Решение № 5807 от 3.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4293/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С Решение 28259 от 27.12.2024 г., постановено по адм. дело 7514/2024 г. Административен съд София - град (АССГ), I отделение, петдесет и четвърти състав, е отхвърлил жалбата на Е. А., гражданин на Бангладеш, срещу Решение 5872/28.04.2024 г., издадено от председателя на Държавна агенция бежанци (ДАБ) при Министерски съвет (МС), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на лицето е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Е. А., с [ЛНЧ], гражданин на Бангладеш, със съдебен адрес: гр. София 1784, бул. Александър Малинов 30, офис 1, чрез процесуалния му представител адв. А. Ангелова от САК. В същата се прави оплакване, че решението на АССГ е неправилно поради постановяването му при допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ. Ответникът по касационната жалба председателят на ДАБ при МС, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Е. Хичовски, взема становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в хода на делото по същество, като представя актуална справка за обществено политическата обстановка в Народна Република Бангладеш към 24.01.2025 г. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ била законосъобразността на Решение 5872/28.04.2024 г., издадено от председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ на Е. А. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че Е. А. бил роден на [дата]. в обл. Сунамгондж, [населено място], Бангладеш, гражданин на Бангладеш, с етническа принадлежност бангладешец, с вероизповедание мюсюлманин сунит, семейно положение - неженен. Установено е, че чужденецът вече е подавал молба за международна закрила в България - с вх. 524 от 23.11.2020 г., която била отхвърлена с решение УПП - 410 от 04.12.2020 г., издадено от интервюиращ орган на ДАБ при МС. Установено е също така, че Е. А. е подал втора молба за предоставяне на международна закрила в България с рег. УП - 6863 от 17.08.2022 г., но тъй като в предвидения от закона срок интервюиращият орган не се е произнесъл, то съгласно разпоредбите на чл. 766, ал. 1, последващата молба за международна закрила се смятала за допусната до производство за предоставяне на международна закрила и чужденецът бил регистриран повторно. При първото проведено с чужденеца интервю на 27.11.2020 г. същият е обяснил, че е напуснал Бангладеш три години преди датата на това интервю, като първоначално заминал за Индия, а впоследствие минал нелегално _Пакистан, Афганистан, Иран, Турция и след това пристигнал в България, но не по законоустановения ред и не през определените за целта места. При това интервю Е. А. бил посочил, че не е бил арестуван или осъждан, не бил политически ангажиран, като не е бил член на партия и не се е занимавал с политика, организации, въоръжени групировки, не бил заплашван и не му било оказвано насилие. Посочил е също така, че причините за напускане на държавата му по произход били лични и финансови проблеми, като е споделил, че в родината му нямало работа, освен нископлатена, поради което не можел да изхранва семейството си. Въпреки че при проведеното на 04.04.2024 г. ново интервю молителят бил потвърдил вече заявеното на предходното интервю, същият е допълнил, че към настоящият момент в родината му за него били възникнали и други проблеми, като доколкото при първоначалното си идване не бил имал намерение да остане в България - не бил отговарял точно и изчерпателно на въпросите. Посочил е, че в Бангладеш имал бизнес, свързан с развъждане на риба, като в тази връзка имал проблем с човек, занимаващ се с политика. Посочил е също така, че освен че бил симпатизант, в същото време и работел за [ПП], като без да е бил назначен там - извършвал услуги и доброволческа дейност за партията. На следващо място е споделил, че имал членска карта и бил член на тази партия. В това интервю е заявил, че проблемите, които имал в родината му били свързани с човек, който искал неправомерно да отнеме бизнеса му с риба. По думите му въпросният човек бил починал от токов удар през 2021 г., като роднините му били завели дело срещу молителя и други симпатизанти на партията, обвинявайки ги в убийство. Споделил също така, че проблемите му с този човек датирали от много време, но чужденецът не можел да предприеме никакви действия срещу него, защото тогава на власт били Авами Лийг партия, която по време на петнадесетгодишното си управление извършвала преследвания на лица, компрометиращи нейни сподвижници, какъвто бил и убитият. В същото интервю е допълнил, че не е споменал за тези проблеми на предходното интервю, тъй като имал намерение да напусне България. В административното производство с оглед преценка основателността на подадената молба за международна закрила от дирекция Международна дейност в ДАБ при МС била изготвена справка относно Народна република Бангладеш с вх. ЦУ-705/22.02.2024 г., като било представено и становище от ДАНС, в което е посочено, че липсват възражения да се предостави закрила на чужденеца. В съдебно заседание за изясняване на обстоятелствата по делото от органа е представена справка относно Народна република Бангладеш с вх. МД-02-29/25.10.2024 г. При тази фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че решението е издадено от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, при наличие на фактически и правни основания за издаването му и при спазване на административнопроизводствените правила. След това съдът е пристъпил към изграждане на своите изводи по материалната законосъобразност на акта. На първо място административният съд е приел за правилен извода на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на Е. А.. Прието е, че изложените по време на интервюто от молителя причини за напускане на страната му на произход не са от кръга обстоятелства по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Освен това според съда липсвали данни чужденецът да е бил преследван поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждения, като спрямо него не било упражнявано физическо насилие и не е бил обект на репресии. При анализ на причините на молителя за напускането на Бангладеш, съдът е приел за правилни изводите на административния орган, че страховете на чужденеца, свързани с общата обстановка на несигурност в страната и опасенията му от преследване, били недостоверни, тъй като те не били продиктувани от реални действия от страна на армията и властта в Бангладеш, а имали преди всичко битов характер. Прието било, че в случая не се установявало на оспорващия да са били нарушени основни човешки права до такава степен тежки по своето естество или повторяемост, за да се приемело, че било налице преследване по смисъла на относимите правни норми. Освен това е посочено, че принадлежността към определена социална група, сама по себе си не била достатъчно основание, за да се приеме, че е налице преследване на дадено лице и оттам - да се предостави статут на бежанец на това лице. На следващо място съдът е приел за правилна и преценката на органа за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в разглеждания случай не се навежда като причина за напускане на страната по произход наличието на опасност чужденецът да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или да бъде подложен на изтезание, нечовешко или унизително отношение или наказание. След обсъждане на данните и доказателства по делото, съдът е приел, че хипотезите, визирани в чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, не били налице, като липсвали данни и твърдения и за наличието на обстоятелствата, предвидени в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ. Наред с изложеното съдът е приел, че по отношение приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ административният орган е извършил анализ на информацията относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Бангладеш, съдържаща се в представената по делото справка на Дирекция Международна дейност ДАБ при МС, съгласно която нивото на сигурност в Бангладеш постепенно се подобрявало - в страната не били налице спорадични инциденти и атентати, нито бил налице вътрешен въоръжен конфликт по смисъла, заложен в международното право и правото на ЕС. Прието било, че според данните от справката, бангладешката икономика се възстановявала бързо и поетапно от кризата, причинена от пандемията Ковид 19, случаите на политическо насилие били малко на брой, страната била постигнала значителен напредък при настоящето си правителство, като развивала икономически отношения с Япония във връзка с редица проекти. Прието било, че въпреки съществуващата в страна икономическа несигурност, нарастваща инфлация, дефицит на платежния баланс и ускоряване на инфлацията, не съществували сериозни основания да се смята, че цивилно лице, върнато в страната или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си там би се изложило на реална опасност да претърпи тежки посегателства или на реален риск за неговия живот и сигурност, поради което според съда спрямо молителя не била налице заплаха, породена от ситуация на безогледно насилие по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗУБ. Съдът е посочил, че така изведените от него изводи въз основа приетите по делото справки, издадени от компетентен държавен орган в кръга на правомощията му по установените форма и ред, представляващи официални свидетелстващи документи и ползващи се с материална доказателствена сила, не са били оборени от страна на чужденеца с насрещни доказателства в защита на тезата му. Направен е краен извод за законосъобразност на оспореното решение на председателя на ДАБ при МС и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд София - град е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на Е. А. се правят оплаквания за неправилност на решението поради постановяването му при допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество са изложени аргументи, че съдът не е обсъдил всички факти и обстоятелства от бежанската история на молителя, в това число причините за напускане страната на произход, като са изложени и аргументи, че не е извършил задълбочена преценка на политическата ситуация в Бангладеш. Посочено е, че съдът е постановил незаконосъобразно решение, базирано единствено върху информацията, изготвена от самия административен орган. Освен това са изложени аргументи, че според всички международни източници положението с човешките права в страната било проблемно, като имало регистрирани случаи на убийства на обикновени граждани във военни сблъсъци, продължавала и тежката хуманитарна криза, военните конфликти и изключително високата престъпност, породена от тотална липса на държавен контрол. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: На първо място следва да бъде посочено, че първоинстанционният съд е допуснал очевидна фактическа грешка при изписване номера на обжалвания административен акт като вместо правилното - Решение 5872/28.04.2024 г., навсякъде в съдебното решение погрешно е записал Решение 5782/28.04.2024 г. Допуснатата неточност, обаче, не се отразява на правилността на съдебния акт и може да бъде отстранена по почин на съда неограничено във времето. На следващо място настоящият касационен състав споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. Съдът задълбочено и пространно е изследвал всички факти и обстоятелства, свързани с личната история на лицето и касаещи основателността на претенцията на касационния жалбоподател и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи. Следва да се посочи, че правилно съдът, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на Е. А.. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ под понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В конкретния случай няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Заявителят не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. Основните мотиви за напускане на Бангладеш, изтъкнати от кандидата за закрила при първото му интервю, са свързани с лични и финансови проблеми, а останалите причини за напускане на държавата му по произход, посочени в проведеното на 04.04.2024 г. ново интервю, не са подкрепени с никакви конкретни доказателства. Прави впечатление, че при всяко интервю чужденецът навежда различни обстоятелства и основания, които в тяхната взаимовръзка стават противоречиви. Освен това основен момент, който би могъл да бъде от значение при анализа на бежанската история, би следвало да бъде съобщен от молителя още при първото проведено с него интервю, независимо от намерението му да напусне България. Следва да бъде съобразено и обстоятелството, че молителят е напуснал Бангладеш още през 2017 г., т. е. преди появата на изтъкнатите във второто интервю причини за напускането на родината му. Всичко това убеждава съда, че бежанската история е съставена за целите на процеса, като доколкото според твърденията му - същият първоначално е нямал намерение да остава в България, следва да се приеме, че в конкретният случай чужденецът не е бежанец според глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации, а икономически мигрант, търсещ по добри условия за живот и реализация. Предвид изложеното следва да се приеме, че липсват действия от страна на властите или други субекти, извършващи преследване, визирани в чл. 8, ал. 3 от ЗУБ, от които да се направи извод за преследване или дискриминация към чужденеца. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът е приел, че от страна на Е. А. липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Правилно административният съд е приел и че не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Бангладеш достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В настоящия случай правилно е преценено от съда, че оспореният административен акт е издаден при съобразяване на Решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, б. в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, б. д от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. За хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ от административния съд е извършен анализ на предоставената от Е. А. бежанска история и актуалната информация относно Народна Република Бангладеш. Административният съд подробно е обсъдил данните в представената в административното производство справка на дирекция Международна дейност при ДАБ, на които се е позовал и административният орган. В подкрепа на изводите си съдът е анализирал и информацията относно Народна Република Бангладеш, която е допълнително представена пред него със справка с вх. МД-02-29/25.10.2024 г., като е направил правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Бангладеш да е на нива, обосноваващи извод за съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. Тези обстоятелства се потвърждават и от представената пред касационната инстанция справка с вх. МД-02-55/24.01.2025 г. на дирекция Международна дейност при ДАБ, в която изрично е посочено, че с Решение 247/03.04.2024 г. на Министерския съвет са приети Списък на сигурни страни на произход и на Списък на трети сигурни страни по отношение на търсещите закрила, като Република Бангладеш се определя за сигурна страна. Предвид посоченото обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Наред с изложеното следва да се посочи, че правилно първоинстанционният съд е базирал изводите си за липса на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут върху информацията, изготвена от административния орган под формата на справки. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 21, т. 6 и т. 7 от Устройствения правилник на ДАБ при МС Дирекция Международна дейност събира, поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, което включва обща географска, политическа, икономическа и културна информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на човека, и изготвя и актуализира аналитични доклади и справки за сигурните държави по произход, за третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци. С оглед изложеното обосновано решаващият съд е приел, че приетата по делото справка представлява официален свидетелстващ документ предвид факта, че е била издадена от компетентен държавен орган, в кръга на правомощията му, по установените форма и ред, поради което фактите, удостоверени в нея, се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, която, в случая, не е оборена чрез представяне на насрещни доказателства от страна на чужденеца в подкрепа на твърденията му. След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспореното 5872/28.04.2024 г., издадено от председателя на Държавна агенция бежанци при Министерски съвет, с което с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ на Е. А. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, Административен съд София - град е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,