Решение № 7936 от 21.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3337/2016 г.

Решение № 7936 от 21.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3337/2016 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Н. Г. Х. от гр. С. против решение № 8005 от 17.12.2015 г., постановено по адм. д. № 3962 по описа за 2015 г. на Административен съд - С. град. Р. ес оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на с допроизводствените правила и необоснованост -касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ в пълен размер. Ответникът - Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури оспорва основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на постановеното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, поради което е допустима за раглеждане по същество и е основателна. С обжалваното решение Административен съд - С. град е отхвърлил иска на Н. Г. Х. от гр. С. против срещу Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури е предявен иск за присъждане на обезщетение в размер на 2000 лв за претърпени неимуществени вреди от отменената заповед № ЧР 188/25.07.2011 г. за прекратяване на служебното правоотношение между ищеца и ведомството заедно със законната лихва върху цитираната сума, считано от 25.07.2011 г. - датата на увреждането, до окончателното й изплащане, както и разноските по делото. За да постанови решението си съдът е приел, че ищецът не е доказал настъпването на неимуществени вреди, така както се твърди в исковата молба, поради което фактическият състав на отговорността по "чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ не е изпълнен. Решението на съда е валидно и допустимо но е неправилно, същото е необосновано и е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е изяснил спора от фактическа страна, като е приел, че с влязло в сила на 09.12.2013 г. решение по адм. дело № 7063/2011 г. на АССГ, е отменена, заповед № ЧР 188/25.07.2011 г., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, с която е прекратено служебното правоотношение между ищеца и ведомството. Със заявление от 27.12.2013 г. той поискал служебното му правоотношение да бъде възстановено и със Заповед с от 30.01.2014 г. същият е възстановен на длъжността си. В периода между подаване на заявлението и произнасяне на органа по назначаване ищецът е бил неработоспособен поради изкълчване на коляното. На 29.09.2011 г. е родено детето на ищеца. С решение № 8229/29.12.2014 г. на АССГ, на ищеца е присъдено обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл в размер на 3469,55 лв. Видно от мотивите на съдебния акт, ищецът е заемал длъжност по служебно правоотношение с Басейнова дирекция за управление на водите Дунавски район при МОСВ в периода 08.11.2011 г. - 31.01.2012 г. На 29.07.2011 г. ищецът отправил до прекия си началник докладна записка относно настъпило на 28.07.2011 г. по време на изпълнение на служебните му задължения травматично увреждане контузия на ляво коляно. С болничен лист от 29.07.2011 г. е констатирана временна неработоспособност с продължителност 3 дни; Ищецът е хоспитализиран за периода 01-04.08.2011 г. Според болничен лист от 04.08.2011 г. периодът на неработоспособността е 34 дни. За установяване на понесените неимуществени вреди са ангажирани гласни доказателства. От събраните доказателства по делото по безспорен начин се установява наличието на първия елемент от отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ а именно - отменен по съответния ред административен акт. Необосновани и неправилни са изводите на съда за липса на доказаност на понесените неимуществени вреди, твръдени в исковата молба. Съдът обсъдил в мотивите си показаниятана разпитания по делото свидетел, но в противоречие с установените с тях обстоятелства е достигнал до неправилен извод за липса на понесени неимуществени вреди в резултат от незаконосъобразната заповед за уволнение. Ясно и непротиворечиво по делото е било установено, че ищецът понесъл уволнението много тежко, чувствал се съсипан, потиснат и изолиран, не знаел какво да прави, не му се говорело, ходел с наведена глава, свидетелят му предоставял заеми два-три пъти. По делото е било установено, че в този период, докато е бил уволнен незаконосъобразно, ищецът е очаквал раждане на детето си, и това събитие се е случило през същия период. Обстоятелството, че впоследствие заповедта е била отменена, а след това и с влязъл в сила съдебен акт му е присъдено обезщетение по чл. 104 ЗДС, не може да компенсира понесените до отмяната на акта неимуществени вреди, установени по делото, които са резултат от незаконното уволнение. По изложените съображения се налага извод, че твърдените неимуществени вреди - стрес, обида, уронване на престижа, са били понесени от ищеца и същите следва да се компенсират в настоящото проиводство. Ето защо решението на АССГ следва да се отмени, като вместо него следва да се постанови друго, с което искът бъде уважен до размер на 1000 лв. Размерът се определя по реда на чл. 52 ЗЗД, като се отчете обстоятелството, че ищецът е бил без работа за период от около 3 месеца, след което същият е получил възможност за сигурен доход от работна заплата, както и обстоятелството, че същата е на държавна длъжност. В останалата част искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Решението в частта за разноските също е неправилно, доколкото е постановено в нарушение на императивните правила на чл. 10, ал. 2, предл. първо ЗОДОВ, ограничаващи отговорността за разноски на загубилия делото ищец само до разноските по производството, които, съгл. чл. 75 ГПК, са само по заплащане за вещи лица, призоваване на свидетели, т. е. за процесуалните действия, които страната е искала да се извършат. Законът в тази норма, която има специален характер спрямо разпоредбата на чл. 78 ГПК не предвижда при отхвърляне на иска ищецът да заплаща възнаграждание за адвокат, респ. - юрисконсулт на ответната страна. Водим от горното, Върховният административен съд