Решение № 84 от 4.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 28/2009 г.

Решение № 84 от 4.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 28/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Борислав Ангелов Производството е образувано по жалбата на подсъдимия З. против решение № 263 от 24.11.2008 г. по внохд № 180/08 г. на Пловдивски апелативен съд. Жалбата на подсъдимия З. е на посочените в чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК касационни основания. Развити са доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от въззивния съд и неправилно приложение на закона, с искане за оправдаване поради несъставомерност на деянието или неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Твърди се, че неправилно е образувано въззивната производство, без мотивите на присъдата на първоинстанционния съд да са обявени на подсъдимия и защитата. По тази причина е подадена бланкетна жалба без доказателствени искания. Защитата се е запознала с тях едва в апелативния съд. Обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 НПК. Неправилно е вписано, което са приели и съдилищата в своите съдебни актове, че част от инкриминираните фактури за времето от 1.06 до 17.07.2004 г. са издадени от името на фирма "Кентавър-ЕООД", която не съществува, защото за по това време е вписана в търговския регистър фирма "БГ - Комерс - ЕООД" с прехвърляне на дяловете от З. К. на К. К. и първият е записан като собственик, управител и представител. В предоставеното на подсъдимия пълномощно не е упоменато, какви правомощия е приел и не е сключен договор между двамата по реда на чл. 27 ТЗ. Инкриминираните фактури не са изготвени и подписани от подсъдимия К. Той само е бил натоварен от управителя на фирмата да депозира пред данъчните власти справка-декларация и съответният дневник за покупките на фирмата за определен данъчен период, като опише предоставените му фактури. Извършвал е само техническо- изпълнителска дейност от името и за сметка на търговеца. Той не е данъчно задължен и за представените документи не може да носи наказателна отговорност, защото не са с невярно съдържание, каквито предвижда текста по чл. 256 НК. Липсва субективната с. на деянието пълномощените от подсъдимия защитници - И. и К. са представили допълнение към касационната жалба в която доразвиват тези доводи, като алтернативно в него се иска изтърпяването на наказанието лишаване от свобода да бъде отложено при условията на чл. 66 НК. Излагат и се излагат съображения затова. Намират, че неправилно апелативният съд е приел, че не са налице условията за това защото, подсъдимият К. е осъждан за престъпление от общ характер. Според тях и по второто осъждане е реабилитиран по право на основание чл. 88а, вр. с ал. 1, вр. с чл. 82, ал. 1, т. 4 НК. В съдебно заседание защитниците - адв. Я. и Ч. поддържат жалбата и допълнението към нея. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на жалбите. Апелативният съд е дал много подробен отговорна всички възражения изложени в жалбата. ВКС на РБ, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 32 от 14.03.2008 г. по нохд № 643/2007 г., Старозагорски окръжен съд е признал подсъдимия З. Т. К. за виновен в това, че за периода 1.06.2004 г. до 13.07.2004 г. в гр. С., като пълномощник на "БГ К." ЕООД правоприемник на фирма "К." ЕООД укрил данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери 114 025.45 лв., като с цел да осуети тяхното установяване водил счетоводна отчетност на "БГ-К." ЕООД-месечни СД по ЗДДС по чл. 100 ЗДДС и дневници за покупки и ползвал счетоводни документи с невярно съдържание-данъчни фактури, в които невярно е документирано, че са получени доставките с описаните в тях стоки и услуги и е платен начисления ДДС по 15 бр. фактури, поради което и на основание чл. 257, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 256, вр. с чл. 2, ал. 2 и чл. 54 НК е осъден на две години лишаване от свобода при първоначален "общ" режим и глоба в размер на 5 000.00 лв. С обжалваното решение присъдата е потвърдена. Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението в пределите на чл. 347, ал. 1 НПК намира, че жалбата е неоснователна. Основните възражения в жалбата и допълнението към нея за несъставомерност на деянието извършено от подсъдимия поради това, че представеното по делото нотариално заверено пълномощно не поражда представителна власт за подсъдимия К, и инкриминираните фактури не са подписани от него както и това, че справката декларация и копието от дневника за продажбите и покупките не са документи с невярно съдържание са били предмет на подробно обсъждане по реда на чл. 339, ал. 2 НПК. Въззивната инстанция за да ги отхвърли като несъстоятелни в мотивите на решението са изложени убедителни аргументи, основани на задълбочен и обективен анализ на събраните по делото доказателства. При оценката на доказателствената съвкупност не са допуснати логически грешки. От правилно установените фактически констатации, са изведени верни правни изводи. Възприетите обстоятелства за правилното решаване на делото са базирани не само на ДРА, а върху обилните гласни и писмени доказателства за това, че сделките по фактурите не са реално осъществени, както и от заключението на вещото лице от ССЕ. Всички те кореспондират с резултатите от проведените данъчни ревизии на фирмата на "БГ К." ЕООД, като правоприемник на "К." ЕООД представител на която е подсъдимият К. Това се установява от извършените насрещни проверки и съставените данъчно-ревизионни актове и изготвените и приети почеркови експертизи. Напълно е доказано, че сделките са фиктивни, сключвани само документално, чрез съставяне на данъчни фактури, без по тях да има движение на стоки, услуги и пари. Обективно това е било и невъзможно без наличие на магазини, работници и складова база към посочените фирми и тези на съконтрахентите. По процесните фактури липсват фискални бонове и задължителните реквизити по чл. 7, ал. 1, т. 5 и 6 ЗСч и по чл. 64, ал. 1, т. 6 ЗДДС (отм.). Пред данъчните органи не са представени от фирмите документи доказващи реално осъществяване на сделките по реда на чл. 6 ЗДДС (отм.) Подробно е проследена хронологията на събитията по регистрацията и промяната на фирмите с посочване на решенията и фирмените дела. Същественото в разглеждания случай е, че подсъдимият К лично, като редовен пълномощник на "К." ЕООД и след промяна на наименованието на дружеството от 18.06.2004 г. в "БГ К." ЕООД като правоприемник на "К." ЕООД е изготвил и подписал, подадените от него в данъчната служба справки декларации и представения в ТДД копие от дневника за продажбите и покупките за съответния данъчен период. Те са документи с невярно съдържание, защото описаните в тях инкриминирани фактури не отразят действително осъществени сделки и услуги и като техен автор са изготвени с цел да се осуети установяване на данъчни задължение и по този начин е укрил данъчни задължения в особено големи размери от 114 025.45 лв. Задължение на ЮЛ и ФЛ е цялата търговска дейност и отчетността да се извършва в съответствие с действащото законодателство. От събраните по делото доказателства е установено, че подсъдимият К като пълномощник на дружеството е осъществил изпълнителното деяние по чл. 256 НК (водене на невярна счетоводна отчетност и ползване на документи с невярно съдържание). За данъчният период от 1.06.2004 г. до 13.07.2004 г. е изготвил неистински счетоводни документи-дневника за покупки в който са включени 15 бр. фактури по неосъществени сделки и отразени в справката-декларация, като ги е употребил да докаже определени обстоятелства-правото на ползване на данъчен кредит по ЗДДС. Целта с лъжливото документиране е била именно да получи данъчен кредит, който не му се дължи. Наказателна отговорност носи всяко физическо лице, което е осъществявало търговска дейност, и е автор на справките-декларации по ЗДДС, в които е потвърдена неистина или затаена истина, с цел избягване на плащане на данъчни задължения. Тези декларации съдържат два съществени раздела. По единият раздел задълженото лице декларира данъчно задължение, т. е. размера на ДДС, който следва да внесе по сделките, по които е доставчик, а в другия раздел декларира данъчния кредит, който има до получи по фактурираните сделки по които е получател. На внасяне в Републиканския бюджет подлежи само разликата и то в случай, че начисления данък надвишава данъчния кредит, който е начислен по доставки към задълженото лице. Получателя придобива право да си начисли и си възстанови данъчния кредит, начислен му от доставчика. В случая се получава източване на ДДС, чрез верига от неосъществени сделки, с помощта на фиктивни търговци (фирми). Вътрешното съдийско убеждение е формирано след обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, относими към главния факт - предмет на доказване в процеса. Събраните и проверени доказателствени материали са обсъдени и ценени според действителното им съдържание и противоречията в тях констатирани добросъвестно, като са изложени съображения защо едни се приемат, а други отхвърлят. Доказателствата са достатъчни да обосноват по един несъмнен начин наличието на обективните и субективни признаци на престъплението по чл. 257, ал. 1, вр. с чл. 256 НК за подсъдимия К. При проверката не се констатира в хода на събирането, проверката и оценката на доказателствата от двете предишни съдебни инстанции да са нарушени процесуалните изисквания, а при установените факти материалният закон е приложен правилно. Неоснователно е и възражението в жалбата изготвена от адв. М, че е нарушено правото на защита на подсъдимия К, след като не са уведомени от първостепенния съд за изготвянето на мотивите към присъдата, с което била нарушена нормата на чл. 308 НПК. Присъдата е обявена на 14.03.2008 г., а мотивите са изготвени в срока посочен в нея. Въззивната жалба на подсъдимия изготвена от защитата (която не отговаря напълно по съдържание на изискванията по чл. 320, ал. 1 НПК) срещу присъдата е подадена на 21.03.2008 г. Съгласно резолюцията на съдията-докладчик от 24.03.2008 г. препис от присъдата с мотивите е изпратена на прокуратурата, а делото на разпореждане на Председателя на Пловдивски апелативен съд. От това е видно, че мотивите към присъдата са изготвени в срока по чл. 308, ал. 2 НПК. Подсъдимият К. писмено се е отказал от защитника представлявал го пред тази инстанция и за въззивния съд е упълномощил адв. М, на който е дадена възможност да се запознае с делото и в подробна молба е направил доказателствени искания, на които с мотивирано определение е отговорено. Участвал е пълноценно в това производство. Затова не са ограничени процесуалните права на подсъдимия по смисъла на чл. 348 ал. 3, т. 1, вр. с ал. 1, т. 2 НПК. Що се отнася до несъстоятелните твърдения на защитата за процесуалната негодност на обвинителния акт, въззивната инстанция в мотивите на решението (на л.11, на гърба, абз. посл. и л. 13) е отговорила с подробни и убедителни съображения, които не се налага да бъдат повтаряни. Същото се отнася и за възражението, че представеното по делото нотариално заверено пълномощно не поражда представителна власт, защото е в нарушение на нормата на чл. 27 ТЗ. Съдът е приложил по-благоприятния за подсъдимия К закон, като е квалифицирал деянието по чл. 256 НК, действал по време на неговото извършване. Определеното наказание в предвидения от закона минимум от две години лишаване от свобода е във възможна и допустима степен снизходително, с оглед проявената престъпна упоритост (за кратък период от време е съставен не малък брой неистински документни-данъчни фактури, за да получи данъчен кредит на големи стойности). Не може да бъде удовлетворено и искането на защитата за отлагане изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода на основание чл. 66, ал.1 НК не само по изложени от първата инстанция съображения, но и защото материално правните предпоставки, както е приела и въззивната инстанция не са налице. Невярно е изложеното в допълнението към касационната жалба, че е настъпила реабилитация по право на основание чл. 88а, ал. 4, вр. с ал. 1, вр. с чл. 82, ал. 1, т. 4 НК за осъждането му с присъда от 4.02.1999 г. по нохд № 229/1998 г. на СР-Нова Загора. Наложено му е наказание шест месеца лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от три години и шест месеца. Присъдата е влязла в сила на 9.03.1999 г. Веднъж е бил реабилитиран по право. Съгласно чл. 88а ал. 3 НК, при условното осъждане срока по ал. 1 започва да тече от деня, в който е изтекъл изпитателния срок (от 9.09.2002 г.). Деянието е извършено до 13.07.2004 г., преди пет годишния срок по чл. 82, ал. 1, т. 4 НК, за да се счита отново за реабилитиран. Поради липса на други доводи в жалбата които да бъдат обсъждани и намерят отговор и след като при проверката на решението не се установи да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от кръга на абсолютните, за които касационната инстанция следи служебно, като правилно и законосъобразно следва да остане в сила. По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на III н. о.,