Решение № 4573 от 9.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 571/2021 г.

Решение № 4573 от 9.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 571/2021 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационни жалби от Кмета на район "Централен" - Община Пловдив и от "Фитополис Еко Ойл" ООД, със седалище в гр. Пловдив, против Решение № 1669/1.10.2020 г., постановено по адм. дело № 404/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с твърдения за неправилност в съответните му части и искане за отмяната им. В съдебното заседание касационният жалбоподател - Кмет на район "Централен" - Община Пловдив, редовно призован, не се представлява. Касационният жалбоподател "Фитополис Еко Ойл" ООД, се представлява от адв. Д., който поддържа касационната жалба и отговора, даден на касационната жалба на кмета на район "Централен" - Община Пловдив. Претендира отхвърлянето й, по съображенията в жалбата и отговора по нея. Претендира разноски. Ответникът: "Роберто 09" ООД, редовно призован, се представлява от адв. Д., който оспорва касационната жалба на кмета на район "Централен" - Община Пловдив. Настоява за отмяна на съдебния акт в частта, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, а в останалата част – да бъде потвърдено. Моли за присъждане на направените в настоящото производство разноски. Представя писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на първата касационна жалба. Решението се счита неправилно и следва да бъде отменено в частта за отмяната на заповедта и да бъде потвърдена в частта за премахване на покривната конструкция. С оспорената заповед № РД-19-1164/19.12.2019 г., е било разпоредено, на основание чл. 225а, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, да се премахне незаконен строеж: "Съществено укрепване на конструкцията на сградата, с изграждане на нови носещи елементи и промяна на външното очертание на сградата във вертикално отношение" на двуетажна сграда с идентификатор 56784.523.761. 1, в ПИ с идентификатор 56784.523.761 по КККР на гр. Пловдив, представляващ УПИ I – комплексно застрояване, подземен гараж, кв. 381 а по план на Трета градска част, ул. "Капитан Райчо" № 67 А, гр. Пловдив, собственост на "Фитополис Еко Оил" ООД.. От фактическа страна съдът е посочил, че по жалба на "АДВ Билдингстрой" ООД, гр. Пловдив, след влязло в сила решение № 2172/22.10.2014 г., по адм. дело № 702/2014 г. на АС-Пловдив, с отменен отказ от 7.03.2013 г. на Гл. архитект на община Пловдив - район "Централен" и връщане на преписката на административния орган, поради наличието на предпоставките за прилагане на § 16 от ПЗР на ЗУТ, е било издадено удостоверение за търпимост № 30 от 4.11.2014 г. на строеж: "двуетажна масивна сграда със застроена площ 122 кв. м с изба", с идентификатор 56784.523.761. 1 по КК на гр. Пловдив, находяща се в УПИ І- комплексно застрояване, подземни гаражи и КОО, кв. 381 по плана "Трета градска част", гр. Пловдив, с административен адрес: гр. Пловдив, [улица]. От приетото по това дело заключение на СТЕ, извършило оглед на място на 23.06.2014 г., се установяват вида и състоянието на сградата към този момент-подземен складов етаж изпълнен с каменна зидария, два етажа с тухлени зидове 25 - 38 см от плътни тухли и дървен гредоред; неизползваем тавански етаж, изграден от дървена покривна конструкция, достъпът до етажите става чрез стоманобетоново стълбище. Сградата е масивна и се състои от тухлени стени, частични стоманобетонови елементи-щурцове над прозорци, стоманобетонови пояси, стоманобетоново стълбище, стоманобетонови балкони, подовите конструкции са изпълнени с дървен гредоред и дюшеме, дървена покривна конструкция. Сградата се състои от първи приземен етаж с височина 3, 30 м и втори етаж е с височина около 3, 20 м. Над втория етаж е обособен тавански неизползваем етаж, покрит с дървена покривна конструкция. Последвало е внасяне за одобрение на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж - за обект "Укрепване и обезопасяване на съществуваща сграда с идентификатор № 56784.523.761. 1", по което е бил постановен мотивиран отказ № 1/22.02.2016 г. на Гл. архитект на район "Централен" - община Пловдив. Жалбата на дружеството е била отхвърлена със заповед № ДК-10-ЮЦР-17 от 11.04.2016 г. на началника на РДНСК - ЮЦР, образувано е адм. дело № 1107/2016 г. на АС– Пловдив, приключило с влязло в сила решение № 2359/13.12.2016 г., (с което жалбата е отхвърлена), след произнасянето на ВАС с решение по адм. д. № 1302/2017 г. (с оглед забраната на § 53, ал. 2 ПЗР ЗУТ, ДВ бр. 101/22.12.2015 г.). В хода на това производство, е представен протокол за техническото състояние на обекта от 21.03.2013 г. осъществен от технически специалисти на район Централен-Пловдив, с който е констатирана изцяло компрометирана покривна конструкция на сградата - в по-голямата си част пропаднала с опасно провиснали керемиди над стрехите; полусрутени комин и капандура; прогнил гредоред и паднал на места каратаван; силно пропаднали основи; започнали да се отцепват съществуващи на втория етаж стоманобетонни тераси и др. С оглед състоянието на сградата на собственика е препоръчано да извърши ремонт на покрива с подмяна на прогнилите участъци от дървена конструкция и обшивката, ведно с пренареждане на керемиди и замяна на изпочупените с нови и обезопасяване на комините и капандурите; отремонтиране на стрехите; обезопасяване на изгнилите части на дървения гредоред от каратаваните; обезопасяване на прогнилата дървена дограма със затваряне с предпазни капаци. Указан е двумесечен срок с предупреждение – при неспазване на предписанията ще бъде приложена цялата процедура по чл. 195 ЗУТ. На 16.05.2014 г. е съставен констативен протокол /л. 41 по адм. дело № 1107 по описа за 2016 г. / от комисия, назначена със заповед на кмета на район "Централен" при община Пловдив по чл. 196, ал. 1 ЗУТ, в който са установени сходни факти, описани в протокола от 21.03.2013 г. и в заключение е посочено – сградата е със силно компрометирана конструкция и създава опасност за преминаващите в близост граждани. Указан е тридневен срок за обезопасяване на сградата, така че да не застрашава преминаващи граждани от падащи предмети. Отново е посочено, че при неспазване на предписанията ще бъде приложена цялата процедура по чл. 195 ЗУТ. От доказателствата по адм. дело № 1107 по описа за 2016 г. на Административен съд – Пловдив, както и от тези, събраните в хода на настоящото производство, не се установява да е издавана заповед по реда на чл. 195, ал. 4 от ЗУТ, която да съдържа конкретни предписания по отношение на процесната сграда. Според Комплексен доклад от 29.12.2015 г. /л. 67 и сл. по същото дело/, изготвен за оценка на съответствието на технически инвестиционен проект: "Укрепване и обезопасяване на съществуваща сграда", строежът представлява укрепване на съществуваща сграда, застрашена от самосрутване, поради износеност на конструкцията и ограждащите материали и в изпълнение на изискванията на чл. 195, ал. 1 от ЗУТ от страна на възложителя по предписание на общинската администрация. Фактическото изпълнение представлява изграждането на стоманобетонни колони и греди които укрепват съществуващата конструкция на обекта без строителни работи по инсталацията и се цели обезопасяване на сградата и околното пространство от падащи предмети. В действащия РП "Трета градска част", гр. Пловдив, одобрен със заповед № 617/21.06.1984 г., процесната сграда е заснета със сигнатура 2 МСБЖ без планоснимачен номер, без разлика по местоположение в отделните планове и без промяна на границите, площта и етажността. В КККР е заснета с идентификатор 56784.523.761. Сградата не е елемент от предвижданията на планът за УПИ I – комплексно застрояване, подземни гаражи и КОО, кв. 381 по плана на Трета градска част, не е отразена в застроителния план като запазваща се. Това обстоятелство е установено от съдебна експертиза по адм. дело № 1107 по описа за 2016 г. по описа на Административен съд – Пловдив и отразено в Комплексен доклад от 29.12.2015 г. Сградата няма траен градоустройствен статут и е в презумпцията на търпим строеж. На 21.03.2019 г., "Фитополис Еко Ойл" ООД, с нот. акт № 143/2019 г., е придобило от "АДВ Билдингстрой" ООД, гр. Пловдив, изключителната собственост върху сграда с идентификатор 56784.523.223. 3, в поземлен имот с идентификатор 56784.523.223 по КК и КР на гр. Пловдив, (стар идентиф. 56784.523.761. 1), със застроена площ от 120 кв. м, брой етажи: 2, предназначение: еднофамилна жилищна сграда. Съгласно нот. № 50, от 28.11.2019 г., "Роберто 09" ООД, е закупило от "Фитополис Еко Ойл" ООД, самостоятелен обект с идентификатор 56784.523.761. 1. 1, в сграда идентификатор 56784.523.761. 1 по КККР на град Пловдив, представляващ: жилище апартамент, етаж минус едно, брой нива: 2, с площ 30, 10 кв. м за първото и 116, 50 кв. м за второто ниво. На 25.11.2019 г. длъжностни лица при район "Централен" на община Пловдив, са извършили проверка на обект: "Двуетажна масивна сграда със застроена площ 120 кв. м., с изба" и е съставен констативен акт № 41/25.11.2019 г., в които е отразено, че имотът и строежът са собственост на "Фитополис Еко Ойл" ООД, посочено и като възложител на строежа, за който не са представени одобрен проект и разрешение за строеж. Строителството е описано като: "Съществено укрепване на конструкцията на сградата като е изпълнена нова стоманобетонова конструкция, състояща се от стоманобетонови колони на първи етаж, стоманобетонови колони и греди на втори етаж, стоманобетонова плоча над втори етаж, стоманобетонови колони и пояси в подпокривното пространство, върху които е изпълнен нов дървен покрив, с променена конструкция на покривните линии, като съществуващият покрив е трансформиран от четирискатен в трискатен, в резултат на което е увеличено подпокривното пространство и е променена фасадата от юг, към ул. "Кап. Райчо", съответно и очертанията на сградата във вертикално отношение". Изготвена е и графична част, от която е видно разположението и броя на констатираните нови стоманобетонови носещи колони. При тези данни проверяващите са посочили, че строежът е изпълнен в нарушение на разпоредбата на чл. 148, чл. 157 и § 53, ал. 2 от ЗУТ и е незаконен, което е основание за започване на процедура за издаване на заповед по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Със заповед № РД-19-1164/19.12.2019 г. - процесната, кметът на район "Централен" при община Пловдив е наредил да се премахне процесният незаконен строеж, като се е позовал на установената в КА № 41 от 25.11.2019 г. фактическа обстановка. Възраженията на оспорващия са обсъдени, но са преценени като неоснователни. По делото е допусната СТЕ, с вещо лице строителен инженер, чието заключение е прието без възражения от страните и което съдът е кредитирал като компетентно и обосновано. Според вещото лице и от огледа на място се установява, че процесната сграда е на 3 етажа, с подземен етаж. Тъй като в сградата е извършена замяна на основни носещи конструктивни елементи, основни части и инсталации и са изпълнени нови такива, вещото лице класира изпълненият строеж като "реконструкция" по смисъла на т. 44 от § 5 на ДР на ЗУТ. В процесната сграда е извършена цялостна замяна на подовите и покривната конструкции, а след изпълнението на стоманобетоновите колони във всички етажи може да се приеме, че е налице увеличаване на носимоспособността и устойчивостта на конструкцията на цялата сграда. Според вещото лице извършената реконструкция на сградата попада в обхвата на понятието за "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Извършената реконструкция засяга цялата сграда, засегнати са еднакво всички етажи, всички вертикални и хоризонтални елементи, включително основите. В този самостоятелен обект са изпълнени СМР, описани в обжалваната заповед като подлежащи на премахване. Изпълнението на заповедта ще доведе до конструктивна намеса и в СОС с идентификатор 56784.523.761. 1. 1. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че така както е формулирана заповедта за нейната реализация се изисква премахване на цялата конструкция на процесната сграда, което е равносилно на разрушаване на цялата сграда. При тази фактическа обстановка, от правна страна съдът е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в условията на делегирано правомощие за издаване на заповеди по чл. 225а от ЗУТ от кмета на общината и при спазване на предвидената процедура. Обсъждайки спецификите на настоящия казус, е съобразил, че незаконното строителство отчасти е провокирано от обективно влошеното състояние на търпимата жилищна сграда. Посочил е, че действително необходимостта от заздравяването на един строеж /по начало законен/, чрез ремонтни и възстановителни дейности, сама по себе си не оправдава извършването на ремонт и реконструкция, като вид строеж по § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, без строителни книжа. Въпреки това постигането на крайния резултат - поддръжката на сградата в състояние, което не застрашава живота и здравето на обитателите й или трети лица, се явява съответен на основната цел на закона, залегнала в правилата на чл. 169, ал. 3 и чл. 195, ал. 1 от ЗУТ. Не следва да се пренебрегва и фактът, че в случая са положени и усилия за снабдяване със строителни книжа, за да бъде обезпечена тази намеса. Респективно контролните органи са установили и необходимостта от такава намеса. Собствеността върху строежа е придобита законно и добросъвестно. Същественото укрепване на конструкцията, чрез нови стоманобетонови колони и плочи, е изпълнено в обема на заварената търпима жилищна сграда, зад ограждащите й тухлени стени, без да се изменя външното й очертание в хоризонтално отношение. Явно е, че с това си поведение собственикът не е манифестирал поведение в ярък разрез с установения ред на държавно управление. Иначе казано, изпълненото съществено укрепване на конструкцията на търпимата двуетажна сграда не се явява в крайна несъвместимост със защитаваните обществени интереси и целта на закона. Тук следва да се съобрази и смисълът на § 16, ал. 1, ПР на ЗУТ, респ. по § 127, ал. 1 от ПР на ЗУТ, изключващ премахването на търпими строежи, както и да се зачете силата на присъдено нещо по решение № 2172/22.10.2014 г. по адм. дело № 702 по описа за 2014 г. на АС – Пловдив, в което е установена търпимост на процесната двуетажна масивна сграда. Освен това, според вещото лице, чието експертно становище е прието без възражения от ответника и е споделено от съда, премахването на изградената стоманобетонова конструкция на сградата, ще доведе до крайна конструктивна намеса, равносилно на разрушаване на цялата сграда. Не може да има съмнение, че един такъв резултат не съответства нито на волята на административния орган, доколкото същата не е насочена към премахване на сградата, нито на статута й на търпим строеж, още по – малко на принципа за съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК и принципа за неприкосновеност на частната собственост – чл. 17, ал. 3 вр. ал. 5 от Конституцията на Република България. В този аспект частният интерес на оспорващия да съхрани жилищната сграда се явява противопоставим на целта на закона. От друга страна строежът не се установява в императивно забранена територия, търпимата сграда не е с траен градоустройствен статут, общественият интерес не се явява до такава степен неблагоприятно накърнен с извършените действия по укрепването й. Самата конструкция на сградата не влияе на правния и статус, не я прави законна, нито я поставя в по – благоприятен режим като застрояване. В резултат на горния анализ, съдът е направил извода, че в случая не се обосновава "необходимостта" от крайно неблагоприятната намеса в правната сфера на оспорващия и заинтересованата страна, изразяваща се в премахване на извършеното укрепване на носещата конструкция на сградата - стоманобетонови колони на първи етаж, стоманобетонови колони и греди на втори етаж, стоманобетонова плоча над втори етаж, стоманобетонови колони и пояси в подпокривното пространство. Процесният административен акт, в тази си част, се явява издаден в противоречие с принципа за съразмерност - чл. 6 от АПК, принципа за неприкосновеност на частната собственост – чл. 17, ал. 3, вр. ал. 5 от Конституцията на Република България и принципа за неприкосновеност на дома - чл. 8, ал. 1 от ЕКЗПЧОС, поради което е незаконосъобразен и подлежащ на отмяна. Не така стои въпросът с извършената конструктивна намеса в съществувалия четирискатен покрив на сградата, който е трансформиран в трискатен, в резултата на което е увеличено подпокривното пространство и е променена фасадата от юг, към ул. "Кап. Райчо", съответно и очертанията на сградата във вертикално отношение. Тази конструктивна намеса не се явява крайно необходима за укрепване носещата конструкция на сградата. Напротив, видно от доказателствата по делото, преследваната цел е била необитаемото подпокривно пространство да бъде трансформирано в жилищно. Постигнатият краен резултат, макар да способства за подобряване цялостното състояние на търпимата жилищна сграда, се явява в пряк разрез със забраната по § 53, ал. 2 от ЗИД на ЗУТ за промяна на външното й очертание във вертикално отношение. Респективно нареденото премахване на новия трискатен покрив не е от категорията конструктивни намеси, които могат да застрашат целостта на сградата, още по – малко да доведат до нейното цялостно разрушаване. В този аспект частният интерес на собствениците на сградата не може да бъде противопоставен на преследваната от закона цел, а именно да се гарантира върховенството на закона, като се пресекат своеволия и безредици, така че строителните дейности да се разрешават след представяне на проект-заснемане на съществуващия строеж, одобряване на инвестиционния проект за новия строеж и издаване на разрешение за строеж по общия ред в рамките на ограниченията, поставени в § 53 от ЗИД на ЗУТ. По тези съображения и с оглед спецификите на настоящия казус съдът е намерил, че премахването на незаконно изградения трискатен покрив, в резултат на което е увеличено подпокривното пространство и е променена фасадата на търпимата сграда от юг, към ул. "Кап. Райчо", административният акт се явява законосъобразен, а жалбата - неоснователна. По така изложените съображения, съдът е отменил заповед № РД-19-1164/19.12.2019 г., в частта, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "Съществено укрепване на конструкцията на сградата с изграждане на нови носещи елементи... " на двуетажна сграда с идентификатор 56784.523.761. 1 в поземлен имот с идентификатор 56784.523.761 по КК и КР на гр. Пловдив, а е отхвърлил жалбата в частта, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "... промяна на външното очертание на сградата във вертикално отношение" на двуетажна сграда с идентификатор 56784.523.761. 1 в поземлен имот с идентификатор 56784.523.761 по КК и КР на гр. Пловдив, представляващ УПИ I – комплексно застрояване, подземен гараж, кв. 381 а по план на Трета градска част, гр. Пловдив. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, съобрази следното: Касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, неблагоприятен за тях в съответните им части, което ги определя като процесуално допустими. Касационната жалба на дружеството - адресат на заповедта е основателна, решението следва да бъде оставено в сила в частта му, с която е отменен административния акт и отменено в частта на отхвърлянето на жалбата срещу него, като вместо това се отмени същият и в тази част. Оспорената заповед е издадена от компетентен съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ орган, но при постановяването й са допуснати съществени нарушения на формата и на материалния закон, които не са отчетени от първоинстанционния съд и са основание за нейната отмяна. Административният акт е издаден на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и с него е разпоредено премахване на незаконен строеж: "съществено укрепване на конструкцията на сградата с изграждане на нови носещи елементи и промяна на външното очертание на сградата във вертикално отношение", с препращане към изготвения на 25.11.2019 г. Констативен акт. В последния описанието на незаконното строителство е сведено до "изпълнена нова стоманобетонова конструкция, състояща се от стоманобетонови колони на първи етаж, стоманобетонови колони и греди на втори етаж, стоманобетонова плоча над втори етаж, стоманобетонови колони и пояси в подпокривното пространство, върху които е изпълнен нов дървен покрив, с променена конструкция на покривните линии, като съществуващият покрив е трансформиран от четирискатен в трискатен", в резултат на което е "увеличено подпокривното пространство и е променена фасадата от юг, към ул. "Кап. Райчо", съответно и очертанията на сградата във вертикално отношение". Приложена е "окомерна скица на на разположението на строежа в имота", на която са обозначени със сигнатура "нови ст. бетонни носещи елементи" - 4 в ъглите, 4 странични и 2 в основите на обозначеното стълбище. При издаване на заповед по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, административният орган дължи точно описание на предмета и конкретика в указаните с този акт разпоредителни действия, което в случая не е направено. В тази хипотеза волеизявлението на органа в разпоредителната част на оспорената заповед не съответства на фактическите основания за издаване на акта, а нареденият за премахване обект, описан по посочения начин - най-общо и неконкретизирано, не позволява негово индивидуализиране, не дава яснота какво точно следва да се премахне, за да не се разруши изцяло търпимата сграда и което явно не е целта на издадената заповед. Порокът е съществен, тъй като е пречка да се установи строежа, който подлежи на премахване, не са очертани конкретните действия, които собственикът следва да предприеме или конкретен резултат, който да бъде постигнат, не е очертан точно вида, в който сградата следва да бъде приведена. Това е още повече наложително с оглед спецификата на спора. В кориците на делото и приобщените предходни съдебни производства, (цитирани и в заповедта и проведени с участието на р-н "Централен" при община Пловдив), се съдържат достатъчно данни, че въпросната сграда е била масивна, изградена с подземен складов етаж с каменна зидария, двата етажа - с тухлени зидове 25 - 38 см от плътни тухли, частични стоманобетонови елементи-щурцове над прозорците, стоманобетонови пояси, стоманобетоново стълбище, стоманобетонови балкони, което налага конкретно разграничение - в коя част е съществувало, в коя е новоизградено и съответно изводът на издателя на акта, нарушени ли са и в коя част законови разпоредби. Внесеният за одобрение проект не е отговарял на променените в края на 2015 г. законови изисквания, но и липсват основания да се приеме, че извършеното укрепване е осъществено съобразно този проект. В него обаче са отразени съществувалите елементи, отразени с отделна сигнатура в графичната част, едновременно с предвиждането за промяна. Съдът е назначил и приел по делото СТЕ, неоспорена от страните, но констатациите в експертното заключение не могат да допълват или уточняват фактите, въз основа на които е следвало да се издаде заповедта, нито чрез нея да се установява вида на осъществените СМР. Същата неяснота е налице и в частта от решението, с което е отхвърлена жалбата - въз основа на кои доказателства се приема, че с "извършената конструктивна намеса в съществувалия четирискатен покрив" на сградата, трансформиран в трискатен, се е увеличено подпокривното пространство и по какъв начин това се е отразило на фасадата и на очертанията във вертикално отношение на сградата. Последната е имала бетонови тераси, рушащи се, за които не е установено новоизградени ли са, или заздравени и как. Не е доказана от административния орган и намесата по дървената покривна конструкция, по отношение на която данните са, че е била изцяло компрометирана - изгнила, с опасно провиснали керемиди над стрехите, в по-голямата си част пропаднала, с полусрутени комин и капандура, паднал на места каратаван, в която връзка са даваните предписания - да се отстрани това й състояние. При липсата на сравнителен материал, спрямо който да се установи недопустимо изменение, твърдението по отношение на вида на покрива остава голословно, липсват данни да е било извършено надзиждане, за да се осъществи покривната конструкция в сегашния й вид, което пък да доведе до извода за увеличаване на подпокривното пространство. Това е потвърдило и вещото лице по делото, отбелязвайки в заключението и категорично в с. з. на 17.09.2020 г., че не може да изрази становище налице ли е изменение във вертикално отношение без база за сравнение, без заснемане на състоянието на сградата назад във времето. Същото се отнася и за констатацията за "неизползваем тавански етаж" - от момента на придобиването й от "АДВ Билдингстрой" ООД, при фактите от проверките на общинските органи към 2013 г., 2014. г., 2015 г., подробно изследвани от съда, цялата сграда е била необитаема. И ако за приземния етаж са налице данни, че е с височина 3, 30 м, а вторият етаж - с височина около 3, 20 м., такива липсват за подпокривното пространство. Административният орган, издавайки като крайна мярка заповед по чл. 225а ЗУТ, не е дал отговор на въпроса до какъв обем, в кои конкретни части следва да е премахването и по какъв начин би се възстановила фасадата към ул. "Кап. Райчо", съответно и приетите като променени очертания на сградата във вертикално отношение. "Дали е усвоено подпокривното пространство, не мога да кажа... може би това е стар таван, на стара къща", заявява вещото лице, затова и съдът, приемайки в тази част законосъобразност на заповедта, с мотива, че премахването на покрива няма да се отрази на целостта на сградата и частният интерес не може да бъде противопоставен на преследваната от закона цел, е постановил необоснован съдебен акт, незачитайки направеното в този смисъл оплакване. А, че неясният предмет на премахване е съществено нарушение, водещо до незаконосъобразност само на това основание, не е спорно, за това е налице многобройна и непротиворечива практика на ВАС. Обективно влошеното състояние на процесната сграда, (призната по съдебен ред за търпима, заснета в действащия РП и отразена в КККР с идентификатор 56784.523.761), безспорно е породило необходимостта от ремонтни и възстановителни дейности, за което е била проведена среща със собственика при кмета на общината, извършени са констатации на 21.03.2013 г., последвани от други на 16.05.2014 г., указан е двумесечен срок с предупреждение, че при неспазване на предписанията ще бъде приложена цялата процедура по чл. 195 ЗУТ, но такава няма данни да е проведена докрай, а внесеният от дружеството проект за укрепване и обезопасяване не е бил одобрен. По този начин, след като не е била издадена заповед по чл. 195, ал. 4 ЗУТ, в която от общинската администрация да се предвидят необходимите ремонтни и възстановителни дейности, при зачитане силата на присъдено нещо от решението по адм. дело № 702 по описа за 2014 г. на АС – Пловдив, преценката за запазването или саморазрушаването на сградата, на практика е предоставена на собственика й. Затова, приемайки наличие на основанието по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, административният орган е следвало да издаде заповедта при точно и ясно индивидуализиране на предмета на премахване. Допуснатите нарушения са съществени, тъй като конкретното и точно описание на незаконния строеж, е предпоставка за установяване на материалната законосъобразност на заповедта, с която е наредено премахването му, то е основание за доброволното му, респективно - за принудителното му премахване след влизане на заповедта в сила. В случая това не е направено от административния орган, който в нарушение на формалните изисквания на закона, е постановил административен акт, който не може да породи целените с него правни последици. По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното решение е незаконосъобразно в посочената част и следва да бъде отменено, а при условията на чл. 222, ал. 1 АПК, следа да се постанови решение по същество, с който процесната заповед и в тази част бъде отменена. В останалата му част, като правилно като краен резултат, решението следва да бъде потвърдено. С оглед изложеното, при направените своевременно искания, с приложени доказателствата за действително направени разноски пред касационната инстанция, Община-Пловдив следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя "Фитополис Еко Ойл" ООД, - общо сумата 1170 лв. разноски по делото, включващи 370. 00 лв. ДТ, дължима на основание чл. 227а, ал. 1 АПК и 800 лв. адвокатско възнаграждение за касационното производство и на "Роберто 09" ООД, сумата от 1800 лв. по приложения списък и договор за правна помощ, без възражение за прекомерност. По тези съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,