Решение № 15800 от 30.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9402/2011 г.

Решение № 15800 от 30.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9402/2011 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Съдебното производство по глава дванадесета от АПК е образувано по касационна жалба от Общинския съвет - Варна, представляван от председателя му Николай Апостолов чрез процесуалният му представител адвокат Петър Стамов против решение № 1242/26.05.2011 г. по адм. дело № 3830/2010 г. на Административния съд - Варна, с което е отменен като незаконосъобразен чл. 8, ал. 1 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на община Варна, наричана за краткост "наредбата", приет с решение № 2595-5 по протокол № 27/6 и 7.10.2010 г., потвърдено с решение № 2710-2 по протокол № 28/10 и 17.11.2010 г. от Общинския съвет - Варна, с искане да се отмени като неправилно поради противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - кметът на община Варна, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител, но в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд - трето отделение, като извърши на основание чл. 218 АПК проверка на обжалваното решение, анализ на представените по делото писмени доказателства и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационната жалба е допустима, като подадена от активно легитимирана страна, в законния срок по чл. 211 АПК против съдебен акт, подлежащ на обжалване, и разгледана по същество е частично основателна, но не по изложените в нея основания. Първоинстанционният административен съд е постановил обжалваното решение в предвидения от чл. 191, ал. 2 АПК тричленен състав, в открит съдебен процес, след надлежно съобщаване по реда на чл. 188 във връзка с чл. 181 АПК, в който са били спазени изцяло всички процесуални права на страните, давани са им били указания от съда в рамките на позволеното от закона, приети са били всичките им доказателства и на тях е бил извършен обстоен анализ. Правилно административният съд е приел, че оспореният административен акт е от категорията на подзаконовите нормативни актове и за него се прилагат разпоредбите на раздел трети от глава пета и раздел трети от глава десета на АПК, тъй като той обхваща всички белези на чл. 75, ал. 1 АПК - съдържа административноправни норми, които се отнасят за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие. Неоснователно е твърдението на касатора, че при постановяването на обжалваното решение съдът е допуснал нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. За да постанови обжалваното решение, с което е отменил като незаконосъобразен оспореният текст на гласуваното от Общинския съвет решение, съдът е стигнал до извода, че този текст противоречи на нормативни актове от по-висока степен. Този извод на съда е правилен и законосъобразен. Разпоредбите на чл. 8 от Закона за нормативните актове (ЗНА) и чл. 76, ал. 3 АПК въвеждат общото правило, че общинските съвети издават нормативни актове, с които уреждат съобразно нормативни актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение, като чл. 7, ал. 2 ЗНА предвижда, че наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Правилно и законосъобразно съдът е приел, че оспореният текст противоречи на нормата на чл. 12, ал. 3 от Закона за общинската собственост, тъй като с изменението на текста на чл. 8, ал. 1 от наредбата са били определени като правоимащи лица правни субекти, които са извън лимитативно определените със законовия текст, а именно - общински еднолични търговски дружества. Тези лица, макар и да са изцяло общинска собственост, са търговски дружества и за тях е приложим друг режим за участие в търговския оборот, който е различен от този, регламентиран в чл. 12, ал. 3 ЗОбС. Следователно, като е отменил оспореният текст от приетия от Общинския съвет подзаконов нормативен акт като незаконосъобразен, съдът е постановил едно законосъобразно решение, което частично следва да остане в сила. Частичната отмяна на решението се налага от обстоятелството, че пред съда е бил оспорен само част от текста на чл. 8, ал. 1 от наредбата, който гласи "или на общински еднолични търговски дружества", и който всъщност противоречи на чл. 12, ал. 3 ЗОбС . В останалата си част текста на чл. 8, ал. 1 от наредбата, който е съществувал до изменението му с оспореното решение на Общинския съвет, е законосъобразен и следва да остане в сила. Като е отменил целият чл. 8, ал. 1 от наредбата, съдът е излязъл извън искането и е постановил решение свръх петитум, а освен това, както бе отбелязано по-горе, този текст в първоначалната си редакция е законосъобразен. Поради това и с оглед на прецизност, обжалваното решение следва да се отмени и диспозитива да се прецизира, като се отмени само оспореният текст от наредбата. При постановяването на решението съдът е пропуснал да приложи разпоредбата на чл. 194 АПК, според която съдебното решение, с което се обявява нищожност или се отменя подзаконов нормативен акт, се обнародва по начина, по който е бил обнародван актът и влиза в сила от деня на обнародването му, а начинът, по който се обнародват нормативните актове на общинските съвети е регламентиран в чл. 37, ал. 3 ЗНА и чл. 22, ал. 2 ЗМСМА - в печата, чрез интернет страницата на общината или по друг начин на територията на общината, поради което това следва да бъде извършено от настоящата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - трето отделение,