активи, при което изгодите не могат да се разграничат по конкретни активи. В този случай е необходимо нематериалният актив да се определи (идентифицира) въз основа на: а) притежаваните от предприятието права върху нематериалния актив отделно от другите активи; б) възможността нематериалният актив да се изведе от предприятието отделно от другите активи. Обоснована е констатацията на съда, че приходната администрация не е обосновала извода си, че фактурираните материали/услуги са вложени за осъществяване на дейности, довели до някой от резултатите по т. 6.2. от СС 16 извън възстановяване състоянието на активите с оглед обезпечаване на нормалното им функциониране. Касае се за повторна ревизия /първата ЗВР е от 2009 г./, при която не са използвани възможностите по ДОПК да се направят непосредствени констатации за състоянието на хладилната база в с. Полковник Ламбриново, на офиса в гр. София и на склада на "Билкооп", гр. София, кв. "Илиянци". В РД е посочено, че направените от лицето разходи се включват в цената на придобиване на ДМА съгласно т. 4 от СС 16, без да е конкретизирано в коя хипотеза, който извод е възприет безкритично от решаващия орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК. Едва в касационната жалба се посочва, че притежаваните от лицето сгради, миячна машина и хладилна база са данъчни ДМА по смисъла на чл. 48, ал. 1 ЗКПО и разходите за техния основен ремонт и подобряване на функционалността им в съответствие с т. 4.1., б. "д" от СС 16, вр. чл. 67 ЗКПО са пречка за признаването им за данъчни цели, но отново не се посочва каква е последващата икономическа изгода за предприятието над тази от първоначално оценената стандартна ефективност на вече съществуващия актив в някоя от хипотезите на т. 6.2. от СС 16. В конкретния случай се касае за закупени строителни материали за ремонт на стойност около 1000 лв. по всяка една от процесните фактури за 2007 г. и за изработка и монтаж на алуминиева дограма - врати и прозорци през 2008 г., необходими за обезпечаване на нормалното функциониране на активите. По отношение на фактурите за услуги, издадени от "ФМА" АД № 173/28.02.2007 г. и № 447/27.04.2007 г., обосновано съдът ги е обсъдил във връзка с основната дейност на лицето и във връзка с договор № 87/10.01.2007 г. за изработка на инструментална екипировка за производство на метален амбалаж. При правилно приложение на закона съдът е приел, че в случая не се установява критерия установимост - активът да може да се изведе отделно, самостоятелно от другите активи. Постъпването на оборудването в патримониума на поръчващото предприятие (РЛ) само по себе си не обуславя икономическо предимство за ревизирания търговец, тъй като се касае за компонент от система /за производство на опаковки за консерви/, който няма самостоятелно съществуване извън нея. Инструментална екипировка за производство на метален амбалаж служи за изработване на матрици и калъпи при производство на метални кутии, стъклени буркани и пластмасови опаковки, които се износват бързо и след определен експлоатационен срок подлежат на унищожаване, тъй като на всеки 6 000 - 10 000 броя изделия следва да се бракуват и подменят с нови. Изводите на съда, че инструменталната екипировка за производство на метален амбалаж не може да се квалифицира като ДМА по смисъла на СС 16 са направени при правилно приложение на закона. За 2008 г. ревизиращият орган неправилно е приел, че услугите от ЕТ "Благой Попов" и от "Благстрой" ЕООД касаят създаване на ДМА "инструментална екипировка за производство на метален амбалаж". Фактурите са за изработка и монтаж на алуминиева дограма /ЕТ "Благой Попов"/ и за "СМР съгласно образец 19 на обект "Заготвителна зала - нулеви температури" /"Благстрой" ЕООД/. По делото е установено, че отчетените разходи са за материали за текущ ремонт на производствените помещения, площадки и съоръжения на износени настилки, стени, машинни части и др. Касае се за обикновена дейност по подготовка на техническите съоръжения за новия сезон, за които правилно административният съд е приел, че не може да се приеме, че резултатите от извършените дейности и разходите за осъществяването им, съответно влагането на придобитите стоки в активите на дружеството са довели до увеличаване на икономическите изгоди от тези активи по смисъла на т. 6.2. от СС 16. По изложените съображения и като е приел, че описаните разходи за материали и услуги не могат да се определят като счетоводни разходи, формиращи данъчен амортизируем актив, а подлежат на отчитане в периода, в който са направени, респ. не е налице основание по чл. 67 ЗКПО за преобразуване на финансовия резултат, първостепенният съд е постановил правилно решение, което на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила в тази част. Относно приложението на ЗДДС спорен е въпросът, дали автомобилът, предмет на договора за финансов лизинг с "Хипо Алпе Адриа аутолизинг" ЕООД, е ползван за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки. От фактическа страна е установено, че договорът за финансов лизинг № 02117001120-0768/2006 е прекратен на 30.12.2010 г., поради изтичането на неговия срок. Страните са подписали споразумение, според което лизингополучателят е изплатил всички лизингови вноски съгласно погасителния план и лихви, неустойки, такси и др. Лизингополучателят се е отказал от опцията да придобие автомобила, с оглед на което лизингодателят има право да се разпорежда с него. Основателен е доводът на касатора, че в писменото възражение на дружеството, подписано от управителя и представляващ същото Данаил Грънчев, се потвърждава, че автомобилът е бил нает с цел да се отдава под наем, но това не се е случило. Няма сключени договори и отчетени приходи. Същият не е в движение от 2008 г. Представено е решение на СРС от 10.05.2012 г., видно от мотивите на което със стокова разписка от 4.11.08 г. ревизираното дружество е предало на "Емида" ЕООД за съхранение 4 броя гуми и джанти от лек автомобил "Фолксваген", модел "Пасат" - предмет на договор за лизинг, сключен с "Хипо Алпе Адриа Аутолизинг" ЕООД през 2006 г., които не са върнати. Налице е частен свидетелстващ документ, които се ползва с доказателствена сила, доколкото издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти. В случая следва да намери приложение решение на СЕС от 22 март 2012 по дело С-153/11, според което придобиването на актива от данъчнозадълженото лице именно в това му качество е определящо за прилагането на системата на ДДС и следователно на механизма на приспадане. Въпросът дали данъчнозадълженото лице действа в това си качество е фактически и следва да се преценява с оглед всички данни по случая, сред които са естеството на дадена стока и периодът, който е изтекъл от нейното придобиване до нейното използване за целите на икономическата дейност на това данъчнозадължено лице /т. 41/. Доказателства за отдаването на автомобила под наем от ревизираното дружество не са представени и за периода от началото на 2007 г. до м. октомври 2008 г. /включително/. Предаването на гумите и джантите от автомобила на друго дружество за съхранение изключва не само възможността същият да бъде използван във връзка с икономическата дейност, но и намерението да бъде използван, което налага извод, че сключвайки договора за финансов лизинг данъчнозадълженото лице не е действало в това си качество и не са налице условията за признаване на правото на приспадане на ДДС по издадените му от "Хипо Алпе Адриа Аутолизинг" ЕООД фактури /в тази смисъл е решение № 9045 от 30.06.2014 г. по адм. д. № 14688/2013 г., I отд. на ВАС/. Като е достигнал до противен правен извод, административният съд е постановил оспореното решение в частта по ЗДДС при неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. На основание чл. 221, ал. 2 АПК решението в частта за установените задължения по ЗДДС следва да бъде отменено и по същество на спора да се постанови друго такова на основание чл. 222, ал. 1 АПК, с което жалбата да бъде отхвърлена. При този изход на спора на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 321 лв. съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение