Решение № 433 от 18.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 433/2013 г.

Решение № 433 от 18.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 433/2013 г., I н. о., НК, докладчик Мина Топузова Производството е по реда на чл. 420, ал. 2 от НПК. Образувано е по искане на осъдения Д. Б. Й. за възобновяване на нохд № 450/11 г. на Районен съд гр. Карнобат. В искането се твърди, че законът е нарушен при индивидуализацията на наказанието, което е несъразмерно тежко. Настоява се за връщане на делото за ново разглеждане или за изменение на присъдата с прилагането на чл. 66, ал. 1 от НК. В съдебно заседание искането се поддържа от защитника на осъдения - адв. П. със същото искане. Излагат се доводи, че наказанието на Й. е следвало да бъде намалено от въззивния съд, както това е било сторено по отношение на останалите подсъдими. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище, че искането за възобновяване е неоснователно. Счита, че наказанието е съответно на установените факти на извършеното престъпление, за което Й. е бил инициатор. Гражданският ищец [фирма], редовно призован, не се представлява. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда, постановена по нохд № 450/11 г. на Районен съд гр. Карнобат Й. бил признат за виновен в това, че на 11.01.2011 г. в [населено място], при условията на повторност, при предварително сговаряне и в съучастие с Ж. Т. Ж., Н. Т. Ж., Николай Х. Х. и О. Вели Д., чрез използване на техническо средство - ключ и моторно превозно средство "Мерцедес - С." с д. к. [рег. номер на МПС], отнел чужди движими вещи: 1500 кг. орехови ядки, на стойност 18 000 лв., собственост на [фирма] [населено място], от владението на Николай Г. Б., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е в големи размери, поради което и на основание чл. 195, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 4, пр. 1 и 2, т. 5 и т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 28, ал. 1 и чл. 58а от НК му било наложено наказание от четири години лишаване от свобода при първоначален "строг" режим на изпълнение на наказанието в затвор. Със същата присъда подсъдимите били осъдени солидарно да заплатят в полза на [фирма] [населено място] сумата от 12 105.85 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането. С решение № 317 от 24.10.2012 г., постановено по внохд № 947/2012 г., на Окръжен съд гр. Бургас, присъдата била изменена по отношение на Ж. Ж., Н. Ж., Николай Х. и О. Д., като наложените им наказания били намалени на по три години "лишаване от свобода" и изпълнението на наказанията било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от по пет години. Спрямо осъдения Й. присъдата била потвърдена. Искането за възобновяване е направено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК и е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. Производството пред първоинстанционния съд е протекло при условията на съкратено съдебно следствие, като подсъдимите са признали изцяло фактите по обвинението. Това е обусловило определянето на наказанието по реда на чл. 58а ал. 1 от НК. При индивидуализацията на наказанието на Д. Й. двете съдебни инстанции са отчели обстоятелствата, които сочат на необходимост от понасянето на по - тежка отговорност в сравнение с останалите участвали в престъплението лица. Съдилищата са взели предвид по - големия принос на Й. в осъществяването на престъпното посегателство - инициативата, отвеждането на останалите извършители до мястото, организирането на транспорт за пренасянето на стоката и търсенето на пазар за реализацията й. Той е и единственият от останалите подсъдими, за когото деянието се явява повторно извършено. С оглед на това определеното от първоинстанционния съд наказание от шест години "лишаване от свобода", редуцирано на основание чл. 58а, ал. 1 от НК на четири години "лишаване от свобода" не е несправедливо завишено. Предвид изложеното и на основание чл. 426 вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение