Решение № 1567 от 1.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9681/2011 г.

Решение № 1567 от 1.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9681/2011 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Агенция "Митници" срещу решение № 2708 от 6.06.2011 г. по адм. дело № 8760/2009 г. на Административен съд София - град, с което е отменена негова заповед № 8568/18.11.2009 г. за прекратяване на служебното правоотношение на Горан Благовестов Милев на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Жалбоподателят поддържа, че съдебното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли да се отмени и да се постанови ново по същество, с което оспорената заповед да бъде потвърдена. Ответникът Горан Благовестов Милев оспорва касационната жалба и чрез процесуалния си представител моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд правилно приема, че са налице основания за отмяна на оспорената заповед № 8568 от 18.11.2009 г. на директора на Агенция "Митници", с която служебното правоотношение на Милев е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - поради съкращаване на длъжността. Заповедта е издадена от компетентния орган (съгласно чл. 6, ал. 1, т. 5 от Устройствения правилник на Агенция "Митници" (отм.) директорът на агенцията е орган по назначаването) и в предвидената писмена форма, като са посочени фактическото и правното основание за постановяване на акта, както и останалите реквизити по чл. 108, ал. 1 от ЗДСл. В производството по издаване на административния акт обаче са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до нарушение на материалния закон и на целта на закона - пороци, които са констатирани от съда. За да се приеме, че са изпълнени условията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, посочен като правно основание за издаване на акта, следва да се установи, че заеманата от жалбоподателя длъжност е премахната като нормативно установена позиция и система от функции (чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията) или е намален броят на служителите, които са ангажирани с нейното изпълнение. В случая е установено, че жалбоподателят е назначен на длъжност "младши инспектор" в РМД София, Митница София, като заема 1 от общо 27 щатни бройки за длъжността съгласно длъжностното разписание от 17.10.2009 г. С ПМС № 261 от 5.11.2009 г., в сила от 17.11.2009 г., е изменен Устройственият правилник на Агенция "Митници" (отм.) като числеността на персонала е намалена. В съответствие с извършените промени, считано от 17.11.2009 г. е утвърдено ново длъжностно разписание на Митница София, като бройките за длъжността "младши инспектор" са намалени на 22, или с 5. По тези причини със заповед № 8568/18.11.2009 г. - предмет на оспорване пред АССГ, служебното правоотношение на Милев е прекратено. Осъществяването на втората от изброените по-горе хипотези предпоставя правото на административния орган да определи служителите, които следва да бъдат съкратени, като преценката е при условията на оперативна самостоятелност. Тази преценка подлежи на съдебен контрол за законосъобразност съгласно чл. 169 от АПК, тъй като компетентността на административния орган следва да бъде упражнена в рамките на закона и в изпълнение на неговата цел. В разглеждания случай правото на подбор на директора на Агенция "Митници" е упражнено в нарушение на очертаните по-горе граници. Със заповед № ЗАМ - 613 от 12.11.2009 г. на директора на агенцията, чието прилагане не е отложено със срок и която е издадена във връзка със структурни промени на митническата администрация, е утвърдена "Процедура за съкращаване на персонала на Агенция "Митници", като в част трета от същата са предвидени правила за съкращаване на длъжности, заети по служебно правоотношение. Тази процедура не е приложена по отношение на жалбоподателя, който в нарушение на въведените с нея изисквания не участва в подбор, съобразно установените от органа критерии. Независимо, че процедура по подбор не е предвидена в ЗДСл, тези вътрешни правила, приложими при преценката за това кои служители да останат на работа и с кои служебното правоотношение да бъде прекратено, оповестени публично пред служителите на Агенция "Митници", ограничават нормативно установените граници на оперативната самостоятелност на административния орган. По този начин одобрената в рамките на оперативната самостоятелност на компетентния орган Процедура става част от административното производство по издаване на заповедта по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Поради това, макар и непредвидена в специалния закон, нейното спазване е условие за законосъобразност на крайния акт. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 13 от АПК. Обратното - пренебрегването на правилата, както в случая, опорочава постановената в нарушение на същите заповед, тъй като тези правила са гаранция за следване на принципите на равенство, публичност и прозрачност, безпристрастност, последователност и предвидимост в административния процес. Поради това постановеният при игнориране на процедурните изисквания административен акт е издаден в нарушение на чл. 8, ал. 2, чл. 12 и чл. 13 от АПК. Така постановена оспорената заповед е в противоречие и с целта на закона - след съкращение на работа на останат служителите с по-висока квалификация и професионални умения, което ще позволи възложената работа да се изпълнява с по-малко служители. Всичко изложено мотивира настоящият съдебен състав също да приеме, че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и с целта на закона. По изложените съображения настоящият състав счита обжалваното решение за законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,