Решение № 6899 от 26.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 303/2010 г.

Решение № 6899 от 26.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 303/2010 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по чл. 208 и сл. АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Еврошуз" ООД със съдебен адрес гр. София, чрез адв. Гергана Тодорова гр. София срещу решението от 30.10.2009 г. по адм. д. № 1867/2009 г. на Административен съд София град, 18 състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу обжалвания РА, потвърден с Решение № 201/11.02.2009 г. на директор Дирекция ОУИ София при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и моли същото да се отмени. Претендира съдебни разноски. Ответникът- директор на Дирекция "ОУИ" гр. София при ЦУ на НАП чрез юрск. Вълчева е взел становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна, по изложените в съдебно заседание съображения. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211 АПК, но е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е приел, че в случая застрахователните суми не могат да имат характер на плащания по застрахователен договор, а имат характер на възнаграждения по трудови договори. Този извод съдът е направил въз основа на фактите по делото, в т. ч. приетата ССЕ и от факта на изплащането на сумите от работодателя. За така приетото, съдът е посочил, че застрахователното правоотношение задължително съдържа като свой основен елемент и характеристика степен на застрахователен риск, настъпване на изрично и предварително определено застрахователно събитие или сбъдване на условия, пряко свързани с този риск, а липсата в случая на такива условия в процесните договори и анекси противоречи на застраховането като вид специфична търговска дейност, регламентирано в Закона за застраховането (отм.) и Кодекса за застраховането за ревизираната 2006 г. Съдът хронологично е проследил доказателствата - сключването на застрахователен договор /ЗД/ между жалбоподателя и ЗК "Орел живот" ООД /понастоящем "Дженерали животозастраховане" АД/ през периода 2002 - 2003 г., респ. анексите към договорите и на възражението на жалбоподателя, че сключените договори съдържат изискуемите реквизити, е отговорил, че то е неоснователно, защото сключените застрахователни съглашения не отговарят на характеристиката и елементите на застраховането като вид специфична търговска дейност по ЗЗ и КЗ. Същевременно е приел, че съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.) облагаемият доход от трудови правоотношение и приравнени на тях включва всички плащания, вкл. награди в пари и/или натура от работодателя или за сметка на работодателя, получени от ДЗЛ за календарния месец. А съгласно чл. 20, ал. 2 от закона облагаемият доход се намалява с внесените през месеца за сметка на лицата лични вноски за доброволно пенсионно осигуряване и такива за безработица, както и с внесените през месеца за сметка на лицата лични вноски за доброволно и здравно осигуряване, вноски по договори за застраховка "Живот и рента" и застраховки "Живот", свързани с инвестиционен фонд в общ размер до 10 на сто от облагаемия доход по чл. 19, ал. 1. С оглед на това АССГ е приел, че РА е законосъобразен и извършеното прихващане е в съответствие с разпоредбата на чл. 128 и сл. ДОПК, поради което е отхвърлил жалбата като неоснователна. Постановеното решение е законосъобразно. Спорният фактически въпрос, свеждащ се до характера на изплащани месечни ренти на работници и служители по сключени договори за дългосрочни застраховки е разрешен правилно от АССГ. Безспорно в случая не е налице договор за застраховка, защото за да е налице такъв, трябва да е има настъпило застрахователно събитие, за да се плаща застрахователна сума. Не е установено по делото, че такова застрахователно събитие е настъпило, поради което щом е плащано дори и под формата на месечни ренти, дори и да са били уговаряни такива суми в договорите, то те нямат характер на застрахователни суми по застрахователния договор, а безспорно са суми по брутно трудово възнаграждение. При това и в съответствие с релевантните за делото доказателства, правилно АССГ е приел, че обжалваният РА е законосъобразен, защото е констатирано избягване на данъчно облагане на такива суми. Решението като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и претенцията на ответника за присъждане на разноски-юрисконсултско възнаграждение, то такива му се дължат за касационната инстанция в размер на 2300 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, ВАС - първо А отд.,