Решение № 13697 от 4.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7278/2020 г.

Решение № 13697 от 4.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7278/2020 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба, подаден от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ)-Велико Търново, чрез пълномощника юрис. М. Василева, срещу Решение № 350 от 07.08.2019 г. по адм. д. № 273/2019 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, в частта с която е отменено Решение № 1012-04-26# 5/11.04.2019 г., издадено от директора на ТП на НОИ- Велико Търново, с което е потвърдено Разпореждане № 2113-04-2642#10/08.03.2019 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ- Велико Търново, с което на М. Кивриков е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Подадена е и касационна жалба от директора на ТП на НОИ- В. Търново срещу постановеното Допълнително решение № 330 от 20.09.2019 г. по същото адм. д. № 273/2019 г. по описа на Административен съд - Велико Търново. С решението е върната преписката на ТП на НОИ – Велико Търново за ново произнасяне по искането на М. Кирвиков за определяне на размер на пенсията в едномесечен срок от влизане в сила на решението, като е осъден М. Кирвиков да заплати на ТП на НОИ-Велико Търново сумата от 10 лева. В касационните жалби се поддържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение, като постановено при допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът моли съдебното решение да бъде отменено и претендира съдебно-деловодни разноски. Ответникът – М. Кирвиков от [населено място], [област], чрез пълномощника адв. Д. Цветанова, в подадени два писмени отговора и "писмено становище" изразява становище за неоснователност на касационните жалби и моли първоинстанционното решение в оспорената част да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените в касационното производство разноски. С разпореждане от 17.06.2020 г. на председателя на шесто отделение на Върховния административен съд, на основание чл. 213б, ал. 1 от АПК, касационната жалба с вх. № 7988 от 15.06.2020 г. на директора на ТП на НОИ- Велико Търново срещу Допълнително решение № 330/20.09.2019 г. е оставена без движение като нередовна. Дадени са указания до подателя в 7-дневен срок от съобщаването да се представи документ за внесена държавна такса в размер на 200 лева по сметка на ВАС. В разпореждането се съдържа изрично посочване, че ако не бъдат изпълнени указанията в срок, касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото ще бъде прекратено. Съобщението за разпореждането е редовно връчено на касатора, чрез служител, на 29.06.2020 г. Срокът за изпълнение на указанията е изтекъл на 06.07.2020 г. - присъствен ден. В дадения 7-дневен срок не е настъпило изпълнение на указанието на съда. С влязло в сила Определение № 10253/24.07.2020 г., касационната жалба от директора на ТП на НОИ- Велико Търново срещу Допълнително решение № 330/20.09.2019 г. по адм. д. № 273/2019 г. на Административен съд-Велико Търново е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено в тази част. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с право на оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. За да отмени като незаконосъобразно решение Решение № 1012-04-26# 5/11.04.2019 г., издадено от директора на ТП на НОИ Велико Търново, Административен съд – Велико Търново е приел за установено от фактическа страна, че жалбоподателят и настоящ ответник по касация е подал заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на 20.11.2017 г., като е приложил изискуемите документи. Служебно е изискана информация от ТП на НОИ, отдел "Обединен осигурителен архив" - гр. Ловеч във връзка с вписан в трудовата книжка на лицето трудов стаж в "Агрострой " /ДФ "Света гора"/ с. Ресен през периода 01.10.1984 г. - 30.09.1987 г. Издадено е служебно удостоверение, обр. УП-13, в което е вписан трудовия стаж на длъжностите "спомагателни работници" и "спомагателни работници – огняр", като в забележка е посочено, че данните са взети от разплащателни ведомости на ПКС "Агрострой" вибробетонен цех - с. Ресен. Изисквани са допълнително данни и от други работодатели на лицето. С Разпореждане № 2113-04-2306#11/12.03.2018 г. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето поради невъзникване на това право към момента на подаване на заявлението - няма навършена възраст от [години] и изискуем минимален трудов стаж от 38 г. и 04 месеца. На 21.12.2018 жалбоподателят е подал ново заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст със същите данни. С Уведомително писмо № 2113-04-2642# 7/08.02.2019 г., молителят е уведомен, че не му достига осигурителен стаж от 4 години, 10 месеца и 04 дни, за който може да внесе сумата от 6 490, 18 лв. Признат му е осигурителен стаж от втора категория труд общо 6 години, 1 месец и 29 дни. Съставен е констативен протокол относно невнасянето на посочената сума, след което е издадено и процесното Разпореждане № 2113-04-2642#10/08.03.2019 г., с което е отказано отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст. От горестоящия орган, в оспореното решение, са изложени доводи, че предвид липсата на писмени доказателства какво гориво е използвано и какъв е видът на отоплителната инсталация, не са изпълнени условията на чл. 59 от ПКТП (отм.); за определяне на труда като втора категория, във връзка с трудовия стаж в "Агрострой " /ДФ "Света гора"/ с. Ресен за периода от месец 02. 1985 г. до 31.12.1993 г. В хода на първоинстанционното производство са представени и приложени по делото нови писмени доказателства - трудови книжки и удостоверения на трети лица, работили в същото предприятие, както и е извършен разпит на трима свидетели, чиито показания са кредитирани от съда като обективни, достоверни и непосредствени. Установено е, че работодателят не съществува и са предадени единствено разплащателни ведомости, въз основа на които от Архивохранилище към НОИ е издадено удостоверение за положения трудов стаж на жалбоподателя в ПСК "Агрострой". Отразеният в това удостоверение трудов стаж съответства на вписания в трудовата книжка на лицето. В разплащателните ведомости липсват данни за условията, при които се полага всеки труд и по специално какво гориво е използвано, вида на отоплителната система и ръчно подхвърляне на въглища. При липсата на достоверни писмени източници относно условията на полагане на труд, съдът е приел за допустимо доказването на тези условия със свидетелски показания предвид факта, че предприятието не съществува, трудът е полаган преди повече от 20 години и друг доказателствен източник за спорния факт не съществува. С оглед посоченото обстоятелство, възражението на ответника за недопустимост на свидетелските показания е счетено за неоснователно от административния съд, тъй като би довело до неизясняване на основния спор между страните. Според решаващия съд, предвид категоричните показания за работа при условията на т. 59 от ПКТП (отм.); - полагане на труд като огняр на парен котел в промишлеността при ръчно подхвърляне на въглища, както и удостоверение, обр. № УП-3 на лицето Д. Ганчев, издадено от ПК "Агрострой", оспореното пред него решение е постановено в нарушение на материалния закон. В този смисъл съдът е приел, че ответникът е доказал наличието на предпоставките на т. 59 от ПКТП (отм.); за признаване на втора категория на полагания от М. Кирвиков в ПСК "Агрострой " / ДФ "Света гора"/ труд като "огняр" в периода 1985 - 1993 г. Решението в оспорената част е неправилно. Основният спорен въпрос между страните е "налице ли е труд от втора категория, полаган от М. Кирвиков във вибробетонен цех в с. Ресен в "Агрострой " /ДФ "Света гора"/ за периода 1985 - 1993 г. ", като по същество спорът е правен и се отнася до обстоятелството дали трудът като "огняр" попада в хипотезата на изречение първо на чл. 59 от ПКТП (отм.); или в тази на последното изречение от същия член. Съгласно чл. 59, изречение първо от ПКТП (отм.); , от втора категория е трудът, положен като огняр и помощник-огняр на парни котли в промишлеността при ръчно подхвърляне на въглища. Видно от текста, с нормата е въведено ограничително условие трудът на посочените длъжности, освен изискването да бъде на парни котли при ръчно подхвърляне на въглищата, задължително да е престиран в отрасъла "Промишленост". От представените по делото писмени доказателства, в частност направените от осигурителя отбелязвания на страница втора от удостоверение, обр. № УП-3 изх. № 17/30.08.2006 г. на лицето Д. Ганчев, издадено от ПК "Агрострой", заемало длъжността "огняр" в същото предприятие през периода 26.08.1987 г. – 09.04.1990 г., и страница втора от удостоверение, обр. № УП-30 изх. № 12/28.02.1997 г. на лицето Т. Койчев, издадено от ЗК "Света гора - 93" Велико Търново, правоприемник на ПК "Агрострой", се установява, че предприятието е извършвало и отчитало дейността си към отрасъл "Строителство". Посоченото обстоятелство води до невъзможност полагания от М. Кирвиков труд в процесния период 25.02.1985 г. – 31.12.1993 г. да бъде приет като такъв, попадащ в приложното поле на разпоредбата на чл. 59, изречение, първо от ПКТП (отм.);. Още повече, че от самото удостоверение, обр. № УП-3, изх. № 17/30.08.2006 г., трудът е възприет от осигурителя за такъв от втора категория по т. 59 единствено за зимния период 01.11. – 31.03. на съответната календарна година, изцяло в съответствие с възприетото от законодателя разрешение, регламентирано в последното изречение на чл. 59, съгласно което от втора категория е и трудът на огняри на отоплителни инсталации с нагревна площ 50 и повече кв. метра при ръчно подхвърляне на въглища за времето от 1 ноември до 31 март. Следва да бъде взет предвид фактът, че удостоверенията са ползващи се с материална доказателствена сила документи, предвид чл. 40, ал. 1-3 от НПОС, същите не са оспорени в срока и по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК, респ. тяхната доказателствена сила не е оборена по надлежния ред. С оглед гореизложените обстоятелства, като правилно следва да бъде споделено наведеното в касационната жалба възражение за неправилност и необоснованост на проверяваното съдебно решение в частта за периода 01.01.1985 г. – 24.02.1985 г., за който в трудовата книжка на М. Кирвиков е удостоверено, че същият е работил на длъжността "тракторист на шаси". Съдът е допуснал и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - недопустимо в случая събиране на гласни доказателства и техният анализ, в несъответствие с надлежно събраните писмени доказателства и относимата към тях материалноправна уредба. Свидетелски показания в случаи като процесния са недопустими, с оглед разпоредбата на чл. 104, ал. 10 от КСО, защото спорът е за категорията на труда. В нарушение на установената законова забрана, съдът е събрал и обсъдил показанията на разпитаните по делото свидетели относно характера и условията на положения от жалбоподателя труд. Същите не са годно доказателствено средство, с оглед наличието на неопровергани по отношение на тяхната материална доказателствена сила писмени доказателства от типа на визираните в чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Предвид посочените по-горе обстоятелства са установява правилността на касаторовото твърдение, че за посочения спорен период 25.02.1985 г. – 31.12.1993 г., трудът на жалбоподателя и настоящ ответник по касация М. Кирвиков, следва да бъде зачетен като втора категория труд само за периодите 25.02.1985 г. – 31.03.1985 г.; 01.11.1985 г. – 31.03.1986 г.; 01.11.1986 г. – 31.03.1987 г.; 01.11.1987 г. – 31.03.1988 г.; 01.11.1988 г. – 31.03.1989 г.; 01.11.1989 г. – 31.03.1990 г.; 01.11.1990 г. – 31.03.1991 г.; 01.11.1991 г. – 31.03.1992 г.; 01.11.1992 г. – 31.03.1993 г. и 01.11.1993 г. – 31.12.1993 г. След извършеното превръщане по чл. 104, ал. 2 от КСО от втора категория в трета категория труд се установява, че недостигащият за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст стаж от трета категория е с 4 години, 10 месеца и 16 дни по- малко от изискуемия. С оглед посочения факт, като правилен се преценява обективираният в процесните административни актове извод за липса на една от изискуемите предпоставки по чл. 15, ал. 1, т. 3 от НПОС и чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО, в приложимата редакция, относно минимално изискуем осигурителен стаж за 2018 г. за мъжете в размер на 38 години и 8 месеца. Не може да бъде възприето релевираното от процесуалния представител на ответника по касация възражение, относно приложимостта на чл. 26 от ПКТП (отм.);. Систематичното място на двете спорни хипотези, както и на други сходни до тях, е обособено от законодателя в един и същи член 59, попадащ в отделна глава "Обслужване на силови и отоплителни инсталации" на Раздел втори от правилника, обстоятелство което мотивира извода за неприложимост на чл. 26 към процесния случай. От друга страна, приложното поле на цитираната норма на чл. 26 не обхваща длъжността "огняр", като липсва изрично посочване на тази длъжност, за разлика от други уредени хипотези, извън тази по чл. 59, като например чл. 7а от правилника. Този извод се подкрепя и от наличните в приложените по делото удостоверения данни, съгласно които цитираната разпоредба е взета предвид относно стажа на лицата във връзка с заемните от тях други длъжности, но не и по отношение на длъжността "огняр". Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че оспореното пред първата инстанция административно решение и потвърденото с него разпореждане са издадени при спазване на материалноправните и процесуалните изисквания за законосъобразност, противно на отразеното в мотивите на проверявания съдебен акт. При постановяване на атакуваното съдебно решение, съдът е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за незаконосъобразност на процесните актове на администрацията е необоснован, поради което при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК, неправилното съдебно решение трябва да се отмени и доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба се отхвърли като неоснователна. С оглед отмяната на Решение 350 от 07.08.2019 г. по адм. д. № 273/2019 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, в частта, с която е отменено Решение № 1012-04-26# 5/11.04.2019 г., издадено от директора на ТП на НОИ- Велико Търново, следва да бъде отменено като акцесорно постановеното в производство по чл. 176 от АПК Допълнително решение № 330 от 20.09.2019 г. по № 273/2019 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, в частта, с която е върната преписката на ТП на НОИ – Велико Търново за ново произнасяне по искането на М. Кирвиков за определяне на размер на пенсията в едномесечен срок от влизане в сила на решението. При този изход на делото следва да бъде уважена и акцесорната претенция на касационния жалбоподател за присъждане на претендираните разноски по делото в общ размер на 440 /четиристотин и четиридесет/ лева за двете инстанции по делото, съгласно приложен списък. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,