Решение № 4554 от 31.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5676/2010 г.

Решение № 4554 от 31.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5676/2010 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на Иван Запрянов Дачев от гр. Пловдив против заповед с рег. № К-3229 от 22.03.2010 г. на министъра на вътрешните работи, за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Жалбоподателят оспорва законосъобразността на издадената заповед и иска нейната отмяна. Жалбата е обоснована с твърдения че не са налице условията на цитираните в заповедта правни норми за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина-умишлено разгласяване на устна информация по ЗМ № 88/09 г.; че не е извършил визираното в заповедта нарушение тъй като информацията за повода по който се търси заподозрения Георги Беширов му е съобщена първо от служителя които са му занесли призовката за явяване в 03 РУ на МВР - Пловдив. Ответната страна - министърът на вътрешните работи, чрез своя процесуален представител - юрк. Стоев оспорва жалбата като неоснователна. С оглед наведените в жалбата оплаквания, събраните по делото доказателства и служебна проверка за законосъобразността на оспорената заповед по реда на чл. 168 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение намира за установено следното: Жалбата е редовно подадена от лице, което е адресат на оспорения индивидуален административен акт, в срока по чл. 149 от АПК, поради което е допустима за разглеждане по същество. С обжалвана заповед министърът на вътрешните работи е наложил на Иван Запрянов Дачев, в качеството му на длъжностно лице - разузнавач VI степен в група 01 на сектор "Криминална полиция" към Трето РУ на МВР - Пловдив при ОД на МВР - Пловдив, дисциплинарно наказание "уволнение". Фактическо основание за налагане на наказанието дисциплинарно-наказващият орган е посочил, че в това му качество, на 15.09.2009 г., в гр. Пловдив, в извънработно за него време и извън установения от закона ред, умишлено е разгласил устна информация относно ЗМ № 88/2009 г. по описа на Трето РУ на МВР - Пловдив пред Георги Петров Беширов от гр. Пловдив за това, че полицейските органи го търсят във връзка с извършен грабеж, с което виновно е нарушил етичните правила на т. 7 и т. 56, предложение първо от Етичния кодекс за поведение на служители в МВР, обявен с МЗ рег. № Iз-2013/8.11.2006 г. Това поведение на жалбоподателя е квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина. За установяването на фактическата обстановка, органа изцяло се е позовал на данните, събрани в проведено дисциплинарно производство, съдържащи се в обобщена справка рег. № 1831/09.02.2010 г. и становище рег. № Я-2121/15.02.2010 г. по описа на ОД на МВР - Пловдив. Дисциплинарното производство е започнало с издаването на представената по делото заповед с рег. № К-49/05.01.2010 г., (изменена относно назначената комисия с зап. ОВЕД рег. № К-474/19.01.2010 г.), с която дисциплинарнонаказващия орган е предприел първите действия за установяване на нарушението, чрез назначаване на комисия за проверка на постъпили предварителни данни - предложение вх. № 2640/11.12.2009 г. по описа на САД "ЧР" - МВР (рег. № Я-12838/11.12.2009 г. од. на ОД на МВР - Пловдив). След приключване на проверката назначената за целта комисия е изготвила становище рег. № Я-2121/15.02.2010 г. и представила обобщена справка рег. № 1831/0902.2010 г. Същите съдържат подробно обсъждане на събраната в хода на проверката информация, предлагайки на наказващия орган Иван Дачев да бъде дисциплинарно уволнен за установеното при проверката деяние. С действията си по съобщаване на заподозряното лице повода за който го призовават в РУ на МВР комисията е приела, че Дачев е нарушил следните разпоредби на ЗМВР и Етичния кодекс: чл. 227, ал. 1, т. 7 ЗМВР - като използвал служебното си поведение за облага на Георги Запрянов Беширов и Борислав Бориславов Ставрев, с което е попречил да се извършат необходимите оперативно-издирвателни мероприятия за разкриване на престъплението по ЗМ № 88/2009 г. по описа на Трето РУ на МВР - Пловдив; не е изпълнил стриктно и безпристрастно своите професионални задачи и е злоупотребил с правомощията си - нарушение на т. 12 и т. 13 от Етичния кодекс; разгласил служебна информация пред друго лице не по предвидения от закона ред - т. 56 от Етичния кодекс. Дисциплинарнонаказващият орган е възприел частично предложението като приел, че на 15.09.2009 г., в гр. Пловдив, в извънработно за Иван Дачев време и извън установения от закона ред, умишлено е разгласил устна информация относно ЗМ № 88/2009 г. по описа на Трето РУ на МВР - Пловдив пред Георги Петров Беширов от гр. Пловдив за това, че полицейските органи го търсят във връзка с извършен грабеж, с което виновно е нарушил етичните правила на т. 7 и т. 56, предложение първо от Етичния кодекс за поведение на служители в МВР, обявен с МЗ рег. № Iз-2013/8.11.2006 г. В дадените писмени обяснения пред назначената комисия Иван Дачев не отрича, че чрез свой колега Стоян Атанасов, е получил информация за въпросното разследване (ЗМ № 88/2009 г.) и, че се обадил на заподозрения Георги Беширов, на когото казал, че има производство отнасящо се за грабеж и трябва да се яви в МВР. Отрича, че първи е съобщил на Беширов повода по който се издирва от органите на МВР, като твърди, че това е направено от служителя на МВР - връчител на призовката. С оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства, Върховният административен съд, трето отделение в настоящия си състав намира, че заповедта е издадена от компетентен орган в изискуемата от закона форма, в съответствие с материалноправните разпоредби и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила на ЗМВР и ППЗМВР. Жалбоподателят Дачев не оспорва, че в извънработно за него време е проявил интерес към процесното досъдебно производство и чрез свои колега е научил че то се отнася за грабеж. Не отрича и факта, че на същата дата, 15.09.2009 г. е разговарял със заподозрения Георги Беширов. Според обясненията на наказания, поддържани и в жалбата пред съда, няма нарушение от негова страна на служебни задължения, тъй като не той е първият който е съобщил повода по който се издирва Георги Беширов. От своя страна, административния орган, възприемайки констатациите от обобщената справка, е приел, че инспектор Иван Запрянов Дачев, в качеството му на разузнавач в група 01 на сектор "Криминална полиция" към Трето РУ на МВР при ОД на МВР - Пловдив, виновно е нарушил етичните правила на т. 7 и т. 56, предложение първо от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР като на 15.08.2009 г. в гр. Пловдив, в извънработно за него време и извън установения от закона ред, умишлено е разгласил устна информация относно ЗМ № 88/2009 г. по описа на Трето РУ на МВР - Пловдив пред Георги Петров Беширов от гр. Пловдив относно това, че полицейските органи го търсят във връзка с грабеж. Съдът изцяло кредитира извода на административният орган, че Иван Запрянов Дачев виновно е нарушил етичните правила на т. 7 и т. 56, предложение първо от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, обявен с МЗ рег. № Iз-2013/8.11.2006 г., като умишлено е разгласил устна информация относно ЗМ № 88/2009 г. по описа на Трето РУ на МВР - Пловдив пред Георги Петров Беширов от гр. Пловдив относно факта, че лицето се издирва от органите на МВР във връзка с грабеж. В този смисъл е и забележката, отразена от самия Дачев върху заповедта за дисциплинарното му уволнение. Обстоятелството дали той първи или служителя, връчил призовката за Беширов, е съобщил повода за издирване на заподозрения е ирелевантен относно преценката за наличие на виновно поведение на служителя. Това е така защото не времето/часа на съобщаване на информацията, а самото й съобщаване е укоримо поведение и самото съобщаване предполага носене на дисциплинарна отговорност. Този факт е безспорно установен от данните по делото които установяват, че явяването на заподозряното лице в МВР за даване на показания е било предшествано от разговор за това с наказания Иван Дачев. При това той по време на отпуск е събрал по нерегламентиран начин същата с цел да я предостави на заподозрения Георги Беширов. Другото поддържано основание за отмяна, че заповедта не била мотивирана от фактическа и правна страна защото твърдяното нарушение на служебната дисциплина не било извършено е голословно. Дисциплинарно-наказващия орган изрично в оспорваната заповед е препратил към обобщена справка рег. № 1831/09.02.2010 г., и становище рег. № Я-2121/15.02.2010 г. от съдържанието на които е видно как е обсъден събраният в хода на производството доказателствен материал и въз основа на кои доказателства е установено дисциплинарното нарушение. В предвид установеното при проведеното дисциплинарно производство твърдението за нарушаване принципа на законност, съразмерност и истинност е голословен. Жалбоподателят не посочва и не търси доказване на определени факти, които са относими към случая, а с отричане на приетото за установено цели опровергаването му. Неоснователно е оплакването, че не е налице хипотезата на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" за деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на служители в МВР, с които се уронва престижът на службата. Действията по набиране на информация относно дознание което не му е било възложено, по време на отпуск, с цел да съобщи тази служебна информация на трето лице, при това заподозряно за престъпление, представлява нарушение на етични норми на поведение, които уронват престижа на службата. С ТП № 3 от 7.06.2007 г. по т. д. № 4/2007 г. на ВАС е направено разграничение между нарушения на служебни задължения свързани със заеманата длъжност и регламентирани в ЗМВР, ППЗМВР или инструкции, очертаващи служебното правоотношение и деяния, които нямат връзка със служебните задължения, но поради това, че нарушават етични норми са основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност като неетични и уронващи престижа на службата. Тъй като деянието е извършено по време на отпуск, с него служителят е показал неуважение и незачитане към установения обществен ред, използвал е служебните си контакти за да набере информация, която е съобщил на заподозряното по процесното досъдебно производство лице. Деянието на Дачев е станало достояние на голяма част от състава на Трето РУ на МВР, както и на граждански лица, . поради което е налице нарушение на морални норми. Тези норми по принцип не са конкретни и писани правила за поведение и наказващият орган не е длъжен да ги посочва, а да конкретизира поведението, което счита за укоримо, както е и направил. Твърдението за нарушение на процедурата за провеждане на дисциплинарното производство, конкретно на разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от ЗМВР също е неоснователно. Данните по делото обосновават извод, че двумесечният срок по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. е спазен. По смисъла на чл. 223, ал. 1 от ППЗМВР нарушението се счита за открито от момента на предоставяне на материалите по дисциплинарното производство на министъра на вътрешните работи, като компетентен орган да наложи наказанието. Този момент е 22.03.2010 г. когато министърът се е запознал с обобщената справка и становището на дисциплинарно разследващия орган. Именно това са документите, в които се съдържат достатъчно данни относно вида на нарушението, съдържанието му, условията при които е извършено и личността на извършителя. Не би могло да се възприеме становището на процесуалния представител на жалбоподателя изразено в писмената му защита, депозирана по делото, че нарушението е открито с постъпване на сигнала по преписката - 11.12.2009 г. В сигнала действително се съдържа информация за открито нарушение, допуснато от инспектор Дачев, но посочените данни все още не са достатъчни за категоричен и обоснован извод относно съдържанието на нарушението и отношението на извършителя към него. Съдът и при служебна проверка за законосъобразност на заповедта и изискванията на чл. 246 от ППЗМВР не констатира нарушения както на процесуално-правни така и на материално-правни норми на ЗМВР и ППЗМВР. В предвид на приетото за установено жалбата ще следва да се отхвърли. Водим от горното, Върховния административен съд, трето отделение, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК ,