Решение № 16799 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1704/2013 г.

Решение № 16799 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1704/2013 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на командира на военно формирование 26 400 - Благоевград, против реше3ние № 1803 от 13.11.2012 г., постановено по адм. дело № 662/2012 г. на Административен съд - Благоевград. В касационната жалба са развити оплаквания за необоснованост и неправилно приложение на материалния и процесуалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С оглед на това се иска отмяната на първоинстанционното решение, а вместо него да бъде постановено ново, с което заповедта за уволнение да бъде потвърдена. Ответната страна - Илияна Олегова Кирова от град Благоевград, не е взела становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното решение, поради което предлага същото да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Жалбата е подадена, срещу подлежащо на касационен контрол валидно и допустимо решение. С обжалваното решение състав на Административен съд Благоевград (АСБ) е отменил като незаконосъобразна заповед № 443/28.06.2012 г. на командира на военно формирование 26 400 - Благоевград, с която е прекратен договорът за военна служба, освободен от военна служба и зачислен в резерва на редник II клас Илиана Олегова Кирова. Въз основа на доказателствата по делото се установява от фактическа страна следното: През 2010 г. Илиана Олегова Кирова е била назначена с договор за военна служба като автоматчик в поделение 26 400 - Благоевград, за срок от 3 години. Със заповед № КВ - 754/28.12.2011 г. на министъра на отбраната, поради организационно - щатни и дислокационни промени, е заповядано освобождаване от заеманата длъжност, вземане под негово разпореждане по щат № А-916 и е разрешено включването в курс при условията на чл. 226е, ал. 2 от ЗОВСРБ, считано от 01.01.2012 г. на военнослужещи, сред които и на редник II клас Илиана Кирова. Със заповед № 759/17.10.2011 г. на командира на сухопътните войски (л. 42-43 от делото пред АС) е определена комисия, която да определи кои военнослужещи да бъдат назначени и преназначени на длъжност по новото щатно разписание. В т. III от заповедта е посочено, че при съкращение в щата следва задължително да се извърши подбор на военнослужещите, въз основа на посочени в заповедта критерии. В изпълнение на тази заповед, е съставен протокол от комисията за времето от 21.11.2011 г. до 25.11.2011 г. е провела заседанията, като в т. 15, за 9-те длъжности за автоматчик, е предложила да бъдат назначени поименно посочени военнослужещи, притежаващи по-висока квалификация. Редник Кирова не е била предложена за назначение (л. 50-51 от делото пред АСБ). В резултат на взетото решение от комисията на Илиана Кирова й е било връчено 6-месечно предизвестие за прекратяване на договора за военна служба, който е бил прекратен със заповед № 443/28.06.2012 г. на командира на военно формирование 26 400 - Благоевград, също така с тази заповед Кирова е била освободена от военна служба и зачислена в резерва. Фактическата обстановка е добре изяснена от първоинстанционния съд, обсъдени са всички събрани по делото доказателства, като фактическите изводи на съда са основани на събраните по делото доказателства, респ. същите се явяват обосновани. Оплакването за необоснованост на първоинстанционния акт се явява неоснователно. От една страна не се сочи, кои доказателства съдът е оценил превратно или е игнорирал и кои от фактическите му изводи не са подкрепени с доказателства. От касационната жалба е видно, че касаторът поддържа наличието на фактическа обстановка, каквато и съдът е установил. С оглед на това следва да се приеме, че оплакването за необоснованост се поддържа само формално, а всъщност се оспорват правните изводи на съда. Поради това настоящият съдебен състав отхвърли като неоснователно, оплакването за необоснованост на първоинстанционното решение. Настоящият състав намира, че първоинстанционният съдебен акт е правилен като краен резултат, но по съображения различни от изложените в атакуваното решение. Законосъобразни са изводите на административния съд, че заповедта е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма. В тази насока първоинстанционният съд е изложил съображения, които се споделят от касационната инстанция, не се оспорват от страните, поради което не се налага подробното им анализиране. Настоящата инстанция, не споделя съображенията на първия съд, че при постановяването на процесната заповед са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се това, че в нея не било посочено коя от хипотезите на чл. 164, т. 1 от ЗОВСРБ била налице. Действително в самата заповед е посочено само правното основание, без да е описано словесно, че правоотношението се прекратява поради организационно-щатни промени. Това обаче е сторено в предизвестието за прекратяване на договора, поради което, следва да се приеме, че изискването за мотивиране на заповедта за уволнение е било изпълнено. Процесната заповед е незаконосъобразна на друго основание. При постановяването на същата е бил извършен подбор между съкратените служители, но само по един (по-висока квалификация) от посочените от командира на сухопътните войски 10 критерия, които е следвало да отчете комисията по преназначаването. И този критерий обаче не е бил законосъобразно приложен, тъй като видно от сравнението на кадровото досие на редник Кирова, с кадровите досиета на преназначените девет военнослужещи на длъжност "автоматчик", същата притежава по-висока квалификация от някои от оставените на служба военнослужещи. С оглед на това, заповедта се явява издадена в нарушение на материалния закон, което е самостоятелно основание за отмяната й. Нарушението на материалния закон, в случая е довело и до това, заповедта за уволнението да не е в състояние да постигне и целта предвидена в закона. С оглед на тези съображения, процесната заповед за уволнение законосъобразно е била отменена от първоинстанционния съд, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Страните не са претендирали разноски, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение